Доц. Николай ПЕТРОВ е заместник началник по диагностично-лечебната част на МБАЛ-Военна болница в София, началник Катедра по анестезиология и реанимация, както и републикански консултант по специалността. Председател е и на Дружеството на анестезиолозите в България.
• Доц. Петров, пациентите все още имат ли основание да се страхуват от пълната анестезия?
- Нашата работа може да се раздели на аналгезия и анестезия. Първото е набор от средства и методи, при които се премахва болката, а второто – когато се премахват всички видове чувствителност. Ако говорим за общата анестезия, тя е една от най-широко прилаганите методики за обезболяване най-вече на големи оперативни интервенции. От гледна точка, че много напредна в развитието апаратурата и използваните медикаменти, както и опитът на работещите екипи, тя добива качество на една от най-сигурните методики за обезболяване по време на операция.
Естествено, че има рискове като при всяка медицинска манипулация. Те са в най-различни посоки. На първо място е изкуственото дишане и бързото интубиране на трахеята. При общата анестезия се правят натоварващи дози анестетици, които, потискайки сетивността и рефлексите на организма, потискат и дишането. Пациентът спира да диша и в рамките на 1-2 минути трябва да се интубира трахеята, да се херметизира и да започне изкуственото обдишване със съответния апарат. Рискът идва от там да не бъде дълъг този период, защото при някои пациенти интубацията не е лесна манипулация. Вторият рисков момент е в хода на самата анестезия - повлияването на сърдечната дейност и артериалното налягане, защото много от анестетиците при големи дози могат да понижат артериалното налягане. И третия рисков период е извеждането от анестезия, когато на базата на обективни критерии да се прецени кога пациентът е достатъчно буден, за да може да диша сам и да бъде екстубиран. В този период болният трябва да бъде с добра мускулна сила и възстановени рефлекси, с достатъчно ниво на съзнание. Ако трябва да резюмирам, както при всяка сложна манипулативна операция, въвеждането, поддържането и извеждането от обща анестезия крие своите рискове. За тази цел има достатъчно статистики, които показват процента на тези усложнения.
• Когато човек се събужда от пълната упойка, понякога се проявяват състояния на хиперактивност. На какво се дължат и винаги ли може да ги очакваме?
- Причина за тях може да бъде конкретното заболяване, остатъчен ефект на анестетика, индивидуалните особенности като реактивност на организма. Тези халюцинации, неадекватни реакции, делирни състояния за съжаление не могат да бъдат прогнозирани дали ще се случат. Но пък има достатъчно средства те да бъдат потиснати с медикаменти.
• Какви са опасностите при използването на спинална анестезия?
- Тя е една изключително добра анестезия със съответните показания. Не може обаче да бъде правена за всичко. Най-често се използва при раждане, гинекологични, ортопедични операции – най-общо казано интервенции в долната половина на тялото, като границата между долна и горна половина по отношение на спиналната анастезия е доста относителна. Ако блокадата стигне по-високо, вече могат да се подтиснат важни двигателни зони като дишането, което създава опасности. Спиналната упойка е масово използвана. Сравнително евтина като консумативи и средства. Скъпа е техниката на анестезиолога, за да може да се квалифицира и да я прави. Когато прохождаха тези анестезии, аз съм изчислявал, че струваха по 2 лева – една ампула лидокаин и една игла. Обаче, за да се научиш да направиш това нещо, трябва да се извършат хиляди такива анестезии. А понеже в България трудът не го броим за разход, затова тя излизаше толкова евтина.
Като рискове, най-честите са постпункционното главоболие и за щастие много рядко се стига до усложнения от типа на менингоенцефалити. Първото настъпва поради факта, че освен, че се блокира сетивността, се блокира и мускулния тонус, в това число и на артериалните съдове на анестезираната част от тялото – съдовете се отпускат и пада артериалното налягане. Втората причина е, че през отвора, където е пробита твърдата мозъчна обивка, изтича ликвор и оттам пада налягането му, като се получава главоболие. Когато не се работи стерилно и навлязат някакви микроорганизми, които директно, попадайки в ликвора, се завърта циркулация през главния мозък и се развива менингоенцефалит. Това е тежко усложнение, но за щастие е много рядко.
• Пациентите могат ли да избират вида на упойката?
- Да, пациентът може да си избира анестезията, но при няколко условия. Първо, ако неговото състояние позволява с еднакъв успех и резултат да се приложи спинална, епидурална или обща анестезия. Т.е. един млад човек може да получи като вариант и трите вида. Второ, ако оперативната интервенция е предвидена в горната половина на тялото, не може да се направи спинална упойка. Трето, добре е пациентът да избира, но с оглед неговата сигурност, е важно крайното решение да има анестезиологът. И при нас, като други професии, има особености. Един анестезиолог трябва да владее всички методи на обезболяване, обаче, работейки една и съща техника продължително време, той става най-добър при нея. Затова най-добрата анестезия е тази, която специалистът владее най-добре.
• Когато човек страда от алергия, какви са особеностите за прилагане на анестезия?
- Когато човек знае, че има алергия към нещо, той задължително трябва да го съобщи при консултацията с анестезиолога. След това лекарят трябва да определи към какво е алергичен, как се изразява, какви медикаменти пие, какви реакции е проявявал досега, защото при всяка следваща среща с алергена, реакцията е по-мощна. И в този смисъл е нужно да се направи тестуване към анестетиците, да се съобщят резултатите и да се започне подготовка с противоалергични препарати. Стандартната схема е в рамките на три дни да се пият такива препарати. След това в деня на операцията се назначават всички определени медикаменти. Избягват се тези, към които е дал реакция.
Това важи не само за медикаментозни алергии, а за абсолютно всички видове.
• Периодично Дружеството на анестезиолозите в България провежда конгреси с международно участие. Тази година ще е през месец октомври. Бихте ли разказали какви ще са основните акценти?
- И тази година ще има много големи имена от Европа и света. Очакваме около 500 души. Най-интересните панели са болката и нейното лечение, анестезията; травмата; сепсис; клинично хранене. В три зали паралелно ще вървят презентации по тези теми.
• Все още реален проблем ли е у нас броят на анестезиолозите?
- Това е сериозен проблем. Ако трябва да говорим за статистика, цифрата на тези специалисти в нашата страна е около 700, като бройката е динамична и постоянно се променя, защото някои напускат или пък се връщат.
Аз участвах в изработването на новия „Стандарт по анестезиология и интензивно лечение”. Големият проблем се получи, че при първо ниво, което трябва да покрият болниците и където говорим само за анестезия, трябва да има минимум двама анестезиолога. Тогава въпросното лечебно заведение може да сключи договор за 5-6 клинични пътеки, което е недостатъчно за съответната болница. За да сключи договор със Здравната каса за работа по повече клинични пътеки, тя трябва да покрие второ ниво в стандарта, но там трябва да има и интензивно лечение, което не може да бъде водено с по-малко от пет души – трябва да има 24 часа присъствие на анестезиолог. За да стане това, са нужни именно 5 души, а по Кодекса на труда - дори 6. Да осигурят тези кадри е голяма трудност за много болници, но правят всичко възможно, за да имат повече приходи от касата. И така се създава една свръхнапрегната ситуация, в която от недостатъчната бройка анестезиолози се изисква по-голяма по обем работа. Това доведе и до една порочна практика да се продават дипломи на такива специалисти – някой анестезиолог си дава дипломата и го водят на работа, за да отчетат, че има такъв човек, а той изобщо не посещава лечебното заведение. Реално работещите анестезиолози са претоварени и все по-често поглеждат към „Терминал – 2”. В този смисъл трябва спешно да се мисли как да се създадат кадри. Тези, които досега излязоха от България няма да се върнат при тези условия в страната.
Интервюто взе
Елица ПАЛОВА
