Загадъчните кълбовидни мълнии, появяващи се неизвестно откъде, движещи се неизвестно как, отдавна привличат вниманието на човека. Много учени са се опитвали да разгадаят тяхната тайна, предлагали са стотици теории и хипотези, но засега нито една не може да обясни този уникален природен феномен.
Анализирайки стотици случаи,
изследователите съставили „портрет” на феномена
По своята форма подобни мълнии са не само кълбовидни, очевидци разказвали за крушовидни, овални и дори подобни на медузи. Техният диаметър обикновено е от 5 до 30 см, времето за „живот” – от няколко секунди до минута и повече. Огненото кълбо фактически не се ограничава в цветовете: то може да бъде червено, оранжево, жълто, по-малко обича синия и белия цвят. В помещението неканеният гост прониква не само през отворена врата или прозорец, но дори се промушва през пукнатини в стъклото.
Поведението на кълбовидната мълния е непредсказуемо. Може да прелети и да изчезне, без да причини никаква вреда, а може и да се взриви с грохот, подобно на граната, да осакати и да убие човек. В едни случаи кълбовидната мълния стои неподвижно във въздуха, в други – подчинява се на леко движение на въздуха, в трети – лети срещу вятъра.
Появява се обикновено по време или след буря, но понякога и в ясно време. Общо взето, прави каквото си иска. Някои учени, отчаяли се да проумеят този феномен, заявяват, че той... просто не съществува, а многобройните очевидци стават жертви на оптическа измама.
Междувременно тази „измама” е най-малкото на 2,5 хиляди години.
Пионер в изследването на кълбовидните мълнии станал френският физик Доминик Араго – автор на книга, в която се описвали 30 случаи на наблюдения на кълбовидни мълнии. С времето статистиката (около 10 000 само документирани епизоди), разбира се, придобила съвсем други мащаби, които са несравними, но не бива да се забравя, че през XIX в. учените се отнасяли към кълбовидната мълния като към оптическа измама. Впрочем, скоро била открита пряка връзка на кълбото с проявите на атмосферното електричество – казано по-просто, с обикновените линейни мълнии, които често съпровождат всяка буря. Но тази мълния е изучена много добре и е напълно предсказуема, а кълбовидната й „посестрима” сякаш си играе с учените, понякога опровергавайки всички техни знания.
Някои знаменити учени, в това число и Никола Тесла, съобщавали, че са успели в лабораторни условия да получат кълбовиден светещ газов разряд. Учените дори променяли цвета и яркостта на излъчваната от разряда светлина, добавяйки различни органични съединения.
Разгадана ли е тайната?
Не. Никой така и не успял да докаже, че полученият газов разряд е именно кълбовидна мълния. При това лабораторните опити са едно нещо, а полевите условия – съвсем друго.
Как се образува този феномен в природата, с какво може да се обясни причудливата траектория на движение на кълбото, способно ловко да заобикаля попадащи на пътя му предмети, по какъв начин то прониква в помещенията през малки пукнатини, защо в едни случаи докосването на мълнията не причинява вреда, а в други оставя силни изгаряния? Логично научно обяснение няма, затова пък има идеи.
Стефан ПЕЙЧЕВ 
