11 април – Световен ден за борба с това заболяване
Въпреки че точните причини за болестта на Паркинсон не са напълно установени, най-важният фактор за развитие и прогресия на болестта е добре известен – стареенето.
Първите следи на заболяването могат да се търсят сред хората след 50-годишна възраст. Рискът се повишава значително след 60 години. Бавни движения, треперене, леки когнитивни увреждания, трудности при изправяне и запазване на равновесие – това са ранните симптоми на болестта, с които започва и необратимото разрушаване на нервната система. С времето те постепенно преминават в пълно обездвижване, съпроводено с личностно разстройство, промени в настроението, загуба на сетивност, деменция и смърт.
До момента не е открит лек за това заболяване
Непрекъснато се увеличава броят на проучванията за превенция и намаляване на неговите симптоми с природни средства.
Заболяването се характеризира с прогресивна дегенерация на базалните ганглии – група от неврони в мозъка, с които се свързват двигателният контрол и паметта. В тази структура са разположени допаминергични неврони или т.нар субстанция нигра (substantia nigra), чиято функция е да освобождават невротрансмитера допамин.
Постепенното, но необратимо унищожаване на тези неврони е причина за поява на симптомите при болните. Допаминът играе централна роля при изпълняването на психически и физически функции, които включват: волеви движения, поведение и познания, обучение, мотивация, сексуално влечение, работна памет, сън, настроение и концентрация.
Всяка една от тези функции постепенно бива засегната, тъй като болестта атакува последователно всички слоеве от мозъчната тъкан.
Конвенционалното лечение е насочено към нормализиране нивата на допамин в мозъка. Най-често прилаганият подход е използването на медикаменти, като например Леводопа, който се трансформира в допамин в тъканите. За съжаление само малка част от него се усвоява и достига до мозъка. Голямо количество се натрупва в излишък на места, където нормално не трябва да присъства, което е съпроводено от
тежки странични ефекти, като неконтролируеми движения, гадене и повръщане, депресия.
Необходимостта от успешна терапия и търсене на различни подходи за облекчаване на симптомите и подобряване качеството на живот на болните дава възможност за нарастване на изследванията в тази област.
Омега-3 мастни киселини
Имайки предвид ролята на възпалението при развитие и прогресия на болестта на Паркинсон, не е учудващо, че учените се насочват към изследване на противовъзпалителните свойства на омега-3 мастните киселини. Едно от техните полезни действия е ролята им като молекулен прекурсор за образуване на противовъзпалителни съединения. Знае се, че те се натрупват в мембраните на нервните клетки с времето, участват в намаляване на окислителния стрес и възпалението.
Изследователи от Норвегия са представили доказателства за положителната роля на омега-3 мастните киселини при болестта на Паркинсон, Алцхаймер и аутизма. Приемът на докозахексаенова киселина (DHA) може да подобри функциите на мозъка и е предложена като природно лечение за Паркинсон и Алцхаймер.
Японски учени са установили, че нервни клетки, третирани с омега-3 в клетъчни култури, предотвратяват задействането на апоптоза, която се отключва в резултат на възпалението. Действието им е особено добро, когато клетките се третират преди натрупването на стресови фактори, които индуцират апоптозата. Те заключават, че приемането на омега-3 може да окаже ползотворно влияние при превенция и забавяне прогресията на болестта. (
Бел. ред. Най-богато на омега-3 е маслото от сьомга – Епамар стронг.)
Използвайки данните от японските си колеги, учени от Канада изследват действието на мастните киселини върху мишки. На животните са давани добавки с омега-3, преди да се предизвика заболяването (чрез излагането им на вещества, за които се знае, че го отключват). След това са разделени на две групи. Едната получава високи дози омега-3 в продължение на 10 месеца след инфекцията, а другата е контролна. В контролите се наблюдава бързо отмиране на допаминовите клетки в "субстанция нигра" и драстично намаляване нивата на допамин в мозъка. Тези процеси са били предотвратени при мишките, взимали омега-3.
Коензим Q10
Наличието на силна връзка между дефектите при усвояването на енергията и свързания с нея окислителен стрес е подтикнало учените да изследват вещества, повишаващи енергията и притежаващи антиоксидантни свойства. Лабораторните и клинични доказателства са показали, че коензим Q10 (CoQ10) притежава голям потенциал. Недостигът на този жизненоважен коензим може да има доста тежки последици, което допринася за развитие на много свързани с възрастта състояния. Установено е, че при болните с Паркинсон нивата на коензима в кръвта са ниски. За първи път през 2008 г. английски учени доказват, че при пациенти с Паркинсон се наблюдават ниски нива на коензима в определени жизненоважни области на мозъка.
През 2002 г. учени от Калифорнийския университет в Сан Диего започват клинично проучване за действието на коензима при пациенти с ранен стадий на болестта. В изследването са включени 80 болни, които не са били лекувани. Те приемали по 300, 600 или 1200 мг коензим Q10 дневно или плацебо в продължение на 16 месеца или до момента, в който било необходимо медикаментозно лечение. Резултатите показали, че коензим Q10 забавя прогресивното влошаване на симптомите. Две години по-късно същият екип доказва, че дози от 3000 мг коензим Q10 са безопасни и се понасят добре.
През 2008 г. екип учени изследва действието на коензима в допълнение към терапия с Леводопа за подобряване на митохондриалната дисфункция и ролята й в прогресия на заболяването. Те индуцират Паркинсон в плъхове чрез инжектиране на токсини, за които се знае, че създават точен модел на заболяването.
Въпреки отчетеното тежко увреждане на клетките лечението с коензим Q10 предотвратява апоптозата, възстановява нивата на АТФ (аденозинтрифосфат) и подобрява двигателната функция при третираните животни. (
Бел. ред. За повишаване нивата на АТФ съдейства и канадската гъба Кордицепс.) Заключението на учените е, че добавянето на високи дози коензим в ранните стадии на болестта води до подобряване на редица клетъчни процеси, включително и дейността на дихателната верига.
Подобни окуражаващи резултати са получени и от изследователи от университета "Корнел". Те тествали ефектите на различни дози CoQ10 в храни и доказват значителна защита при намаляване нивата на допамина. Учените отбелязват, че CoQ10 би представлявал успешна терапевтична стратегия за лечение на болестта на Паркинсон. (
Бел. ред. Най-високо качество CoQ10 под името Убиголд ще намерите във всички магазини "Лечител".)
Ресвератрол
Друг антиоксидант, който учените забелязват благодарение на неговите уникални свойства, е ресвератролът. Те са установили, че човешки нервни тъкани, третирани с допамин, стигат до бърза клетъчна смърт в резултат на загуба на митохондриалната функция. Когато обаче клетките са обработени с ресвератрол преди използването на допамин, се предотвратява смъртта на клетките и се запазва митохондриалната функция. През 2008 г. канадски учени доказват, че ресвератролът защитава клетките чрез намаляване на възпалението.
Противовъзпалителните му свойства са изследвани за първи път от китайски учени, които дават антиоксиданта на плъхове с изкуствено предизвикан Паркинсон в продължение на 10 седмици. Те са установили, че само след втората седмица се наблюдава значително подобряване на двигателните способности на животните. Изследването на мозъка им е показало намаляване на уврежданията в митохондриите и допаминовите клетки, понижени са и нивата на ензима циклооксигеназа-2 и тумор-некротизиращ фактор-алфа, които са маркери за възпаление.
Подобно на зеления чай, ресвератролът има голям потенциал за предотвратяване развитието на болестта на Паркинсон чрез намаляване на окислителния стрес, възпалението и други процеси, регулиращи мозъчната функция. (
Бел. ред. Богат на ресвератрол е антиоксидантния продукт Селесан.)
Широкото разпространение на заболяването и натрупването на все повече информация за причините за развитието му е насочило вниманието на изследователите и към други потенциално ценни вещества.
Витамин D например е познат със своите невропротективни свойства и е обект на много проучвания.
Куркуминът, активната съставна на куркумата, е естествен инхибитор на възпалението. (
Бел. ред. Френския продукт Куркума и финландския Фортесан съдържат куркумин.) Епифизният хормон
мелатонин е антиоксидант, който запазва способността на клетките да произвеждат допамин и намалява натрупването на разрушителните алфа-синуклеин протеини.
Превод от английски Даниела ДИМОВА 
