10 октомври – Световен ден на психическото здраве
Всеки втори човек в Европа има психически проблеми! Този извод е направен на неотдавнашен експертен международен симпозиум в Женева, Швейцария, в който се казва, че предупреждението „Човечеството все повече върви към полудяване“ съвсем не е пресилено и само за плашене , а за съжаление в една или друга степен и форма е истина. Това се отнася както за политически и други лидери, бизнесмени, военни и други, така и за обикновени хора от различни професии и възрасти.
Според някои експерти, ако сега се приложат оценки за ненормалност от преди 40-50 години, то повече от половината хора ще попаднат в тази категория с увредено психическо здраве.
Едно от най-масовите съвременни психически заболявания е депресията,
която вече според някои специалисти е придобила заплахата на пандемия в света и особено в развитите страни. Най-нови изводи на експерти от Световната здравна организация (СЗО) показват, че само около 5% от хората не са склонни към нея. Според данни на СЗО депресиите вече заемат второ място сред заболяванията, водещи до загуба на работоспособността. 70% от хроничните болести имат психосоматична основа, т.е. развиват се на "нервна почва".
Все по-често в основата на влошеното здраве стоят предимно психологически проблеми. В такива случаи много зависи от това какъв е психологическият тип на отделния човек.
При някои хора стресът има психическа проява – явна форма, развитие на фобии, но при други се провокират заболявания на вътрешни органи. Психиатрите ги наричат маскирани или соматизирани депресии. Те се лекуват трудно, защото обикновено нито лекарят, нито болният подозират, че заболяването се дължи на стрес.
При холериците например стресът най-често се маскира със сърдечно-съдови заболявания (хипертония, инфаркт), язва на дванадесетопръстника, урологични проблеми. При меланхолиците депресията може да предизвика язва на стомаха, астма, всевъзможни невродермити. Сангвиниците и флегматиците имат по-малка склонност към заболяванията на нервна почва. Досега се смяташе, че от 5 до 7% от хората въобще не са склонни към депресия. Тези щастливци са наречени от специалистите “слънчеви натури”.
Според участниците в симпозиума в Женева най-чести жертви на депресията стават:
• Циклотимните хора (около 20%) – напълно здрави хора, склонни към безпричинни колебания в настроението, много чувствителни по природа. Те са зависими дори от промените във времето, които предизвикват у тях умора, намаляване на емоционалния фон, главоболие и общо неразположение.
• Хората със слаба вегетативна нервна система (около 15%) - за тях са характерни пристъпите на дистония, скокове в кръвното налягане, депресивна нагласа.
• Най-голямата група се състои от тревожно-мнителните хора.
• Групата хора, силно зависими от хормоните (например жените по време на бременност, климакс) и страдащите от заболявания на щитовидната жлеза. Към тази категория могат да се причислят и тези, които бурно преживяват т.нар. криза на средната възраст.
Как да разпознаем скритата тъга и кога да търсим лекарска помощ?
• При лошо настроение, невъзможност за съсредоточаване (повече от 5-7 дни)
• Ако се събуждате с лоши мисли. В такива случаи почти винаги се повишава общата ви раздразнителност.
• Когато депресивното настроение не съответства на обективната ситуация, т.е. възниква на фона на общо благополучие.
• При пристъпи на болка, свързани със стресова ситуация или високо емоционално натоварване (например при конфликт в работата често започват силни болки в стомаха)
• При “зацикляне” върху здравословното състояние, човек постоянно се пита “ще ме заболи или не?”.
• При наличие на мисли за самоубийство от типа “без мен на всички ще им е по-добре”, “не разбирам защо живея” и т.н.
При скритите форми на депресия не винаги са необходими антидепресанти. Важен е комплексният подход - психотерапия плюс индивидуално подбрани дози препарати. Няма универсални схеми. Астеничните депресии се лекуват с помощта на стимулатори, а тревожните – с помощта на успокоителни–седативни медикаменти. За нормализиране на дълбочинните процеси в нервната система са нужни микроскопични дози транквиланти и невролептици. Особено полезни за поддържането на организма са всички витамини от група В, С, фолиевата киселина, а също комплексите с калций, магнезий, селен и лецитин. Тези витамини и минерали се съдържат в редица лицензирани биодобавки, като мултивитамина Витатабс ABCDE, лесноусвоимият Калции+витамин D3, органичните Магнезиев цитрат и Селекю.
Особено наболял проблем са страховите психози
Британски учени са направили изследване, според което броят на хората страдащи от страх, че може би някой ги преследва, прогресивно се увеличава – според анализи тази фобия е характерна за всеки трети жител на Земята. Британски психолози са направили експеримент, в който участниците са „изпратени“ на виртуална разходка в лондонското метро в компанията на компютърни пътници, което се смеят, бъбрят, четат вестници. Около 40% от доброволците признали, че са изпаднали в агресивно настроение. Някои дори „посочили“ джебчии и терористи сред пасажерите.
Човечеството е много изобретателно. Едва ли някой може да се усъмни, ако се обърне към енциклопедията на страховете, което сами си измисляме. Плашим се от мишки, остри предмети, шумове, паяци, змии, от особени погледи, дори от очите на кукла. Плаши ни мисълта, че може да осакатеем, или да се разболеем от неизлечима болест, да ни погребат живи, да полудеем, да останем сами, да опитаме ново ястие, да броим пари, да се окажем в затворено пространство. И за всичко това помага интернет, телевизията, киното и различни страховити сензационни писания в печата. И това са само част от страховете, които тровят живота ни! Наистина ли го тровят?
Според експерти страхът не е нищо друго, освен проява на инстинкта ни за самосъхранение. Само луд не го е страх да падне например от 16-ти етаж, да сложи ръката си в огъня или да върви бос върху натрошено стъкло. На практика се получава, че в много случаи чувството за страх ни предпазва от много необмислени постъпки.
Понякога не виждаме заплаха от пръв поглед, но сякаш предчувстваме нещо. Да вземем за пример страха от новото – неофобия към непознатите хранителни продукти. Британски учени са на мнение, че тази фобия е по-скоро полезна, отколкото опасна. Хората се отнасят с недоверие и подозрителност към необичайната храна и точно това според тях е спасило човечеството от хранителни отравяния. Иначе нашите предци биха могли да се налапат с гъби мухоморки и човечеството безславно да загине. Впрочем, ако вашето дете упорито отказва да опита непознати храни, това е само отзвук на този първобитен страх, който преминава след 5-годишна възраст.
Страхът за детето също е полезен, защото не е нищо друго освен проява на силен майчин инстинкт. Такъв страх изпитват всички майки, само че има периоди на повишена тревога – бременността, първата година на живота на детето, различни болести и др. В такива моменти както никой друг жената чувства емоционалното и физическото състояние на своето дете. Страхът не я напуска нито денем, нито нощем: ако се задави или го заболи коремчето, а тя спи. Страхът за бебето е толкова силен, че при майката отсъства фазата дълбок сън.
Оправдани са и някои други страхове, например – от безработица. Още нищо страшно не се е случило: човек е на работа, но разбира, че всеки момент може да остане без работа, и изпада в стрес. Това състояние също е полезно: опитваме се да предвидим неприятностите и ако можем, да ги избегнем: така спестяваме бели пари за черни дни, за да имаме някаква сигурност.
Тревогата може да се появи и по съвсем други причини. Учените са установили например, че при омъжените дами тя нараства на всеки седем години от съпружеския живот. В тези критични периоди от брака жената несъзнателно се опитва да задържи любимия мъж.
Участниците в женевския форум са категорични, че страхът може да се превърне във вреден проблем, само когато премине в крайна форма – фобия: натрапчиви състояния, които пречат на обикновения начин на живот. Как да разберете, че сте преминали тази граница? Всичко зависи от това колко силни са чувствата. Всички хора се страхуват от смъртта и това е нещо нормално. Но ако този страх стане твърде силен и вие не излизате навън, защото се боите, че на главата ви ще падне тухла, или асансьорът ще падне – тогава става дума за патологично разстройство.
Същото може да се каже и за всеки друг страх. Тревогата за детето е нещо съвсем естествено, но ако майката води за ръка 15-годишния си син, това вече е в повече и е вредна фобия. Ревността е нещо нормално, но когато става дума за следене, проверки по телефона на всеки пет минути и сцени на ревност, това е мъчително и за двамата. Всичко е добро, когато е с мярка, тази максима важи и за страховете.
Нашите фобии винаги са конкретни: ние много добре знаем от какво се боим. Те могат да бъдат обикновени (страх от вода, височина, медийни изяви и др.). Последните имат интересен сценарий. Някои хора се боят сериозно да не паднат на улицата и да разбият устната си, а други ги обзема ужас като си представят, че са се заплели в риболовни мрежи. Човек осъзнава, че тези фобии са нелепи, но не може да направи нищо. Още повече че намира реално потвърждение за своите страхове. Този, който се бои, че вкъщи ще се появи змия, дори и да живее в голям град, много често гледа по телевизията подобни сюжети, без да обръща внимание на новините за цунами, земетресения и подобни бедствия. Това е особеност на психиката – от целия обем информация избираме точно тази, на която сме зациклили.
Нерядко се случва, че клин клин избива. С някои страхове хората се примиряват и живеят с тях цял живот: личностите, страдащи от фобията метро, се возят на автомобил или на автобус, а тези, които при вида на самолет изпадат в безсъзнание, пътуват само с влак. Тоест по всякакъв начин се опитват да избегнат опасната за тях ситуация. Понякога това създава доста грижи, но в крайна сметка има и предимства. Съгласете се, че да пътувате със собствения си автомобил е много по-приятно, отколкото с метрото, а от прозореца на влака се разкриват красиви пейзажи, които няма как да видите от самолета.
Някои видове фобии не се лекуват: с тях може да се живее. Да допуснем, че човек се страхува от огромните африкански паяци, но не пътува в Африка и тази негова фобия си стои спокойно някъде в подсъзнанието му. Същото е с пълзящите почти във всяка стая в Индия по тавана или стените гущери безопасни хамелеони. Ако не пътувате там, фобията заглъхва някъде в подсъзнанието, а ако живеете по-продължително в тази страна просто свиквате с тези иначе симпатични и полезни животинки, които унищожават хапещите насекоми.
Но има фобии, които причиняват истински страдания на много хора. В тези случаи не може да се говори за полза. На теория фобията е проява на инстинкта за самосъхранение, но най-често е нелепа: в действителност нищо не ви заплашва. Само като си представите какво може да ви се случи, вие се изпотявате, изпадате в безсъзнание и дишате на пресекулки. Тоест реакцията на организма не съответства на реалната заплаха. Когато тези атаки се повтарят често, се влошава качеството на живота.
Такива фобии трябва да се опитомяват. Например ето така:
• Метод на противопоставянето: опитайте се да не потискате страха, а обратното, да го предизвиквате. „Ужас, утре имам изпит от сега ме хваща страх: ръцете ми са лед, краката ми треперят...“ Разбира се, мислите ви могат да потекат в друга посока. При това позитивно, с чувство за хумор. Главното е самата мисъл за страха да не ви плаши. Така той ще отслабне. Фобиите не „обичат“, когато умишлено ги предизвикват.
• „Клин клин избива“. Често ви обземат лоши предчувствия, но вие не осъзнавате какво точно ви плаши. Спомнете си за реалните, а не за измислените проблеми: споровете с шефа, конфликтите с детето, с мъжа или жена си... Това ще ви върне в реалния живот, към това, което се случва тук и сега, а не във вашето въображение. „Клинът“ може да е позитивен. Когато почувствате тревога, помолете приятелката или приятеля си да ви разкаже виц или започнете флирт с нов колега или колежка: новите емоции ще отклонят вниманието ви.
• Последно средство. Спомнете си кога за последен път сте били спокойни, уверени и щастливи. Мислено се върнете назад във времето и си представете всичко в най-малки подробности. А сега пипнете вашия пръстен или при жените гривна. Следващият път, когато ви обземе паника, също докоснете спасителния пръстен или гривна: приятните спомени ще се върнат отново. А заедно с тях и душевния комфорт.
Най-добре споделете своите страхове с близките си. Така те ще отслабнат, а вие ще получите добър съвет.
Изследователи от различни страни са установили, че сексът е най-добрият антидепресант. Сексът отключва силни и разнообразни процеси в организма. В голямо количество се изработват хормоните, доставящи удоволствие (допамин) и подобряващи настроението (серотонин); в кръвта се изхвърлят повече ендорфини (хормони на щастието). Затова и сексът се смята за отлично средство срещу депресия и най-безопасния транквилизатор.
Но тези хормони се изработват не само по време на секс.
Ето няколко начина за повишаване на серотонина:
• За нивото на серотонина „отговаря“ аминокиселината триптофан. Има я в хляба, бананите, шоколада, смокините, захарта, млякото, мазната риба и броколите.
• Британският учен проф. Томас Каморо е създал следната формула: S (ниво на серотонин) = P (височина на звука) + Pos (позитивна нагласа) + T (тоналност) + BPM (темпо) + I (приятни асоциации). Така че: слушайте повече музика!
• Доказано е, че серотонинът се повишава от социалния статус и чувството за гордост. Най-лесният начин за повишаване на чувството за гордост е да се ходи с изправен гръб.
За по-високо ниво на допамина:
• Хапнете нещо вкусно. Допаминът нараства от самия факт, че приемате храна.
• Ако пушите, запалете си цигара. Никотинът също помага за изработването на допамин.
• При жените шопинг-терапията. Ходенето по магазините доставя голямо удоволствие. Внимание! Нивото на хормона зависи не от количеството покупки, а от приятното усещане за пазаруване.
• Участвайте в някаква игра или конкурс. Важното е да се стремите към някаква награда.
Ендорфините ще се повишат, ако:
• Ядете повече шоколад. Във Франция дори съществува марка „Заместител на секса“.
• Спортувате. Физическото натоварване помага за повишаване на тези хормони.
• Преодолявате стресовите ситуации.
• Занимавате се с изкуство. Кито, театър, изложби, музика или собствено творчество води до изработването на ендорфини.
• Печелите много пари. Те също предизвикват еуфория, но не у всички.
• Смеете се. Смехът е най-евтиният, прост и безопасен начин за създаване на хормоните на щастието.
Васил ВЕКИЛОВ
