Мартин РАЛЧЕВСКИ
„Обичам властта“, казал един депутат на друг тия дни в кулоарите на парламента.
Другият му отговорил, че това е ясно, но навън протестиращите го смущават.
„Ще се уморят – усмихнал се първият, – оня пред мен прояви чест и какво спечели? Сега е вън от играта. Но ние знаем, че власт никога не се дава.“
„Ей, много го мразиш ти батето?!“, учудил се другият.
„Че как да не го мразя – винаги ме биеше. Където и да се появеше, все ме биеше и морално, и политически. Ама сега е вън! Най-накрая!“
„Значи казваш, че тия на улицата скоро ще се откажат?“
„А на теб какво ти пука за тях? Ти да не си станал малодушен?“
„Не, не съм. Всичко е наред. Извинявай“.
Може би това кратко съчинение изглежда наивно, но знае ли човек. Може пък точно така да протичат някои диалози между властимащите тези дни.
Тъжна картина. Тъжна и грозна. Но тя е такава, уви, не за всички. За всеобща изненада се получи така, че в момента в България има хора, които харесват това комунистическо управление. Странно, но факт. Макар и те да са малобройни, те съществуват. Имам предвид млади хора, които го харесват. Това стана ясно от една супер активност в интернет пространството. Изведнъж се появиха десетки групи в защитници на комунистическото управление. Съвсем случайно разбрах, че тези червени активисти са включили и мен в почти всички новосъздадени групи (предимно във Фейсбук). Групите носят имена от рода на: ''В защита на правителството на Орешарски''. ''Да дадем шанс на правителството на Орешарски''. И други подобни. Моля, нека да е ясно, че не съм давал съгласието си за това, и съм бил включен, противно на волята ми. От самото начало съм против новото коалиционно комунистическо правителство и силно се надявам, в обозримо бъдеще, да проговори съвестта у някои от сегашните управляващи. Те да се вслушат в гласа на народа и да се оттеглят. А не да броят колко са протестиращите и да се успокояват, че не целият народ е на улицата, все едно става въпрос за бройка на животни, а не за интелигентни млади хора, което е видно от репортажите.
Пиша всичко това не самоцелно, но защото в споменатите групи със сигурност са включени и други хора, които дори и идея си нямат за това. В момента се прави опит за подмяна на вота, макар и само електронно, а навярно и ще продължи да се прави. Затова моля всеки, който има достъп до интернет, да провери къде членува и, ако е злоупотребено с името му, да се самоизтрие. Навярно по-късно някои от нас пак ще бъдат добавени, без наше знание, от верните активисти на правителството, но ние не бива да се отказваме. Длъжни сме да противодействаме.
А ако не паднат от власт, а се окопаят още по-силно (което напоследък изглежда доста вероятно), то поне нека се знае, че ние, демократично мислещите хора, никога не сме били техни поддръжници.
Ексмът, Великобритания
5.07.2013
Мартин Ралчевски е известен наш писател, който живее в Англия. Автор на романите „Безкрайна нощ“, „Горски дух“, „Полубогиня“, „30 паунда“, както и множество статии, анализи и разкази. Много от тях са публикувани във в.“Лечител“ и са познати на редовните ни читатели.
