Здравословното хранене изключва генно модифицираните продукти
Всички добре знаят поговорката, че „човек е това, което яде”. Поради това правилният избор на продукти или здравословното хранене са залог за нашето здраве. Какво в действителност представляват генно модифицираните продукти и защо изобщо са се появили те? И главното, безопасни ли са? Тези въпроси си задава всеки човек, който се интересува от здравословно хранене.
До неотдавна въпросът за здравословното хранене изобщо не беше толкова актуален. Всички продукти бяха натурални и тяхното присъствие по рафтовете на магазините съответстваше на сезонните изменения. Днес всичко е доста по-различно. Домати и краставици радват погледа ни през цялата година благодарение на това, че вкараните в тях гени на арктическа камбала не им позволяват да замръзнат или загният. Пшеницата с добавен ген от скорпион не се бои от засушаването. Освен това вече има светещи в тъмното зайци и множество други мутанти. Прилича на сюжет на фантастичен филм на ужасите. В действителност ние вече сме герои в този филм и тези продукти са вече сред нас. Съгласно информация на Министерството на селското стопанство на САЩ на генно модифицираните продукти се падат 57% от отгледаната соя, 38% от царевицата, 65% от памука, 4% от картофите. В световен мащаб темповете за развитие на технологиите за отглеждане на генетично променени растения са най-бързи в развиващите се страни и в САЩ.
За последните десет години печалбите на глобалното трансгенно фермерство са достигнали 40 милиарда долара. „Нашите продукти не вредят на здравето - твърдят производителите на генно модифицирани организми. - Погледнете американците, които ги ядат от няколко години. Нима те измират като мухи?”
На това опонентите им отговарят: по-добре погледнете американците след две десетилетия. Генно модифицираните храни са като
ядрена бомба с часовников механизъм
Тяхното вредно въздействие вече е доказано върху опитни животни, при които е регистрирано нарушаване на функциите на черния дроб, бъбреците, задстомашната жлеза. Просто тази информация не се разпространява, тъй като в този бизнес се въртят твърде големи пари.
Отношението към генно модифицираните продукти е разделило света на два лагера. 23 страни са се съгласили на щедри реколти по новите биотехнологии. Американският континент се явява лидер, с почти 63 милиона хектара само в САЩ. Единственото изключение в този регион е Венецуела, която не приема манипулираните храни в никакъв вид.
Леко засегната е Австралия. Африканската карта - освен Южна Африка, Буркина Фасо и Египет - засега е чиста. Но мощното нахлуване в този огромен пазар вече е започнало. Аналогична е ситуацията в Азия. Китай е заделил почти 4 милиона хектара за генно модифицирани памук, ориз и зеленчуци. До неотдавна Индия отглеждала само модифициран памук, сега е готова да приеме на своите поля трансгенни ориз, домати, картофи, соя, захарна тръстика.
В Индия дискусията за необходимостта от въвеждането на генно модифицирани култури в селското стопанство прераснала в истинска борба. В нея се включили и редица европейски учени. Те призовават индийската общественост да не допуска на своя територия продукция, от която все по-активно се отказва Европа.
Впрочем преди години Евросъюзът открехна вратата на Стария континент за генно модифицираните организми, повече или по-малко трансгенни реколти вече събират в Испания, Португалия, Чехия, Германия, Полша, Румъния, Словакия.
Унгария проявила непокорност,
напълно отказвайки се от производството и импорта на модифицирана царевица. И във Великобритания нараства движението за съкращаване на рисковите биотехнологии.
Мащабите на производство на генно модифицирани продукти наистина са способни да шокират всички привърженици на здравословното хранене, а така също и хората, които разбират, че с природата никой няма право да се „шегува”, тъй като ние се явяваме част от нея. Нима човек е по-способен от нея? Но това са все въпроси от етичен характер. А какво е положението със здравето на човека?
Според специалистите най-главното е да се определи доколко продуктите, съдържащи генно модифицирани организми, са опасни за здравето на човека. Целият проблем е в това, че технологиите за получаване на такива организми са несъвършени. Генните инженери днес са в състояние да вземат фрагмент от мишка или риба и да го поставят на конкретно място в генома на някое растение. Какво става, когато малка програма се внедри в гигантска програма, определяща целия живот на растението? Това може да доведе до сериозни нарушения в процеса на развитие на растението и учените не знаят как ще реагира на това генно модифицирано растение човек, който го употребява за храна.
Нещата може да се обяснят още по-опростено. Ако в ръката ви присадят един гвоздей, вашият организъм ще започне да се съпротивлява, ще вдигнете висока температура - като реакция на нахлуването във вашето тяло на чуждороден предмет. Същото е и при генно модифицираните продукти.
И така, съответстват ли генно модифицираните продукти на критериите за здравословно хранене? Всяко растение има свой уникален набор от гени, създаден от природата с определена цел. Всеки ген отговаря за появата на някакъв външен признак. Например цвят, вкус или устойчивост към външни въздействия. Изменяйки генотипа, учените изменят признаците на растенията. Първото растение мутант е създадено с леката ръка на хомо сапиенс през 1983 година. Това бил картоф, в чието ДНК внедрили ген от тюрингска бактерия, произвеждаща смъртоносна за колорадския бръмбар отрова. Но колорадският бръмбар се оказал далеч не единствената жертва на генните фантазии на учените.
Днес съществуват някои видове култури, използвани при производството на бира и хляб, модифицирани с цел да се ускорят процесите на ферментация. Но, както показали по-късни изследвания,
те натрупват мутагенни и високотоксични вещества
Генно модифицираната соя с вградени гени от петуния и микроорганизми води до възникването на онкологични заболявания и патологии на нервната система. След многогодишни изследвания в клиниката по педиатрия при Корнуелския университет било доказано, че употребата на такава соя води до необратими изменения в имунитета на човек.
Повече от половината от трансгенните белтъчини, осигуряващи устойчивост на растенията към насекоми, гъбични и бактериални заболявания, са токсични и алергенни. Например използването на албумин - ген от ДНК на бразилски орех, при създаването на сорт генно модифицирана соя с подобрен аминокиселинен състав довело до това, че значително количество хора пострадали от обостряне на алергичните заболявания.
Веществата, предназначени за борба с насекомите, могат да блокират ферментите в храносмилателния тракт не само при насекомите, но и при човека, а това влияе на задстомашната жлеза.
Редица трансгенни сортове царевица, тютюн и домати, устойчиви към вредните насекоми, изработват вещество, препятстващо поразяването на растенията. То може да се разлага на токсични и мутагенни феноли и метанол. Поради това увеличеното му съдържание в плодовете и листата на растенията е опасно за човека.
Най-яркият пример за токсичността
на генно модифицираните организми станал случаят с японската компания Showa Denko K.K., която започнала да доставя на пазара генно модифициран триптофан - вид хранителна добавка, предполагайки, че той представлява еквивалент на своя немодифициран аналог. Генно модифицираната аминокиселина станала причина за смъртта на 37 човека, още около 1500 останали инвалиди за цял живот.
Генно модифицираните продукти могат да станат мутагенни и канцерогенни за сметка на техните способности да натрупват хербициди, пестициди и продукти от тяхното разлагане. Например хербицидът глифосат, използван при отглеждането на трансгенно захарно цвекло и памук, представлява силен канцероген и може да предизвика лимфом. Някои хербициди могат да оказват негативно влияние на здравето на човешките ембриони, а също и да предизвикват мутации.
В резултат на вътреклетъчни процеси в сортовете генно модифицирани тютюн и ориз, отличаващи се с повишена реколта, се натрупват биологично активни вещества, способни да провокират развитие на рак. Изследвания показали, че при плъхове, хранени с трансгенни картофи, се влошил съставът на кръвта, били открити аномалии в размерите на вътрешните органи, практически при всички загинали животни била регистрирана патология на дебелото черво.
Не е изключена вероятността, че чуждородната ДНК е способна да се натрупва във вътрешните органи на човека, а също и да попада в ядрата на клетките на ембрионите, което може да доведе до
вродени уродства и дори гибел на плода
В групата на риска попадат децата до 4-годишна възраст, те са най-малко защитени от въздействието на чуждородни гени.
Болшинството селскостопански генно модифицирани култури освен гени, придаващи им желаните свойства, съдържат гени на устойчивостта към антибиотици в качеството на маркери. Обикновените антибиотици, като например ампицилина, използван при инфекции на дихателните пътища, синузити и инфекции на пикочопроводните пътища, се използват и при производството на храни. Съществува опасност, че те могат да бъдат пренесени в болестотворните микроорганизми, което на свой ред може да предизвика в тях устойчивост към антибиотиците. В този случай традиционните методи за лечение на възпалителните процеси с помощта на антибиотици ще бъдат неефективни. Устойчивостта към групата на антибиотиците, които се използват за лечение на белодробни инфекции, хламидиози и инфекции на пикочопроводните пътища, в Испания, Нидерландия и Великобритания е достигнала 82%.
Един от главните доводи на американските учени, занимаващи се със създаване на генно модифицирани култури, се явява пряката икономическа изгода за селското стопанство. Използването на генно модифицирани растения може да позволи на фермерите не само да увеличават обема на своята продукция, но и значително да намалят използването на пестициди. Например, както твърдят американските учени, при отглеждане на памук, получен с използване на биотехнологични методи, се изискват с 40% по-малко пестициди от обикновено.
Но, както твърдят други специалисти, в известен смисъл употребата на химически средства за защита на растенията е по-безопасна, отколкото са генно модифицираните организми. При това,
много модифицирани растения губят способността си за самовъзпроизводство
Т.е. пшеницата, дала обилна реколта един път, има безплодни семена, неспособни да дадат ново растение. Последствията от това мнимо увеличение на реколтата били разоряването на стотици хиляди селяни, закупили модифицирани семена на ориз от прочутата компания Монсанто. Събирайки реколтата в зърнохранилищата, селяните не подозирали, че голяма част от семената, предназначени за новата реколта, така и няма да поникнат.
Очевидно е, че генно модифицираните продукти не се вписват в правилата за здравословно хранене, които се стремят да спазват здравомислещите хора. Избирайки продукти за вашата трапеза, по възможност проверявайте тяхното съдържание и това дали са били подложени на модифициране. Така ще може да избегнете наличието на компоненти, за които дори и не предполагате, че може да присъстват в различните храни.
Колкото по-естествена и натурална храна употребява човек, толкова по-добре. Може да се каже, че един от най-важните критерии за здравословно хранене днес е генетичната неприкосновеност на продуктите и тяхната абсолютна натуралност.
Владимир ЙОНЕВ
