Световни учени доказаха антитуморния ефект на уникалната гъба
Още в далечната 1925 година британското медицинско списание The Lancet публикува уводна статия, в която се казва, че „лечебните свойства, приписвани от традицията на някои видове гъби, биха могли да представляват неизползван източник на терапевтична сила”. Тази възможност беше проучена с най-голям успех, в лабораториите и клиниките на Китай и Япония. Според традиционната китайска медицина гъбите притежават толкова широк спектър от имунологични ефекти, че могат да се нарекат „лекарствени хранителни средства” (pharmafoodicals). Понастоящем поне за осем различни често предписвани китайски медицински растения се знае, че съдържат имуномодулатори от типа на полизахаридите. Тези в шийтаке са от тип, известен като бета-глюкани, които са типични представители на имуноактивния вид полизахариди, съдържащи се в гъбите. Много изследвания върху тези комплексни захари касаят гъби, които в народната медицина се прилагат за борба срещу рака.
Лентинан
През 14-ти век китайският лекар Ву Руй е записал, че шийтаке е благотворно за лечението на различни форми на „злокачественост”. По всяка вероятност той не е бил единственият доктор, който е открил, че тази гъба е достатъчно активна срещу рака, за да бъде забелязана. След свои собствени тестове с шийтаке срещу рак при животни, в лекция пред Конгреса на Унгарското микробиологично дружество през 1981 година унгарските учени д-р Л. Рети и колегите му обявиха, че употребата на гъби в народната медицина за лечение на „тумори” е вероятно древна, колкото човечеството. Те провъзгласиха, че неотдавнашните изследвания в Япония с гъбата шийтаке потвърждават фолклора като „научен факт”.
От всички лечебни гъби, които са активни срещу туморите, шийтаке изпъква като една от най-интензивно проучените. Основополагащото изследване беше проведено през 1969 година от Тецуро Икекава от университета „Пърдю” и колегите му от Националния център за ракови изследвания в Токио. Шийтаке фигурираше между други шест ядливи гъби, набрани от диви райони в Япония, повечето произволно. Те бяха приготвени във вид на водни екстракти и инжектирани в стомаха на мишки с имплантиран вътрешномускулен тумор, известен като „сарком 180”.
Шийтаке постига 60% излекуване и 80,7% потискане на туморите. А изолираният активен компонент от гъбата под формата на бял прах постига 66% излекуване от рак и 97,3% подтискане на туморите.
На следващата година беше публикувана статия, описваща „силно изумителните” ефекти на определен полизахарид от шийтаке, наречен лентинан - от Lentinus, латинското ботаническо наименование на рода или групата гъби, към които принадлежи шийтаке. Поради неясни причини лентинанът демонстрираше по-добра антитуморна активност при сравнително по-ниски дози. Само 0,5 мг лентинан на килограм телесна маса бяха довели до пълен регрес на туморите на сарком 180 при 80% от мишките, а доза от 1 мг/кг - при 100%. Признаците сочеха към имунологично, а не към химиотерапевтично или цитотоксично действие, което беше потвърдено при многобройни последващи изследвания.
От откритието на Икекава досега десетки и десетки научни статии за лентинана бяха публикувани в списания в страни от цял свят. Действията на полизахаридите продължават да са източник на вдъхновение за търсещите по-безопасни терапии, които да се борят срещу нелечимите болести - и не само при хората. На западния бряг на Канада морски биолози наскоро откриха, че лентинанът подобрява защитните ефекти от ваксините при сьомгата, отглеждана в развъдници. В Япония инжекции с лентинан, приложени самостоятелно, предпазили от 55 до 75% от шараните от смъртоносна бактериална инфекция.
Изследвания демонстрираха, че лентинанът стимулира Т-клетките, които на свой ред активират макрофагите. Той също така стимулира и „естествените клетки убийци” (или NK-клетките) - тип имунни клетки, които играят решаваща роля за унищожаване на тумори и вируси. Те проявяват антитуморна активност чрез стимулиране с интерферон. Убиват посредством ензим, наречен перфорин. Последният пробива дупки във външната мембрана на вражеските клетки, в резултат на което съдържанието им изтича и в крайна сметка те умират. Взаимодействието на интерферона и NK-клетките е съществено за разбиране на способността на тялото да се съпротивлява на туморните клетки и упоритите вирусни инфекции.
Нов вид имунотерапия
По отношение на всяко лекарство, независимо колко натурално, винаги стои въпросът за безопасността. При лентинана не са известни никакви сериозни странични ефекти; тези, които съществуват, са леки, с ниска честота и преходни. Той е постигал отлични резултати както при клинични, така и при лабораторни изследвания. Няколко от тях са представени на следващите страници, за да ви дадат по-широка представа за известните му действия.
Комбиниран с някои от по-мощните имунобиологични медикаменти, съществуващи днес, лентинанът е постигал значително увеличаване на антитуморните ефекти при животни с тумори, предизвикани от канцерогени, както и при човешки рак на ендометриума. Комбинацията от лентинан и интерлевкин-2 (вид сигнална субстанция в нашата имунна система, която подтиква имунните клетки да убиват туморите) е толкова успешна, че е напълно възможно да възвестява „нов подход на имунотерапията срещу рака”.
При употреба единствено на лентинан пациенти с карцином на стомаха демонстрират повишено производство на интерлевкин-1 (IL-1) и туморен некрозен фактор (TNF) - вещества (произвеждани от моноцитите и макрофагите), за които е известно, че помагат на имунната система да унищожава туморните клетки. Лентинанът повишава производството и на интерферон и интерлевкин-2 (IL-2) при раково болни. Веществата, известни като цитокини, IL-2 и интерферонът от своя страна стимулират имунните клетки. IL-1 стимулира Т-клетките, отчасти чрез предизвикване отделяне на IL-2. Туморният некрозен фактор има широк спектър на действие, не на последно място в който се нарежда подтикването на имунните клетки (моноцити и естествени клетки убийци) да атакуват пряко клетките на туморите. Нещо повече, TNF притежава сам по себе си способност да убива туморните клетки.
Начинът, по който тези медиатори стимулират имунните клетки, е явно генетично регулиран. Поне един „основен” ген изглежда е отговорен за предизвикването на антитуморните ефекти на имунната система вследствие на активирането с лентинан. Наречен Ltn-2 по името на полизахарида, този ген предлага друг важен път за изследване за разработването на по-ефективни употреби на полизахаридите в клиничната медицина.
Лентинанът демонстрира някои доста неочаквани експериментални употреби, като например ускоряване на костното изграждане при плъхове с увредени кости, както и лечение и профилактика на т.нар. дисеминирано вътресъдово съсирване. А фактът, че той е едновременно имуноподсилващ и имуновъзстановителен, естествено насочва и към други приложения отвъд рака. Някои от тях вече са открити. Например пациенти с резистентна към медикаментите туберкулоза, която не можела да бъде излекувана от повече от 10 години, спрели да отделят бактерията след лечение с лентинан. Хроничният бронхит при хора в третата възраст също се повлиява добре от съединението, а други хронични заболявания от инфекциозен характер са обект на проучване. Понеже лентинанът стимулира производството на интерферон, той е потенциално полезен и в борбата срещу многобройни вирусни инфекции.
Един американски патент предлага употребата на лентинан в крем за козметично или медицинско приложение при дерматологични състояния. Клинични тестове при 540 пациенти показаха, че кремът е високо ефикасен (93 до 100% ефикасност) за лечение на себорея, акне, гъбички по краката, мъжки тип плешивост и зачервяване на носа вследствие на алергичен ринит (сенна хрема). Според изобретателите той действа чрез възстановяване на йонния баланс на клетъчните мембрани и упражняване на осмотично налягане върху вътрешната им повърхност.
В Япония третирането на мишки с лентинан преди лъчетерапия напълно ги предпазило от намаляване броя на белите им кръвни клетки. Но ние на Запад все още сме в Средновековието - предлагането на имуноподсилващи средства за пациентите, подлагани на лъчелечение, тук все още не е прието. Документирани са също и случаи на силно намаляване страничните ефекти от облъчването и химиотерапията при хора, които едновременно с тях са приемали билкови средства за подсилване на имунната система. (Бел. ред. Освен Шийтаке много добър ефект има и Саменто, което най-сетне вече се изписва и от някои български онколози.) Предпазването от радиация е и обект на военни и космически изследвания в САЩ, където имуноподсилващите средства се проучват за евентуална употреба в тази сфера. Медицинският изследователски институт на Американската армия във Фредерик, Мериленд определи лентинана като едно от най-ефикасните лъчезащитни вещества, но приложението на откритията си остава обект на по-нататъшни проучвания. Защитата на костно-мозъчните клетки и тяхната способност да стимулират производството на цитокини, изглежда, е типична за имуноподсилващите средства и тяхното лъчезащитно действие.
Пациенти с рецидивиращ рак на гърдата, които приемали лентинан след операция за отстраняването му, постигали много по-голям регрес на тумора, отколкото би бил възможен само с операцията. А лентинанът може и да намалява хромозомните увреждания, предизвиквани от антираковите медикаменти, които иначе биха могли да доведат до появата на още тумори.
В Япония лентинанът е одобрено лекарство за употреба при лечението на рак на стомаха. Продължителността на живота е значително по-голяма при пациентите, страдащи от рецидивиращ или напреднал рак на стомаха, когато се лекуват с химиотерапевтичните агенти тегафур или 5-флуороурацил в комбинация с лентинан. Без лентинана никое от двете вещества не е толкова ефикасно. Над 10% от лекуваните с тегафур плюс лентинан оцелели повече от две години срещу едва 2,9% от онези, лекувани само с тегафур, а при достигане на третата година от последните не бил останал никой жив. Освен това размерът на туморите бил по-малък в групата на комбинирано лечение. Твърдите стомашни тумори са упорити и терапиите водят само до нисък процент на оцеляване. Едно изследване разкри, че при рецидивиращ рак на стомаха той е само 0,8%. Но даже и 10-процентният дял на оцелелите, постиган с тегафур плюс лентинан, е нисък.
Защитни ефекти срещу канцерогените
Нов начин за засилване действието на лентинана беше открит от един от най-известните японски хирурзи, д-р Фукуми Моришиге, член на института „Линус Полинг” и Международния раков институт. След частично успешна операция един пациент бил спасен от стомашен рак в напреднал стадий, след като му дали високи дози витамин С в комбинация с лентинан венозно. Според опита на Моришиге лентинанът не показва толкова висока антитуморна активност при хората, каквато при животните. Той смята, че това е, защото животните произвеждат свой собствен витамин С, докато ние трябва да си го набавяме отвън. Това откритие може да доведе до по-нататъшни изследвания с комбиниране на витамин С с други видове лечебни полизахариди.
На Първата международна конференция за биология на гъбите и съдържащи гъби продукти, която се проведе в Хонконг през август 1993 година, д-р Горо Чихара разкритикува централната идея за „убиване” на раковите клетки с лекарства. Д-р Чихара заяви, че би следвало вместо това да търсим начини за подсилване естествените защитни механизми на тялото за борба с инфекциите и раковите болести. За тази цел той предложи нов термин за усилващите тези механизми субстанции - „подсилващи защитата на гостоприемника средства”, или HDP. Чихара отбеляза, че лентинанът изпълнява тази роля, като подсилва специфични имуноактивиращи клетки, които позволяват на имунната система да реагира по-ефикасно срещу патогените. Той докладва, че поради тази му способност клиничните изследвания върху лентинана в Япония са фокусирани върху предотвратяване повторната поява на рака след химиотерапия и хирургично лечение. Чихара пише, че „водещият принцип на действието на лентинана се заключава във факта, че той може да лекува пациентите, като възстановява хомеостазата (равновесието в организма им) и подсилва вътрешната съпротива срещу болестите”. Чихара би желал да види разработването и на други видове HDP, които имат специфична активност в други части от тялото като например ендокринната и нервната система, и признава, че в традиционната източна медицина такива средства може вече да съществуват и съвременната биология може да ги разбере и оцени в тази светлина.
Д-р Чихара не е сам в това свое желание, нито пък е първият, който представя концепцията за възстановяване на хомеостазата. Въпросът сега е кой от различните клетъчни механизми на имунната система трябва да бъде модулиран, за да се възстанови естествената стабилност или хомеостазата на тялото. Някои изследователи в Япония смятат, че ключът е в подготвянето на макрофагите и свързаните с тях клетки, и последващото производство на прекурсорни клетки, които съзряват в клетки на туморния некрозен фактор. Те изказват хипотезата, че много традиционни китайски лекове са изпълнявали задачата да възстановяват хомеостазата в течение на векове. Чихара вярва, че многото различни видове химични вещества, отговорни за функционирането на организма, като невротрансмитери, хормони и цитокини, които си взаимодействат с основните клетки на имунната система, могат да служат по полезен начин, само когато реакцията на тялото към тях е напълно възстановена до своето „нормално състояние или подсилена по друг начин”.
Очевидно лентинанът от състава на шийтаке също има защитни ефекти срещу канцерогените и радиационното увреждане на имунната система. Но в тази гъба се съдържат и други предпазващи от рака вещества, за които всеки трябва да знае.
TCA: Неутрализатор на нитритите
Канцерогенният потенциал на нитратите и нитритите в храната е един от тези факти от живота, за които повечето хора предпочитат да не мислят. И двете се добавят към бекона и обработените меса, за да се предотврати ботулизъм и образуване на афлатоксини. Последните, от гъбичката Aspergilus flavus, не само са канцерогенни, но и потискат действието на имунната система. Проблемът е в това, че нитритите формират канцерогенни нитрозамини, а приемането на нитрати е тясно свързано с развитието на рак на стомаха. Нитрозамините се образуват в стомаха посредством реакция с аминокиселини. Едно често предлагано средство за предпазване е да се приема много витамин С, около 1 милиграм за всеки милиграм нитрити, или поне 10 мг дневно. Той силно възпрепятства образуването на нитрозамини в стомаха, макар и не на всички от тях.
Обработените меса са най-лоши, но те не са единственият източник на нитрити. Бактериите в устата разграждат нитратите до нитрити, а някои естествени съставки в храните ни могат да се трансформират в мутирали канцерогенни форми, ако влязат във взаимодействие с нитрити.
Така например аминокиселината тирамин (която се съдържа в сиренето чедър, сушените колбаси, соевия сос и много други храни) се превръща в канцероген, след като мутира под въздействието на нитритите. Под формата на 3-диазотирамин мутиралата аминокиселина може да предизвика тумори в стомаха и устната кухина. В Япония, където към храните често се добавя соев сос, ракът на стомаха е силно разпространен и подозренията падат главно върху нитритите като причина за това. Но и в други зеленчуци, например в боба фава, са открити съединения, които мутират при контакта с нитрити. Необходими са повече изследвания, за да се определи канцерогенният риск за хората, които ги консумират. При някои хора нитритите, които се образуват в устата от нитратите след тяхното разграждане от бактериите, са главният източник на излагане на нитрити. Около 75% от приема на нитрити в диетата на британците идва от зеленчуци и най-вече от марули, цвекло, кервиз и спанак, а при някои зеленчуци концентрацията се увеличава с повишеното използване на азотни торове. Един много по-слабо известен източник на нитрити е имунната система, където макрофагите ги произвеждат при активизирането си, било то от имуностимулант или като част от тяхната нормална реакция за елиминиране на патогените.
Шийтаке може да помогне за облекчаване на проблема, създаван от нитритите в месата и зеленчуците, тъй като съдържа вещество, което неутрализира канцерогенните продукти от нитритите - нитрозамините. Това вещество е тиопролинът, или ТСА. Подобно на витамин С, той е естествен антиоксидант. Образува се в тялото ни и най-вече в черния дроб.
Аминокиселина със структура, подобна на пеницилина, ТСА е много интересно и ценно съединение, което вече е разработено в Европа под формата на медикамент. Не е трудно да видим защо. Тиопролинът е показал предпазващи черния дроб ефекти срещу редица често приемани химикали (ацетаминофен, тетрациклин и етанол), а при изследвания с животни, изложени на канцерогенни нитритни съединения в диетата, потиска (със 78%) образуването на ракови клетки. В разредена доза (1 част на 500) ТСА е патентован в Япония за употреба за контролиране на гъбични инфекции при оризовите растения. При възрастни животни съединението стимулира значително активността на ензимите в черния дроб до нива, наблюдавани при младите животни. Във високи дози (100 до 400 мг дневно) на таблетки ТСА се използва при лечението на чернодробни заболявания и като медикамент срещу ефектите от стареенето. Подобно съединение, произвеждано в Съединените щати и наречено ОТС или процистеин, е обект на клинични изследвания при пациенти със СПИН, където може да бъде полезно за увеличаване както на резистентността към окисляването на нормалните клетки от свободни радикали, които изобилстват в тялото при тази болест, така и на готовността за реакция на Т-клетките.
ТСА в шийтаке улавя нитрите в организма и позволява тяхното елиминиране с урината. В противен случай те биха образували канцерогенни съединения, основно в стомаха.
Витамин D
Учените, които изследват разпространението на болестите, цитират твърде малкото количество витамин D в диетата ни като възможен първостепенен фактор за по-високата честота на рака на гърдата и, както изглежда, на рака на дебелото черво. Този витамин демонстрира антитуморна активност при плъхове с тумори на млечната жлеза и потиска образуването на тумори на дебелото черво при гризачи, при които то е стимулирано посредством диета с високо съдържание на мазнини. Любопитното е, че такова потискане на туморите не било установено при плъховете на диета с ниско съдържание на мазнини, които приемали витамин D.
В северните региони, където слънчевата светлина е по-малко, Япония остава изключение - там по-ниската честота и на двата вида рак се отдава на по-високата консумация на рибено масло, което е богато на витамин D. При група жители на Чикаго, които били изследвани в продължение на 19 години, онези с минимален дневен прием 150 IU от витамина имали наполовина по-ниска заболеваемост от рак на дебелото черво в сравнение с другите, които приемали по-малко. Защо точно, не е установено, но Националните институти по здравеопазване в САЩ сега проучват въпроса.
Една-единствена гъба шийтаке може да съдържа 56 IU витамин D или повече. При едно изследване количеството на този витамин само в 2 г облъчено от слънчева светлина шийтаке било 360 IU - само с 40 IU по-малко от препоръчваната дневна доза в САЩ и над два пъти повече от онова, което приемали жителите на Чикаго със значително понижен риск от рак на дебелото черво.
Храна за имунната система
През 1974 година Кисаку Мори съобщи, че е открил редица примери за ползата от шийтаке срещу левкемия и рак на стомаха. Около десет години по-късно тази гъба привлече вниманието на един американски лекар в резултат на подобен случай. Пациент с диагностирано злокачествено заболяване неочаквано започнал да се подобрява, щом добавил към диетата си и екстракт от шийтаке. С мицелния екстракт също са свързани редица случаи. Според американски патент за този екстракт през 1977 година лекари в Япония са документирали случаи на двама пациенти, които напълно са се излекували от рак (на панкреаса и на хранопровода) чрез приемане едва на 6 г от екстракта (орално) всеки ден преди закуска. Той бил приложен като последен отчаян опит да се направи нещо за пациентите, въпреки че никой не очаквал те да оцелеят. Болният от рак на хранопровода бил отказал конвенционалните терапии, а този със злокачествен мигриращ рак на панкреаса имал две туморни маси, всяка с големината на юмрук. Но колкото и да са интригуващи, разказите за повлияване на рака от гъбата няма да бъдат възприети достатъчно сериозно, ако не бъдат подкрепени с контролирани изследвания.
Недвусмислено доказателство за антитуморния ефект от консумацията на шийтаке най-после беше открито през 1986 година. Изследването беше проведено от сина на Кисаку Мори, Каничи Мори от Изследователския институт по гъбите в Япония, съвместно с проф. Хироаки Нанба от Женския фармацевтичен колеж в Кобе. Те оповестиха своите безпрецедентни открития на международен симпозиум за ядливите гъби, проведен в Пенсилванския щатски университет. Ето какво гласят те:
Без присъствие на гъбата в диетата на мишки със сарком 180, туморите се разраствали без ограничение. Но когато 10% от храната на животните се състояла от шийтаке на прах, растежът на туморите бил потиснат с почти 40%. А при диета с 30% шийтаке на прах резултатите били още по-впечатляващи. Изследователите открили с над 58% по-малко туморни клетки в една от групите и с 66,7 и 77,9% по-малко в други групи, приемащи същото количество от гъбата.
Очевидно било, че потискането на туморите се увеличавало толкова повече, колкото по-дълго мишките приемали шийтаке. Но защо? Били направени опити да се установи дали нещо друго отвъд очевидните неща би могло да оказва влияние. Добавка от цялата гъба на прах към диетата водела до 66,7% намаляване на туморите, но при отстраняване на полизахаридите процентът спадал до 38,9. Освен полизахариди, шийтаке съдържа липиди или мазнини. Когато учените включили шийтаке с отстранени мазнини в диетата на мишките, растежът на туморите намалял отново с около 10%. При добавяне в храната единствено на мазнините от гъбата ефектът бил само слабо потискане на туморите (с 24,7%), но това било достатъчно, за да се заключи, че потискането на туморите вследствие от консумацията на шийтаке е резултат и от липидите, и от полизахаридите.
Щателното тестване разкрило, че имунната система се активизира значително, което било единственото разумно обяснение за слабия растеж на туморите. След по-нататъшен анализ било установено, че имунните клетки, отговорни за това, са макрофагите, естествените клетки убийци и Т-клетките.
Изследователите Мори и Нанба откриха, че унищожаващата туморните клетки активност на макрофагите се проявявала, след като мишките били консумирали шийтаке в продължение на 12 дни. Тогава тази активност достигала 1,8 пъти своето нормално ниво, достатъчно и за потискане на вид рак на гърдата (карцином ММ46) с почти 79%. Тъй като естествените клетки убийци действат на най-предна линия в имунната система, за да се борят с инфектираните с вируси и туморните клетки, учените предположиха, че активирането на NK-клетките играе роля за потискане на рака на гърдата.
Изследователите проучили и активността на Т-клетките. Мишки с туморни клетки били хранени с шийтаке в продължение на 15 дни. Освен на макрофагите и NK-клетките, активността на Т-клетките също се увеличила 1,4 пъти. Учените стигнаха до извода, че консумацията на плодното тяло на шийтаке изглежда съответства на същия тип активиране на имунните клетки, което се постига с инжектиране на лентинан.
Лечебен мицел
Мицелът предлага допълнителен източник на антиракова храна. В хранителна среда за култивиране на шийтаке друг екип изследователи откри няколко антиканцерогенни вещества. Техният източник беше екстракт от мицела, наречен мицелен екстракт от Lentinus edodes, или съкратено LEM. Той е водоразтворим и се добива, преди да започне образуването на плодното тяло. Плъхове, приемащи канцероген като част от диетата си, при третиране с LEM демонстрирали до 50% по-малко размножаване на раковите клетки. По-късно туморите на дебелото черво, предизвикани от канцерогена, също били третирани с екстракта и техният брой намалял.
Един от антитуморните фактори в мицела на шийтаке е полизахаридът емитанин (37,5 мг на 1 г от мицела). Той беше патентован в Япония за употреба срещу рака през 1977 година. При животни този полизахарид (в доза 10 мг на кг телесно тегло) постигна добри нива на потискане на туморите, вариращи между 63 и 82%.
Съобщава се също и за полизахариди от мицела, които демонстрират активност срещу предизвикан от канцероген рак на черния дроб. Един от тях - водоразтворим, съдържащ пептиди полизахарид, известен като KS-2, притежава мощна антитуморна активност и действа по орален път. Малко полизахаридни съединения са такива. KS-2 стимулирал производството на интерферон при ракови пациенти и потискал растежа на туморите при мишки. Дори при толкова ниска орална доза като 1 мг/кг, той имал много силен потискащ ефект върху туморите на сарком 180; всички мишки оцелели. Тези с много по-смъртоносен вид рак (асцитни тумори на Ерлих) се нуждаели от по-висока доза (140 мг/кг), но дори след 50 дни (с 20 дни по-дълго, отколкото повечето антитуморни изследвания изчакват резултати) 70% от животните били все още живи. Впоследствие били изследвани макрофагите им. Доказвайки наличието на имуностимулиращ ефект, щом били поставени сред туморни клетки, те започнали да ги убиват.
Друго клинично проучване беше проведено в САЩ за период от четири години. Общо бяха изследвани 116 души, от които 105 служеха като контролни участници, за да няма съмнение в резултатите. При хората, които консумирали дневно по 1 ч.л. (1500 мг) от стритото на прах плодно тяло на шийтаке, нивата на Т-клетките показвали „статистически значимо повишаване“ в сравнение с двете контролни групи, които не приемали гъбата. А ако се използва по-удобната форма на екстракт от плодно тяло на шийтаке, еквивалентът на това количество може да бъде получен от 150 мг.
Известни още като CD4+Т-лимфоцити, помощните Т-клетки са наречени така, защото буквално помагат на другите имунни клетки да атакуват чуждите нашественици. Както и при мишките в Япония, които консумирали шийтаке, броят на помощните Т-клетки бил по-голям при пациентите, които по-дълго приемали гъбата.
Превод от английски Елица ТАНЧЕВА
