Доц. Д-р Христина ГРУПЧЕВА е заместник-управител на Специализирана болница по очни болести за активно лечение, град Варна. Специализирала е в множество Европейски центрове, включително Моорфиелдс Ай Хоспитал, Лондон, а основната си тригодишна специализация е завършила в Окланд, Нова Зеландия. Публикувала е над 150 научни статии, 10 книги и учебници и множество материали за обучение на специалисти и информация на пациенти. Основните й интереси са оптична корекция с очила, контактни лещи и хирургия, както и кератоконус, роговична трансплантация, оперативно лечение на катаракта. Член е на множество европейски и световни дружества и е председател на Съюза на българските контактолози.
• Д-р Групчева, какво представлява синдромът на "сухото око"?
- Синдромът на „сухото око”, или както още се нарича - синдром на слъзната дисфункция, е едно от най-често наблюдаваните състояния в очните кабинети. За съжаление то често остава недиагностирано, особено при млади хора. Причината за това е голямото несъответствие между симптоми и признаци. Пациентът има оплаквания, но при стандартен преглед не се установяват патологични промени.
Причините за "сухо око" са основно две - повишено изпарение или понижена продукция на сълзите. По-честа, особено при по-млади пациенти, е първата причина. Тя се дължи на факторите на околната среда като климатизация, изсушаване, температурни разлики, както и на подсъзнателно потискане на мигането. Мигателните движения са основният разпределител на слъзния филм, тяхната непълноценност или липса води до бързото му разкъсване, а оттам - и до нарушения на предната очна повърхност. Подсъзнателното задържане на мигането, например при гледане в монитор, е много стабилен процес. Това е и една от основните причини за синдрома на компютърното око, който на практика се дължи на повишеното изпарение на сълзите. За повишеното изпарение от страна на слъзния филм основно значение има т.нар. мастна фаза - това е тънък мастен слой на повърхността, който предпазва от изпарение. Мастният слой се произвежда от жлези разположени в клепачите. При възпаление на клепачните ръбове тези жлези се запушват и това води до непълноценен слъзен филм и отново до повишено изпарение.
Другата причина е понижена продукция на сълзи. Тя обикновено се дължи на заболяване, като типичен пример е синдромът на Сьогрен, който засяга не само слъзните, а и слюнчените жлези.
• Може ли да се говори за възрастова група, засегната от този проблем?
- Принципно да. При млади пациенти става дума за повишено изпарение, а при възрастни - за намалена продукция. Особена група са хората с контактни лещи, особено тези от хидрофилни полимери. Те поддържат водното си съдържание чрез „изсмукване” на вода от слъзния филм, подобно на кухненска гъба. При повишено изпарение тези лещи предразполагат към изсъхване и респективно - дискомфорт. Ето защо е препоръчително при всички възрасти, но особено при хората над 40 години, да се използват силикон-хидрогелни лещи, чието водно съдържание е много по-стабилно.
• Има ли статистика при колко хора се проявява в България?
- Честотата на "сухото око" е около 30%. Това означава, че при един от трима пациенти имаме някаква форма на синдрома. Честотата варира с възрастта, като над 60 години се увеличава до 60%, а над 80 - до 100%. При по-възрастните хора проблемът може да се провокира от оперативна терапия или дори от накапване на капки за лечение на друго очно заболяване.
• Какви са лечението и профилактиката?
- Мерките за лечение и профилактика могат да бъдат разделени на две основни групи - общи мерки, касаещи околната среда, и индивидуални по отношение на конкретния пациент. Общите засягат правилно разположение на климатичните инсталации, контрол на влажността, ергономичност на работното място с разположение на монитора, така че да се наблюдава при поглед надолу, а не при поглед нагоре. Индивидуалните мерки включват режим на почивки, особено при интензивна работа, изискваща концентрация - работа с компютър, четене, други погледни усилия. При доказано "сухо око" се назначават изкуствени сълзи. На пазара има много и различни варианти. По отношение на състава е важно да се знае има ли консервант и какъв е той. Продължителното приложение на някои консерванти може да доведе до проблеми. Друг важен момент е лекарствената форма - разтвор, гел, спрей. Подборът на медикамента е добре да става от лекар офталмолог, след преглед. Когато има заболяване на клепачите (най-често блефарит), трябва да се прилага клепачна хигиена. Това е процес на почистване със специални разтвори, обичайно сутрин и вечер, а при нужда - и топли компреси. Грижата за клепачите трябва да бъде достатъчно ефективна и продължителна, в противен случай няма ефект. При тежките форми на "сухо око" се налага хирургическо лечение, което включва различни временни и постоянни процедури за запушване на слъзоотводните пътища. Предимството е, че този метод запазва собствените сълзи, недостатъкът е, че се нарушава слъзният дренаж.
• Ако се прибегне до самолечение, например купуване на изкуствени сълзи, до какви последствия може да се стигне?
- Изкуствените сълзи по правило са медикаменти, които не изискват лекарско предписание. Всеки може да си купи овлажняващи капки, и то не само от аптека, а от дрогерия и оптика. В Европа има държави, където изкуствени сълзи се продават и в супермаркетите. Проблемът на непредписаните продукти е, че те могат да имат нежелани действия, а също така и да не е закупен по-подходящият за конкретния случай медикамент. Най-голям е проблемът, когато вместо изкуствени сълзи се купи препарат със съдосвиващо действие. Той „избистря” погледа, като намалява зачервяването, тъй като предизвиква свиване на съдовете, но след известно време ефектът изчезва и тогава окото може да остане трайно зачервено.
Ето защо препоръката към всички с дискомфорт, който се изостря в края на деня, при работа с компютър и неблагоприятни фактори на средата, е да посетят очен лекар. При установяване на "сухо око" и след преценка да се вземат комплексни мерки за клепачна хигиена и/или овлажняване с подходящи изкуствени сълзи.
Интервюто взе Елица ПАЛОВА
