През 1966 г. Адриано Челентано изпя песента “Момчето от улица Глук”, в която се обяви срещу бетона и асфалта, все повече заливащи зелените площи. Тази песен се превърна в химн на зараждащото се тогава еко-движение. У нас масовите протести през 2012 г. срещу застрояването и унищожаването на пясъчните дюни по Черноморието станаха причина за приемане на законови промени, наистина слагащи край на “пируването на хищниците”, но за съжаление само за дюните. Скандалът с “Дюнигейт” край Несебър постави остро въпроса за защита на тези природни формирования. За да бъдат защитени те, на 17 януари т.г. се проведе съвместно заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по околната среда и водите и Комисията по земеделието и горите в присъствието на редица неправителствени организации, представители на местните власти и държавни институции.
В резултат бяха изготвени промени в законопроекта за изменение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, който на 28 февруари 2013 г. беше приет окончателно от Народното събрание, а на 15 март беше обнародван в Държавен вестник.
Дюните – изключителна държавна собственост
В приетите под обществен натиск поправки в закона се дава дефиниция за това какво са пясъчни дюни, като образувания, формирани от насипване на пясъци под въздействието на вятъра. Пояснява се също, че основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и обезлесени дюни. Без дефинирането на дюните, останалите разпоредби в закона не биха могли да действат.
Регламентирано е и присъединяването на тези дюни, намиращи се на плажната ивица или непосредствено зад нея, към морския плаж. Така те стават изключителна държавна собственост, каквато е и самата плажна ивица.
Новият закон забрани строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения, промяната на предназначението и създаване на ограничени вещни права върху пясъчни дюни, намиращи се в двете зони край морския бряг – А и Б. (Зона А е зоната, обхващаща 200 метра от акваторията и територията, отстояща на 100 м от морския бряг, а втората – Б, още 2 км от границата на зона А, навътре в територията на страната). Защитени са вече не само дюните от крайбрежната зона А, но и тези, намиращи се по-навътре – в зона Б. Освен това със закона се спряха дейностите, които вече са били предвидени в подробни устройствени планове, предвиждащи застрояване в поземлените имоти или в урбанизираните територии, в които попадат пясъчни дюни. В споменатите зони не се допуска утвърждаване на площадки или трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделските земи, ако в тях попадат пясъчни дюни.
Изключенията
Спекулативно е да се твърди, че с този закон се е отворила вратата за застрояване на пясъчните дюни поради предвиждането на три изключения. До приемането на закона, поради липса на дефиниции и ограничения, застрояването и унищожаването на дюните, които не са били обявени за защитени, е било напълно възможно. “Дюнигейт” нагледно показа, че това е било така! Именно тези събития предизвикаха острата обществена реакция. Освен това, записаното ограничаване в зона А за строителство и поставяне на преместваеми обекти и съоръжения върху пясъчни дюни очевидно не действаше, поради липса на дефиниции и обозначаване на дюните. С приемането на закона този пропуск е поправен. Изключенията за посягане на дюни са три и са свързани с изграждането на обекти от национално значение, на обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, и обекти на техническата инфраструктура. И в трите случая евентуалните проекти, поради характера им, ще са под държавен контрол, в т.ч. парламентарен, а също така и обществен, което е гаранция срещу възможни злоупотреби.
Бетон и асфалт
С приемането на поправките се въведоха и допълнителни общи изисквания за застрояване на Черноморското крайбрежие. Така например плътността на застрояване се определи до 10%, минималната озеленена площ – най-малко 80%, като половината от нея да е с дървесна растителност, а самото застрояване да не надвишава височина 6 метра. До 10% от озеленената площ може да се използва за открити спортни съоръжения и такива за културни дейности, реклами и пр., при спазване на ограниченията за височина. Тези разпоредби биха поставили ред в строителството по Черноморието и биха ограничили рязко превръщането на нашите курорти в бетонни конгломерати. Би било твърде хубаво!
Дяволът е в детайлите
За съжаление тези прекрасни законови разпоредби за известно време ще си останат само текстове. В приетите параграфи в края на закона след парламентарни сблъсъци мнозинството прие, че тези ограничения ще влязат в сила след две години. Завършилите процедури не се преразглеждат, а започналите се довършват по стария ред. Остава надеждата, че ситуацията със застрояването на Черноморието, няма да се влоши и мераците за строителство в огромни мащаби ще бъдат овладени. В крайна сметка в интерес на местните хора е да не се покрива всичко с бетон и асфалт, защото това ще отблъсне туристите, които очакват да си почиват сред зеленина и чиста природа.
Конституционният съд
След обнародването на изменителния закон по инициатива на Президента Плевнелиев Конституционният съд образува дело № 9/2013 с докладчик съдията Румен Ненков, който ще разгледа наложените ограничения – извън въпроса за дюните, в контекста на равноправието на гражданите, живеещи на цялата територия на страната. Обратният аргумент е, че Законът за устройството на Черноморското крайбрежие се явява специален закон – по отношение на Закона за устройство на територията, в една точно определена територия.
Граждани и поданици
При активна позиция от страна на обществото добрите намерения ще станат реалност. Иначе “пируването на хищниците“ ще продължи! Не е достатъчно само да бъдеш поданик на държавата! Трябва да бъдеш и неин гражданин! Разликата между понятията гражданин и поданик е съзнавано и преди. Така например проф. Стефан Баламезов, който е автор на учебник по конституционно право, още през 1946 г. – сред вилнеещия комунистически терор, има смелостта да завърши своята книга с призива към своите читатели:
“Гражданино, не забравяй, че твоите права и свободи са извоювани с упорита и усилна борба. Те ти принадлежат и никой не може да ти ги отнема. Защото инак, след всяко тяхно ограничаване или накърняване от управляващите или поради твоето нехайство, ти ще загубиш нещо, което не се вижда и консумира, но е всичко. Това е съзнанието, че си свободен човек. Тогава неусетно ти се обръщаш в автомат – регистриран и номериран, вършещ само това, което ти се заповядва, и така сам се превръщаш в поданик.”
Като изключим дюните, които бяха защитени, на практика за ограничаването на застрояването по Черноморието ще трябва да почакаме още. Колко дълго – зависи от нас и желанието ни да чакаме още. Гаранцията, че приетите текстове ще станат реалност е активната позиция на обществото. Иначе в България думите от песента на Адриано Челентано ще остават актуални :
“Само къщи върху къщи, асфалт и цимент.
Там, където имаше трева, сега има цял град.
И тази къща сред зеленина, къде ще бъде?“
Лъчезар ТОШЕВ 
