Котешки нокът (Cat's Claw, Uncaria tomentosa)
Представлява многогодишна лиана, достигаща височина до 30 метра. Това е диворастящо растение, разпространено в джунглите на Средна и Южна Америка - Перу, Колумбия, Еквадор, Венецуела и др.
Използваните части от растението са листата, кората и корена. Най-често се употребяват вътрешните части от кората.
Има две разновидности на лианата, като и двете са наричани Котешки нокът: Uncaria tomentosa и Uncaria guianensis. Двете растения имат различни хомеопатични функции, като U.tomentosa. е по-подробно медицински изследваната разновидност на Котешкия нокът.
Той се използва от индианските племена вече повече от 2000 години. Племето ашанинка има най-дълга история на използване на билката. Днес те са и основният търговски източник на Котешкия нокът. Ашанинка използват билката за лечение на астма, възпаление на пикочните пътища, артрит, ревматизъм, болки в костите, за прочистване на бъбреците, при стомашни язви и рак. Други перуански племена използват Котешкия кокът за лечение на диабет, кръвоизливи, менструални болки, цироза, треска и гастрит. Някои индианци използват билката като контрацептив, но за целта са необходими стотици пъти по-високи дози от растението.
Въпреки че ценните лечебни свойства на билката са познати от хиляди години и е използвана от местното население, едва през 1970 г., когато Клаус Киплингер започва да изучава свойствата на Котешкия нокът, е обърнато внимание на нейната лекарствена стойност. Работата му за периода 1970-1980 г. довежда до появата на пазара в Австрия и Германия на няколко екстракта от билката и четири патента в САЩ, описващи наличието на специфични оксиндол-алкалоиди и действието им като имуностимулиращи агенти. Независимите изследвания, направени след това от перуански, испански, германски, френски и японски учени, потвърждават резултатите на Киплингер.
След 90-те години са направени редица изследвания за ефекта на Котешкия нокът при заболявания като СПИН и рак - всички, насочени към имуностимулиращото действие на билката.
Доктор Бренд Дейвис публикува няколко статии, в които описва ролята на Котешкия нокът при лечение на различни стомашно-чревни заболявания, включително и болестта на Крон.
Доктор Жулиан Уитакър съобщава за имуностимулиращия ефект на билката, за предпазване от инсулт, инфаркт и за профилактика при лечение на ракови заболявания.
В последните 10 години търсенето на Котешкия нокът се е увеличило значително. Оттук добивът и износът също са нараснали драстично. Като основен производител и износител остава Перу.
В химичния състав на растението влизат алкалоиди: индолови - хирзутин, хирзутеин, дихидрокоринантеин и оксиндолови - тетрациклични (ТОА) и пентациклични (ПОА).
Индоловите и оксиндоловите алкалоиди активизират силно имунната система, а най-вече механизмите, отговарящи за противовирусната и противотуморната защита. Въздействат позитивно на нервната система, понижават артериалното налягане, действат разхлабващо на гладката мускулатура и стимулират дихателната дейност. Имат противовъзпалително и предпазващо лигавицата на храносмилателния тракт действие.
Някои гликозиди, изолирани от Котешкия нокът, са съединения с противовирусни и противовъзпалителни свойства. Урсоловите и олеановите киселини имат антиоксидантни свойства, като изследванията показват, че урсоловата киселина силно спира растежа и води до самоунищожение на туморните клетки.
Стеролите, съдържащи се в Котешкия нокът, се отличават с противовъзпалително действие.
Във времето на поява на нови вируси със стряскаща вирулентност природните антивирусни и имуностимулиращи вещества, като Котешкия нокът, могат да изиграят значителна роля при превенцията и лечението на редица заболявания.
В последните няколко години една голяма част от изследванията на това растение са насочени именно към такива световно значими заболявания като различните видове туморни заболявания и СПИН.
Много добри резултати са получени при изследванията, свързани с профилактиката и лечението на рака.
Котешкият нокът е в състояние да спре много напреднала патология, което е много важно. В същото време не изключва продължаване на лечението с методите на официалната медицина. Още през 1980 г. Киплингер има наблюдение, че при пациенти с рак, подложени на химио- и лъчетерапия, които приемат Котешки нокът, има значително намаляване на страничните ефекти от лъчението.
Шведски учени още през 1998 г. са наблюдавали намаляване на растежа ин витро на лимфоми и левкемични клетки. През 2000 г. аржентински изследователи установяват, че Котешкият нокът има силен потискащ ефект върху продукцията на тумор-некротичнен фактор алфа (TNF alpha), който има отношение към туморния растеж. Друго подобно изследване е направено от италиански учени през 2001 година. Те установяват, че Котешкият нокът ин витро директно потиска растежа на човешки туморни линии до 90%. Това може да предполага, че Котешкият нокът подпомага поправката на ДНК и по този начин намалява възможността й да мутира.
До подобен извод стига и американският онколог д-р Джули Клеметс в изследвания, направени през 2001 година.
Друга важна област, в която са фокусирани изследванията, са противовъзпалителните свойства на Котешкия нокът. Освен алкалоидите, които имат доказано противовъзпалително и имуностимулиращо действие, в последните няколко години са открити и гликозидите на куиновиковата киселина. В направените многобройни изследвания е установено намаляване или спиране на възпалението от 46% до 86% в различни ин витро и ин виво тестове.
За първи път в Перу Котешкият нокът е използван за лечение на СПИН. Перуанският лекар Роберто Гонзалез, председател на Европейския комитет за СПИН и венрическо здраве, е първият, който е използвал кората на Котешки нокът в комбинация с коренища от Dracontium spruceanum при лечение на СПИН.
Резултатите от изследванията, които той провежда в периода 1989-1993 г., използвайки тези два екстракта, са удивителни. Приемането на тази билкова смес от пациенти, болни от СПИН, е дало обнадеждаващи резултати 6 месеца след началото на терапията. Въпреки че изследванията на Гонзалез не са публикувани в престижни медицински списания, тази терапия е използвана в Перу и Европа при лечение на СПИН и херпес зостер след 1990 година.
Учени от института по традиционна медицина в Перу са получили много добри резултати в задържане ин витро на растежа на ХИВ-вируси. Направените след това тестове върху доброволци дават обещаващи резултати. След няколко седмици употреба на екстракт от Котешки нокът се наблюдава значително намаляване нивото на вирусния HTLV (човешки Т-лимфоцитен вирус). В същото време броят на CD4 лимфоцитите расте. Това показва засилване на имунната система, която нормално е отслабена от болестта.
Днес Котешкият нокът се използва за редица цели. Подсилва имунната система, като унищожава много от паразитните щамове бактерии, живеещи в храносмилателната система, подпомага Т-имунните клетки, увеличава ефективността на макрофагите (тип имунни клетки) и антираковите способности на имунната система, подобрява общата способност на тялото да се справя с вирусни инфекции, оказва превентивен ефект при хора с високо кръвно, застрашени от инфаркт.
Саменто (Toa Free Cat's Claw)
Саменто е много рядка форма на перуанското лечебно растение Котешки нокът. Сред хиляди лиани в Амазонската джунгла се срещат само по няколко с по-различен химически състав – наречени Саменто. Те имат много по-силно изразени качества: имуностимулиращи, имуномодулиращи, антибактериални, антимутагенни, антиоксидантни, противовъзпалителни, антивирусни, антитуморни. Те се дължат на специфичната му биохимия.
За разлика от обикновения Котешки нокът Саменто не съдържа вещества, наречени тетрациклични оксиндол-алкалоиди (ТОА). Доказано е, че наличието на тези вещества в обикновения Котешки нокът потискат действието на друга група полезни вещества - пентациклични оксиндол-алколиди (ПОА), които имат основно подсилващи имунитета функции:
• засилват имунната система, като унищожават много от паразитните щамове бактерии, живеещи в храносмилателната система;
• подпомагат Т-имунните клетки, за които има данни, че са с по-ниски нива при активно спортуващите;
• увеличават ефективността на макрофагите (тип имунни клетки);
• повишават антираковите способности на имунната система;
• подобряват общата способност на тялото да се справя с вирусни инфекции.
Проведени са редица изследвания, които установяват, че обикновеният Котешки нокът може да съдържа в себе си до 80% ТОА. (Бел. ред. Котешкият нокът на американската фирма Нутрамедикс, която е и единственият производител на Саменто в света, е с много високо качество и не съдържа 80%, а не повече от 7-8% ТОА.)
Саменто подобрява имунната система по два начина. Увеличава скоростта, с която бели кръвни клетки, наречени гранулоцити, убиват микробни агенти и също така регулира производството на лимфоцити (друг вид бели кръвни телца, които произвеждат антитела).
Изследванията сочат, че Саменто може да бъде от полза при лечението на широк спектър от заболявания на имунната система. Нарушения на имунната система може да причинят различни здравни проблеми, които могат да включват лаймска болест, артрит, бурсит, ревматизъм, алергии, язви, системна кандидоза, всички форми на херпес, диабет, лупус, синдром на хроничната умора, чревни заболявания и ХИВ-инфекция.
През 2001 г. в Австрия е проведено клинично проучване върху 40 пациенти с ревматоиден артрит. На пациентите, на които е давано Саменто, се наблюдава значително намаляване на болката и сковаността на ставите и подобряване на общото състояние след 52-дневен период на прием на билката. Докато тези, на които е давано плацебо, не показват никакви подобрения. Това кара учените да смятат, че приемът на Саменто може успешно да бъде използван за профилактика и лечение на това заболяване.
Подобно проучване е проведено във Великобритания и е докладвано в британския вестник Naturopathic. Саменто е показало широк спектър от терапевтична ефективност. Успешно лечение се наблюдава при 98% от пациентите със разнообразни симптоми, включително и ревматоиден артрит.
В друго изследване, направено от доктор Джон Куле в Южна Калифорния, се установява, че приемът на Саменто подобрява до 90% състоянието при астма, кандидоза, хронична умора и фибромиалгия. Подобни резултати са наблюдавани при различни хронични възпаления. Саменто показва и много добри резултати за нормализиране на кръвното налягане и нивата на кръвната захар.
Саменто има удивителни резултати при лечение на лаймска болест. Това заболяване може да бъде фактор при над 300 различни хронични заболявания, включително хронична умора, множествена склероза и болест на Паркинсон.
Причинителят на лаймската болест е бактерията Borrelia burgdorferi, която се оказва много устойчива на конвенционалните методи на лечение поради самите морфологични особености и възможността си да преминава в различни резистентни форми.
Последни изследвания са показали, че приемането на Саменто може да унищожи напълно всички форми на борелиозата, дори тези, които са резистентни към приетото в практиката антибиотично лечение.
Има съобщение, че Саменто намалява ефектите от химио- и лъчетерапията, които са основни при лечение на повечето туморни заболявания.
Доказано е, че Саменто няма вредни странични ефекти и се съчетава с всички познати конвенционални терапии на лечение.
Въпреки широко разпространеното убеждение, че няма лекарство, което да лекува повече от няколко заболявания, безспорно е доказано, че Саменто може да се използва успешно при над 100 различни заболявания. Именно това го прави толкова ценно и широко използвано природно средство.
Амантила (Valeriana Officinalis)
Съществуват няколко легенди, обясняващи името на тази известна днес билка. Според някои валерианът е кръстен на Валерус - човека, който за първи път го е използвал в медицината. Според други наименованието му идва от латинската дума „valere”, което означава „бъди силен“, “бъди здрав“. Най-широко използваното му наименование е валериан, но също така и див валериан, Aмантила, Capon's tail, Фу.
Амантилата е използвана като лекарство в последните 2000 години. От древни времена много племена са употребявали билката при нервни състояния и безсъние, стомашни проблеми, сърцебиене, главоболие, припадъци, дори и локално - за лечение на рани.
Официалната медицина я включва сред лекарствата в края на XVI век - за лечение на епилепсия. 50 години по късно действието на амантила за лечение на епилепсия е научно потвърдено. Последвали са поредица от изследвания за установяване на различните й лечебните свойства. Тя става безценна при заболявания на централната нервна система. Известният американски лекар и ботаник Уилям Удвил приписва на билката спазмолитично, диуретично, стимулиращо потенето средство, използвано при случаи на истерия. По-късно Джон Кинг изтъква амантилата като ароматичен стимулант, афродизиак, включително и използването му при ревматизъм и слаба треска.
Днес амантила е включена в много фармакологии като средство за подобряване на съня, при нервно напрежение и за успокояване.
За медицински цели се използват корените на растението, което съдържа до 3,5% етерично масло, изовалерианова киселина, борнеол, борнеолови етери от мравчена, маслена и оцетна киселина, сесквитерпени, редица алкалоиди (валерин), гликозидни съединения (валерозиди), дъбилни вещества и други. Терапевтичното действие е присъщо на целия комплекс от вещества на растението. Амантила притежава транквилизиращо, спазмолитично, успокояващо действие, оказва положително регулаторно влияние върху работата на сърцето, подобрява коронарното кръвообращение и спомага за понижаване нивото на артериалното кръвно налягане. Притежава сънотворен ефект, подобрява качеството на съня, включително и при лица, страдащи от безсъние и превъзбуда, не предизвиква усещане за сутрешна сънливост. Стимулира процесите на жлъчкоотделяне и секреторната функция на стомаха и задстомашната жлеза. Прилага се при нервна възбуда, безсъние, мигрена, неврастения, психастения, вегетоневрози, заболявания на сърдечносъдовата система, съпроводени от спазми на коронарните артерии и тахикардия, климактерични нарушения, бронхиална астма, невродермити, тиреотоксикоза. Използва се с други средства при заболявания на черния дроб, спастични състояния на стомашно-чревния тракт.
Клинични проучвания
Има редица изследвания за ползата от приема на амантила при случаи на безсъние, хронична умора и нервни разстройства.
Първите направени изследвания датират от 1982 година - от Лидуулд. В изследването участват 128 доброволци, разделени на три групи. На първата е даван валериан в комбинация с хмел, на втората - течен екстракт от валериан, а на третата - плацебо (глюкозен разтвор). Всеки екстракт съдържа по 400 mg валериан. Резултатите показват, че най-добър ефект за подобряване на съня има именно течният екстракт от билката.
Проведени са и многобройни проучвания за влиянието на валериана върху съня, като са прилагани различни концентрации на екстракта.
Изследвани са били 80 пациенти с поведенчески разстройства с неврологичен произход, включително трудности със заспиването, проблеми със съня и бърза умора, как се повлияват след приема на валериан. Наблюдавани са значителни подобрения в способността за заспиване и качеството на съня, както и намаляване на умората само след 14 дни на лечение.
Подобни резултати са получени и при изследване, проведено от немски лекари. Изследването включва 11 168 пациенти с проблеми със съня. Резултатите показват, че при 70% от пациентите всички симптоми са премахнати, 24% имат сравнително добри резултати и едва 6% не са показали подобрение. Тъй като в това изследване имаме голяма представителна извадка, можем да говорим за достоверност на резултатите.
Последни изследвания насочват учените към търсене на нови ползи от употребата на амантила. Едно подобно световно значимо заболяване е депресията.
Проведено е изследване от китайски изследователи към университета в Хонконг, които стигат до извода, че екстрактът от Valeriana officinalis има висок потенциал да се използва като ефективен антидепресант в бъдеще.
Доказани ползи при:
• безсъние и други нарушения на съня;
• безпокойство;
• депресия;
• гърчове и епилепсия;
• синдром на хроничната умора;
• симптоми на менопаузата.
Бележка на редакцията
В следващия брой ще научите за още една знаменита индианска билка – Мака.
