Лечението – между новите препарати и изкуствените стави
Научните открития нерядко са дело на случайността. През 2000 година професорът от Университетския колеж в Лондон Джонатан Едуардс провеждал клинични изпитания на ново лекарствено средство под названието „ритуксимаб”. От химическа гледна точка това вещество представлява „химерни моноклонални антитела”: получени по метода на генното инженерство, те се изработват в клетките на лабораторни мишки, но съдържат фрагменти от човешки антигени, отговарящи за отхвърлянето на чуждородните белтъчини. Препаратът бил предписан на болен с онкологично заболяване – лимфома. Но в терапията бил открит страничен ефект, който станал истинско откритие в медицината. Работата е там, че лимфомата не била единствената болест на пациента: той страдал още и от ревматоиден артрит. След завършване на лечението признаците на артрит в болния изчезнали. Едуардс се досетил, че терапевтичния ефект от препарата е свързан с потискането на изработката на цитокини – пептидни молекули, поддържащи хроничния възпалителен процес. Трябва да се каже, че откритието на проф. Едуардс, публикувано в научната преса, не предизвикало особен ентусиазъм в неговите колеги. На учения му се наложило доста дълго да преодолява недоверието на медицинската общност. Последвалите експерименти показали изключително високата ефективност на новия препарат при лечение на ревматоиден артрит, а малко по-късно – и на системен лупус еритематодес.
Има редки заболявания, чийто брой варира в границите на 100-200 случая на милион човека, а има и заемащи промеждутъчно положение между тях и разпространените болести. Именно на тях днес медицината отделя все по-голямо внимание. Това е световна тенденция. Впрочем цифрите са нещо доста условно. Съгласно статистиката на Световната здравна организация само в Европа около 100 милиона човека страдат от различни ревматични заболявания.
В България официална статистика за броя на хората, страдащи от ревматоиден артрит и други ревматични заболявания, няма. Съществуват данни от 2012 г. на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания, според които от ревматоиден артрит страдат около 70 000 българи, а от болестта на Бехтерев – приблизително 30 000.
За повече от 100 000 болни у нас се грижат само 82 ревматолога, работещи главно в големите градове
Ревматичните заболявания са един от най-сериозните фактори, влияещи на качеството на живот и предизвикващи загуба на трудоспособност. Неслучайно по обема на средствата, които се харчат в света за разработка на лекарства, ревматологията незначително отстъпва на онкологията: 40 срещу 50% (само 10% от средствата се изразходват за борба с другите заболявания).
За съжаление, дълго време в редица страни ревматолозите не могли с достатъчна достоверност да говорят за мащабите на разпространение на ревматичните болести. Причината е в особеностите на медицинската статистика. Отчет се води преди всичко за най-опасните за живота заболявания. Ако например пациентът страда от исхемична болест на сърцето, той се отчита само в тази графа. Междувременно примерно 30% от болните от ревматоиден артрит имат и исхемична болест.
Така или иначе, ревматоидният артрит поразява около 1% от населението в целия свят, но все пак и досега остават редица неизвестни страни в това иначе толкова известно заболяване.
„Има много заблуди за ревматоидния артрит – смята Пол Крамър, ревматолог и професор по медицина от Медицинския колеж в Олбани, Ню Йорк. – Артритът е обичайно заболяване и ревматоидният артрит често е бъркан с другите видове артрит.”
Трябва да се каже, че ревматоидният артрит наистина е неразгадано в много отношения заболяване. В това направление се провеждат научни изследвания, разработват се нови методи за лечение, постоянно се променя самото разбиране за болестта.
Всъщност ревматоидният артрит не е обикновен артрит. Това, което ние обикновено наричаме артрит, би било по-правилно да се нарича остеоартрит (възпаление на ставите), който възниква вследствие на травма или нормално износване на триещите се повърхности на стареещите стави. Артрозата (разрушаването на хрущялите) се явява най-разпространеното заболяване на ставите в средна и старческа възраст. От своя страна ревматоидният артрит представлява
хронично прогресиращо автоимунно разстройство
В отговор на неизвестен засега пусков импулс организмът започва да произвежда антитела, които атакуват своите собствени тъкани. Тези атаки най-често поразяват ставите, но тяхна цел могат да бъдат и други части на тялото.
„Объркването между остеоартрита и ревматоидния артрит се задълбочава още повече поради това, че човек често страда и от едното, и от другото заболяване”, убеден е професор Крамър.
Не е вярно, че само старите хора боледуват от ревматоиден артрит. При повечето хора с ревматоиден артрит това заболяване започва на възраст от 30 до 55 години. Според проф. Крамър ревматоиден артрит може да възникне у човек на всяка възраст, дори при подрастващите. В същото време хората в напреднала възраст могат да имат по-сериозни заболявания, доколкото болестта с времето се развива и задълбочава.
Владимир ЙОНЕВ
Бел. ред. Освен химическите лекарства с многобройни и опасни странични ефекти, съществуват и природни, напълно безвредни средства. Например мощният имуностимулатор Саменто, за който един от първите отзиви беше, че е помогнал при лупус. Нони е най-добрият природен „убиец на болката“, притежаващ и противовъзпалителен ефект. Чудесно действие имат също дяволският нокът, включен във френския Комплекс против артрит и ревматизъм, куркумата и активното й вещество куркумин, съдържащо се във Фортесан. Силно противовъзпалително действие имат и омега-3 мастните киселини в маслото от сьомга – Епамар стронг, в маслото от черен дроб на акула – Биомаре имуно, джинджифилът и черупките от зеленоуста мида – в Бодифлекс комби, метилсулфонилметанът (МСМ) – в Бодифлекс МСМ и др.
Консултация за тези продукти можете да получите във всички дрогерии и магазини „Лечител".
