СЗО дефинира безплодието като неспособност на една двойка да зачене след една година редовни сексуални контакти без предпазни средства. Приблизително 15% от двойките страдат от този проблем и вината се поделя почти поравно между жената и мъжа. Но в случая с мъжете причината защо не могат да имат деца в много случаи остава неизяснена. Сега ново откритие за ролята, която играе протеин в състава на спермата, може отчасти да разбули мистерията.
Международен екип изследователи откри, че сперматозоидите са покрити с протеин, наречен DEFB126, който има две функции – да улеснява проникването през слузта в маточната шийка и да способства за „щурмуването“ на яйцеклетката. Това, което учените наблюдавали, е че при 50% от мъжете на планетата се среща мутация на гените, кодиращи този протеин, а 20% са носители на двойна мутация. Именно последните са по-слабо фертилни от нормалното.
Обяснено с прости думи, протеинът действа като един вид „дъждобран“, който помага на сперматозоида да премине през слузта в женския репродуктивен тракт, за да достигне яйцеклетката и да я оплоди. При някои мъже тази „дреха“ липсва или е дефектна и при тях оплождането става много по-трудно. Това би могло да обясни проблемите на някои желаещи да станат бащи, които не се дължат нито на малко количество, нито пък на лошо качество на спермата, а на други аспекти, непознати досега.
Докато проучвали различни начини за разработването на ваксина за подобряване на шансовете за зачеване, изследователите се натъкнали на протеина DEFB126, който се произвежда в епидидима (надсеменника) – органа, в който се складират сперматозоидите. В отделни проби от 21 донора екипът наблюдавал, че макар на пръв поглед всички да изглеждали еднакво под микроскоп и да плували добре във вагиналните секрети, тези с въпросните мутации имали проблем да проникнат през вискозен гел с хиалуронова киселина – продукта, който обичайно се използва за възпроизвеждане условията в цервикалната слуз.
От тази отправна точка изследователите проучили дали това води до безплодие. За целта изследвали група от 509 наскоро омъжени двойки от Китай и наблюдавали, че при онези, при които мъжът бил носител на двойната генетична мутация на протеина, шансовете за зачеване били с 60% по-ниски. Тя не правела оплождането невъзможно, но значително го затруднявала.
Авторите вярват, че са направили важна крачка. „Когато проблемите, свързани с безплодието, остават без обяснение, това води до емоционален стрес за двойката. Откриването на този протеин ни носи нови знания за това разстройство“, заявяват те. Ако бъде разработен тест, който лесно да открива въпросните мутации, ще може да се знае по-добре какъв метод за репродуктивна асистенция би бил най-подходящ. А според някои може дори да е възможно третиране на спермата за възстановяване добрата версия на протеина, защото при предишни изследвания учени са демонстрирали, че при маймуни DEFB126 може да се изолира и коригира.
Превод от испански
Елица ТАНЧЕВА
