Първо... наранявай!
Медицината често е крехък баланс между риска и ползата и въпреки това много лечения, лекарства и практики са повече вредни отколкото полезни, признават си лекарите.
Когато те започнат да стачкуват, смъртността намалява - това е твърдение, което вече се е превърнало в градска легенда. Но за разлика от повечето легенди, тази е истина.
Едно проучване проследява смъртността в седем района, където докторите са стачкували през последните години. И въпреки че се очакваше броят на смъртните случаи да се повиши, след като докторите оставят скалпела, в повечето случаи нивата остават същите или дори се понижават. Изследователите нямат избор, освен да заключат: „Смъртността се намалява в резултат на стачките.” В другия случай, когато лекарите си работят нормално, те са третата причина за смърт в САЩ след сърдечните заболявания и рака.
Очаква се медицината поне да повиши продължителността на живота при пациентите, но това не се случва. Наистина, макар че днешната медицина е по-агресивна и намесваща се отвсякога, като цяло продължителността на живота намалява. След лек скок през последните два века, тя започва да пада и се очаква да запази тази тенденция и през XXI век.
Модерната медицина може и да не ни убие или да продължи живота ни, но със сигурност би могла да ни разболее. В онези части на Щатите, в които има най-добро здравеопазване, жителите са по-болнави от тези, които живеят на места с лошо или недостатъчно оборудване. Това може да е вярно, ако приемем, че всъщност медицината повече вреди. Резултатът от лошо лечение в САЩ са 116 млн. допълнителни лекарски визити, 77 млн. допълнителни рецепти, 17 млн. приети в спешно отделение и 77 млрд. допълнителни разходи.
Нещо повече - някои от леченията, предизвикващи толкова много вреда, не бива да се практикуват въобще. Американската индустрия се опитва да открие кои процедури са безсмислени или вредни, за да намали разходите от 2 трилиона долара във връзка със здравните реформи на президента Обама. Проф. Хауърд Броуди от Университета в Тексас приканва всеки от основните медицински департаменти да направи списък с „Топ пет” теста или лечения, които най-често биват предписвани от лекарите, а са много скъпи и са без реална полза.
„Накратко, тези "Топ пет" списъци предлагат начин да се спестят пари от дадения департамент, без пациентите да бъдат ощетени”, пише проф. Броуди.
Реакцията към запитването му варира между отговора на дерматолозите „не ни пука особено” до „само пет?” от спешната медицина.
Стивън Смит от Медицинския колеж "Браун" взима на сериозно предизвикателството и подготвя списък, подбран измежду обичайните практики във вътрешната медицина. „Не искам да го кажа, но е вярно: понякога лекарите правят неща, които не само че не помагат, но могат и да навредят на пациента”, казва той.
Заемайки се с тази тема, Дебора Грайди от Калифорнийския университет в Сан Франциско започва специална колонка в Archives of Internal Medicine, наричаща се „По-малко е повече”, която два пъти в месеца обръща внимание на някоя практика, която е безсмислена или вредна.
Следва списък с медицински третирания, практики и тестове, чиято вреда надхвърля ползата според списание "Това, което докторите не ви казват" (WDDTY).
• Ангиопластика. Лечението чудо за всеки с ангина или стеноза (стесняване на кръвоносните съдове). Това е проста процедура, при която едно надуваемо „балонче” се вкарва в блокираната артерия. След като се разшири, то маха натрупаната плака по стените на артерията и възстановява проходимостта. Въпреки това, някои важни проучвания сочат, че тази техника с нищо не е по-добра от лекарство за сърце. В спешното отделение по-често ангиопластиката убива отколкото спасява. Процедурата трябва да се извърши най-късно до 90 минути след приема на пациента или може да доведе до фатален резултат. В едно канадско проучване се вижда, че при 68% от случаите на спешното й прилагане тя е извършена след препоръчителното време и увеличава двойно риска пациентът да умре. Ангиопластиката е и много скъпа - в САЩ са извършени 500 000 ангиопластики при неспешни случаи и опериращият лекар получава 51 000 долара за всяка.
• Артроскопия. Тази процедура се извършва 650 000 пъти само в Щатите и се счита за последната възможност преди смяна на колянната става при болните от остеоартрит. След това около половината от пациентите нямат толкова силна болка и чувстват подобрение при движение. Въпреки това няма доказателство, че тази процедура действително лекува остеоартрита.
Проучване със 180 пациенти разкрива, че операцията не е нищо повече от плацебо. С други думи, хората, които уж са били оперирани, казват, че имат същите подобрения, както и тези, които са били подложени на артроскопия.
• Махане на един или двата яйчника. Операцията означава премахването на яйчниците заедно с отстраняване на матката (хистеректомия). Това е изцяло превантивна мярка срещу рак на яйчника. Провежда се при около 300 000 жени в САЩ, като това число е 55% от всички случаи на хистеректомия. Уилям Паркър от здравния център "Св. Джон" в Санта Моника, Калифорния, твърди, че рисковете от подобна операция надхвърлят ползите. Понижените нива на естроген, които са неминуеми, увеличават риска от болест на коронарните артерии, инсулт, бедрена фрактура, болест на Паркинсон, деменция, трудно възприемане и депресия.
• Биопсия. Процедурата включва вземане на тъкан за проба за рак на кожата или някой вътрешен орган. Но тези тестове могат да се окажат неточни. Биопсия на простатата има 25% шанс да се провали, като това може да се подобри само малко, ако се вземат повече проби. Биопсиите с автоматична игла дават грешни резултати в 40% от случаите, а тази на дробовете показва, че човек е здрав, макар че всъщност има рак.
Не само че не са точни, но биопсиите могат да бъдат и опасни. При биопсии на белия дроб има риск той да спре да функционира, а при тези на простатата може да се образуват тромби, които да запушат пикочния канал. Ала най-опасно от всичко е възможното разпространение на раковите клетки. Някои изследвания показват, че ракът на простатата се разпространява заради биопсия, както и при 30% от всички биопсии на гърдата. При 16% от случаите на рак на черния дроб, тези процедури значително утежняват състоянието на пациента.
• Коронарно сканиране за калций. При този метод се търсят частици калций по стените на артериите с помощта на компютърна томография. За съжаление получената информация не е от полза за кардиолога. При пациенти с малък риск да развият коронарна болест завишените нива на калций не са нищо притеснително, докато пациентите с висок риск се нуждаят от лечение, независимо колко калций имат.
Макар че е безсмислена, тази информация струва скъпо на пациента. Само едно сканиране е равносилно на радиацията, излъчена от 74 мамографа и 442 рентгенови снимки. С други думи, изследваният е подложен на 21 пъти повече радиация, отколкото тази, получена при бомбата в Хирошима. Като цяло 2% от пациентите имат повишен риск да развият рак в резултат на често сканиране с компютърна томография.
• Електрокардиография. Този тест има за цел да изследва за сърдечно съдови болести чрез запис на електрическите сигнали на сърцето в покой и в движение. Но той не работи за жени. Едно проучване показва, че жените често получават грешна диагноза, въпреки че имат проблеми със сърцето. Този метод често дава лоши резултати при жените след физическа активност и така предизвиква много излишни притеснения. Не работи толкова добре и при мъжете. Изследване показва, че при 8176 мъже и жени, с предположение за ангина пекторис, тестът не може да открие проблем, независимо дали е преди или след физическа активност.
• Инхалатори. На тези устройства обикновено се гледа като на животоспасяващи при астматиците или хората с емфизем и бронхит, макар че в действителност е точно обратното. Употребата на инхалатор при емфизем и бронхит може да увеличи двойно риска от инфаркт, като е най-опасно, ако са включени ипратропиум бромид и тиотропиум бромид. При употребата на тези лекарства за повече от 6 месеца рискът от инфаркт се увеличава. Това е подкрепено и от решението на американската Агенция по храните и лекарствата, защото рисковете са повече при децата между 4 и 11 години, които са на лекарството дълго действащ бета-агонист (long-acting beta-agonist - LABA). Въпреки временното облекчаване на симптомите, при случаите на астма инхалаторите влошават състоянието, показва проучване на Университета в Лейчестър.
• Мамограми. Всяка жена над 50 години би следвало редовно да си прави прегледи на мамограф, за да се хванат навреме първите симптоми на рака на гърдата, ако има такива. Рисковете от тази процедура за съжаление са повече от ползите, смятат учените. Дружеството "Кохрейн" е на мнение, че много лекари не обръщат внимание на рисковете от рентгеновите лъчи, а сипят хвалебствия за ползите. Като цяло няма доказателства, че мамографията спасява човешки живот, смятат учените. Мамограмите не са достатъчно чувствителни, за да улавят канцерогенните, бързо растящи тумори, които могат да бъдат опасни. Туморите, които биват открити по този метод, се развиват бавно, като е възможно и да са безвредни. Въпреки това, веднъж открито, подобно образувание е атакувано с най-силните възможни средства като химиотерапия и дори мастектомия. Нещо повече, мамограмите могат да бъдат и подвеждащи, особено ако данните са обработени от неопитен специалист. На всеки случай на истински рак отговарят десет други случая, където диагнозата е погрешна.
• Сканиране чрез магнитен резонанс. Той е една от новите и доста впечатляващи сканиращи техники. Вместо радиация, този метод използва магнитно поле, което е чувствително към промени в меките тъкани. Изключително полезно е за откриването на промени в мозъка, кръвоносната и двигателната система, както и за идентифицирането на ракови тъкани.
Именно защото е толкова впечатляваща, тази техника се използва прекалено много. Предписва се дори и за болка в основата на гръбначния стълб. Американската колегия на физиците „силно” насърчава спирането на установените практики за сканиране и тестовете, защото са ненужни и скъпи.
• ПАП тест. От сексуално активните жени се очаква да си правят редовно тест на Папаниколау, или ПАП тест - проба за ранна диагностика на рак на маточната шийка. Тестовете би трябвало да се започнат най-късно на 21 години, но нови проучвания разкриват, че няма полза за жени под 30 години. Учените са открили, че тестът може да диагностира рак на маточната шийка при жени на 34 години или по-възрастни. ПАП тестът може да открие и някои безвредни промени, които ще изчезнат и без лекарска намеса.
• ПСА (PSA) тест. Както на всяка жена над 50 се препоръчва да си направи мамограма, така и всеки мъж на тази възраст трябва да си прави простат-специфичен антиген тест, проверява за рак на простата. Както и при мамографията, така и вредите от този метод надхвърлят ползите. Ракът на простатата се развива бавно и само 8% от смъртните случаи са при хора под 65 години. Въпреки това, агресивното третиране на рака довежда до влошаване качеството на живот, както и до импотентност и дискомфорт при уриниране.
• Съединяване на прешлените. Тази процедура, по-известна като спондилодеза, е хирургическа техника, при която два или повече прешлена се съединяват или свързват заедно. Прешлените са задържани в една позиция и така се намалява болката при дегенеративни заболявания, дископатични или при други гръбначни оплаквания. Въпреки това е безполезно да се прилага в случаи различни от фрактура или рак на гръбначния стълб. Около 351 000 от тези ненужни процедури са били направени в САЩ през 2007 г., с обща стойност 26,2 милиарда долара, или 75 000 долара на човек. Медицинският изследовател и автор Шанън Браунли посочва: „Ние, докторите, сме невероятно добри в това да бъдем рационални. Някак си успяваме да разберем как най-добрата грижа е тази, която носи най-много пари.”
• Тестове на щитовидната жлеза. Около 10 млн. такива теста се правят всяка година в Обединеното кралство на обща стойност 30 млн. долара. Тъй като от тези хора, само 600 000 имат понижена или хиперфункция на щитовидната жлеза, това показва, че много здрави хора са изследвани ненужно. Лекарите са на мнение,че заболяване на щитовидната жлеза може да има неспецифични симптоми, но ако е така, то тестовете би трябвало да улавят повече от 0,45% от откритите проблеми.
• Вертебропластика. Тази хирургическа техника инжектира костен цимент в гръбначния стълб. Това би трябвало да стабилизира прешлена и е често използвана процедура при гръбначни фрактури на страдащи от остеопороза. Около 170 000 такива процедури се извършват само в Щатите годишно, при единична цена от 5000 долара. Но както разкриват две проучвания, те са ненужни и ползите са повече имагинерни отколкото истински. В едното от проучванията ползите от фалшива процедура са продължили до 6 месеца след това, а при другото 131 пациенти са били подложени на вертебропластика или на фалшива такава и резултатите и при двете групи са едни и същи,
• Рентгенови лъчи. Обикновените радиографи са едни от най-използваните лекарcки средства за диагностиране. Учудващо, седем от всеки десет американци имат поне един преглед на рентген годишно, което едва ли значи, че всеки път има истинска нужда от теста.
И наистина, стандартната радиография има ограничени възможности: например рентгеновите лъчи не могат да открият туберкулоза или вътрешен кръвоизлив. Днес тези лъчи са признати и за главна възможна причина за рак. В експеримент с мишки 62% от тях развиват рак след облъчване с рентген. Хората, които имат повече от 10 дентални рентгенови снимки, са най-уязвими за рак на щитовидната жлеза.
Лекарствата, които повече вредят, отколкото помагат
Всеки продукт на фармацевтиката може да предизвика нежелана реакция със сериозни последствия или просто да не даде очаквания резултат. В тези случаи вредите далеч надхвърлят ползите:
• Медикаменти при синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Много родители си отдъхват, когато видят почти мигновената промяна при детето им със СДВХ след приема на лекарство като Ritalin. За съжаление това значи, че детето ще трябва да продължи да го взима по време на цялото тийнейджърство, а дори и след това. Едно проучване сочи, че истинският ефект продължава само в първите 14 месеца, а после всяко подобрение се дължи на естествени причини. Изследователите са наблюдавали две групи СДВХ деца, като едната група е била на Ritalin, Adderall или Concerta, а другата - без нищо. След 14 месеца се оказва, че групата без лекарства изведнъж показва значителен напредък, докато при другата пациентите все още поддържат същото ниво на липса на концентрация и хиперактивност.
• Лекарства за Алцхаймер. Група от медикаменти, наричани инхибитори на колинестераза, обикновено се предписват за деменция или за болестта Алцхаймер. Няколко изследвания показват съмнителни резултати при лечението на тези болести, а от Института за клинично оценени науки в Торонто са на мнение, че те могат да имат и много странични ефекти. Лекарства като Aricept (donepezil), Exelon (rivastigmine), Razadyne (galantamine) увеличават риска от припадък, брадикардия (опасно забавяне на сърдечния ритъм) и бедрена фрактура. Пациентите също се нуждаят и от устройство за регулиране на сърцебиенето в резултат на приема на тези лекарства.
• Антибиотици. Макар че антибиотиците се смятат за животоспасяващи, те са толкова често предписвани, много пъти не на място, че днес се считат за най-опасната група лекарства в света. Около 20 процента от всички посещения в спешното отделение са заради антибиотик. 142 000 американци за двегодишен период са реагирали зле и са били приети в болница заради тях.
Тези медикаменти могат и да влошат бактериалните инфекции. В изследване на 119 деца 71 от тях били третирани с Amoxicillin, умерено-спектърен пеницилин. За две седмици много от тези деца развиват резистентна на вируси бактерия.
• Антидепресанти. Хората, страдащи от клинична депресия, не могат да се излекуват с антидепресанти. Модерните лекарства не атакуват причината за депресиите, мозъчния протеин, наречен “monoamine oxidase A”(MAO-A). Според учените в Центъра за пристрастеност и ментално здраве в Торонто времето е най-добрият лек. Антидепресантите са не само неефективни, но и увеличават риска от самоубийство. Те могат да увеличат драстично рисковете от инсулт и дори смърт при жените в менопауза. Най-опасното сред тях е Ефексор (венлафаксин).
• Аспирин. Близо 100 милиарда аспиринови хапчета се приемат ежегодно като част от здравословен режим за превенция на сърдечните заболявания. Въпреки че е известно, че нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) причиняват гастроинтестинално (ГИ) кървене, степента на риска излиза наяве наскоро. Според изследователите това лекарство убива 20 000 американци и праща още 100 000 в болница всяка година. По света 100 000 на година умират в следствие на ГИ реакции. Аспиринът увеличава риска за инсулт при хора над 75 години, показват изследвания, проведени 1981-1986 и 2002-2006 г.
• Инхибитори на протонната помпа( ИПП). Около 2,86 милиарда долара се харчат годишно по света за тези лекарства срещу храносмилателно разстройство. Изследвания показват, че те не само не помагат, но и хората, които ги взимат, нямат реална нужда от тях. ИПП спират обратния поток на киселини. Ако не действат, всеобщото мнение е, че няма и да навредят, но и това не е истина. Те могат да причинят стомашни инфекции и да увеличат двойно риска от Clostridium difficile инфекция. Причината е, че ИПП спират производството на стомашен сок, който е и естествената защита на организма срещу вредни бактерии. Лекарствата могат да увеличат риска от пневмония или бедрена фрактура.
• Статини. Тези понижаващи холестерола лекарства са измежду най-търсените на пазара. Около 36 млн. американци взимат по едно хапче всеки ден, а годишните разходи са 15,5 милиарда долара. Два статина - Липитор и Зокор - са най-продаваните лекарства в САЩ. Макар че съществува доказателство, че хора със сърдечно заболяване имат полза от лекарствата, това важи за едва 8% от потребителите. Другите взимат лекарството за "всеки случай", но изследванията показват, че полза за здравия човек няма. Изследователите от Харвард са направили анализ на данните от осем изследвания и са категорични: статините не са животоспасяващи, а ползите за сърдечно болните са само маргинални. Нещо повече, тези лекарства могат да имат и парадоксален ефект, като станат причина за разстройствата, които би трябвало да лекуват. Могат да бъдат причина и за болестта на Паркинсон.
Медикаментите, които и докторите не биха вземали
Докторите сигурно знаят по-добре от нас кои лекарства са вредни. Тук са изброени „Топ осем" на опасните медикаменти по тяхна преценка след въпрос кои са лекарствата, които избягват да предписват или които биха дали в най-краен случай:
• Advair (salmeterol). Advair е лекарство за астма, което съдържа салметерол (long-acting beta agonist - LABA). Едно изследване разкрива, че редовната употреба на LABA може да влоши астматичния пристъп. Салметеролът също се свързва и с 5000 смъртни случаи годишно в САЩ заради астма.
• Avandia (rosiglitazone). Това лекарство за диабет може да предизвика инфаркт. Едно изследване разкрива, че то би могло да увеличи риска от сърдечна недостатъчност с 109% и от инфаркт - с 42% при хората, които го приемат по-дълго от година.
• Celebrex (celecoxib). Както и при други нестероидни противовъзпалителни средства, Celebrex причинява стомашно кървене. Едно изследване показва, че носи и допълнителен проблем - бъбречни разстройства. Нещо повече, прием два пъти дневно на таблетка 200 mg увеличава двойно риска от сърдечно-съдово заболяване, а таблетките от 400 mg - тройно.
• Ketek. Този антибиотик предизвиква сериозни чернодробни проблеми и рискът е толкова голям, че употребата в САЩ е ограничена само до лечение на пневмония.
• Prilosec, Nexium. Тези премахващи киселините средства могат да причинят сърдечни проблеми, макар че съществува противоречие относно връзката между двете. Могат да увеличат риска от пневмония, остеопороза и загубата на костно вещество. Редовният им прием води до 40% увеличение на риска от фрактура
• Visine Original. Лекарството се продава без рецепта и се счита за добро средство за борба с „червените очи”. При по-продължителна употреба обаче основната съставка, тетрахидрозолин, може да засили симптомите.
• Pseudoephedrine. Това премахващо храчките средство е едно от многото лекарства без рецепта за борба с кашлицата. Но то се свързва и с повишение на кръвното налягане и пулса, което може да доведе до инфаркт и инсулт. Възможно е и влошаване на заболяване на простатата и глаукома.
сп. "Това, което докторите не ви казват"
