Швейцария
Обикновено туристите, посещаващи Швейцария, се възхищават от чистотата на градовете и селата в цялата страна, но рядко се интересуват, по какъв начин се постига това.
Системата за сортиране на боклука, практикувана вече в много страни по света, в Швейцария е доведена до абсолютна крайност. Почти до абсурд. Сортира се всичко, което се поддава на сортиране.
Тази система не познава изключения - всички са задължени да разпределят отпадъците в различни контейнери. Това е пълна демокрация, в която участват всички. И това е пълно отсъствие на демокрация, където не се приемат ничии възражения и дискусии: ако не си съгласен - плати си глобата. Подобен подход към утилизацията на боклука е възможен само в швейцарската конфедерация. Такъв е манталитетът. На всички им харесва да живеят на чисто.
Фактът, че ти си богат, не те поставя над закона. Нерядко може да се видят местни жители, слизащи от най-нов модел „Порше”, които без комплекс за непълноценност разтоварват от багажника празни бутилки в пункта за вторични суровини. Всъщност швейцарците са много скромни и дори най-богатата жителка на тази благословена земя винаги предава и сортира бутилките според цвета им.
Швейцария е световен лидер по количеството на връщаните бутилки - повече от 90% от тях се връщат в заводите за вторична преработка на суровината. Програмата за приемане и преработка на използваното стъкло е започнала през 1972 г. и до днес се реализира изключително успешно.
Само при връщането на някои бирени бутилки в магазина човек може да получи обратно тяхната цена. В останалите случаи тези, които връщат бутилки, не получават за тях нищо. Но при това са длъжни да махнат капачките и да сортират бутилките и бурканите в зависимост от цвета на стъклото. Бяло, кафяво, зелено - отделно.
Хартията се преработва отделно от картона (преработката на картона струва по-скъпо), поради това от гражданите се изисква да предават едното отделно от другото. Почти една трета от печатната продукция, произвеждана в страната, се връща в пунктовете за приемане на вторични суровини.
На никой не му идва на ум да изхвърли в боклука използваните батерии. Държавната информационна кампания вече е промила мозъците за нежелателното попадане на реагентите, съдържащи се в батериите, в околната среда. Поради това, 60% от всички продавани в Швейцария батерии се връщат обратно и не се изхвърлят в кофите за боклук.
Казано накратко, отделно се предават полиетиленовите бутилки, отделно - старите електрически уреди и домашна техника, отделно - строителните отпадъци, отделно - електрическите крушки, отделно - консервните кутии (гражданите са длъжни самостоятелно да пресоват твърдите метални кутии с помощта на магнитна преса), отделно - остатъците от олио, отделно - остатъците от машинно масло. Само от прочитането на целия списък на човек му се завива свят.
Всъщност това може и да не се прави, а всичко да се изхвърля в боклукчийската кофа, както биха направили жителите на по-близки до нас географски ширини. Може. Но тогава човек ще трябва да бръкне доста дълбоко в своя джоб, за да плати данъка, който се взима за всеки килограм отпадъци. На всеки боклучийски чувал се поставя маркировка, която свидетелства, че данъкът е платен. Изхвърлянето на 5 килограма боклуци струва 2-3 франка в зависимост от кантона. Поради това болшинството от местните жители носят всичко, което може, в пунктовете за събиране на вторични суровини, където предаването на стария компютър или детска количка не струва нищо.
(Краят в следващия брой)
Валентин ИВАНОВ
