65 години от заточението на Българската православна църква
Димитър КЕРЕЛЕЗОВ
В един септемврийски ден на 1948 г. по тъмно комунистическата власт арестува Екзарх Стефан I, глава на нашата църква, и го захвърля в село Баня, Карловско. От мъченическия карловски ъгъл на своето заточение в самия край на живота си последният български екзарх ни е оставило едно вълнуващо послание, което напълно обяснява състоянието на Българската православна църква вчера и днес.
Малко са хората, запознати с прощалното послание на последния български Екзарх, защото то е укривано десетилетия от властта и БПЦ, с обяснението, че е написано от „народен враг”. В официалния сайт на Максимовата църква пише само това: „През септември 1948 г. екзарх Стефан е принуден да подаде оставката си и тя е приета от Св. Синод. В края на 1948 г. той е изселен в с. Баня, Карловско, където живее до смъртта си. Представя се в Господа на 14.05.1957 г. в гр. Пловдив. Погребан е в съборния храм „Успение Богородично” на Бачковската св. обител.”
Категоричен официален отговор на въпроса – народен враг, предател и шпионин ли е последният български екзарх, бе даден половин век по-късно на най-високо държавно и международно ниво. На 9 март 2002 г. в Пловдив, в присъствието на президента на Република България Георги Първанов, Негово Блаженство Екзарх Стефан I бе въздигнат посмъртно за “Праведник на света” за спасението на българските евреи.
Не случайно разтваряме последното послание на Екзарха, нека всеки вярващ българин сам реши дали от сърцето на “народен враг” (според комунистите!), или от сърцето на “праведник” (според човечеството!) излизат тези думи:
„ВЪЗЛЮБЛЕНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА ЦЪРКВАТА И НАРОДА,
…Архипастирските ни задължения като висш духовен баща ни повеляват да споделим нашите отечески мисли за християнския дълг на всеки истински българин в това тежко изпитание. Дошъл е часът, когато всеки от нас трябва да потърси в себе си сили за опазването на Църквата ни от намесата на комунизма и атеизма в нейния живот и недопускането на никакви компромиси със слугите на антихриста. Както всеки човек е ковач на своята съдба, тъй също всеки народ сам пише страниците на своята летопис. Право на свободен живот има само този народ, който не измества основния камък на своята държавна структура и духовна култура…
Има два олтара: „Олтар на Бога” и „Олтар на отечеството“. Никаква тъмна сила не е в състояние да ги унищожи в душите на млади и стари. Българската църква познава мъченията на Христовите апостоли върху нашата родна Голгота и възторга от възкресението на Българската държава…
Като български екзарх, в изпълнение на епископската клетва, се противопоставихме от всея души на комунистическото посегателство срещу църковната и политическа свобода, светлините на вярата, религиозното възпитание на христолюбивата младеж и свободата на съвестта в България. Вместо искания от нас плебисцит до целия български народ по въпроса за неговите основни права и свободи, бяхме насилствено интернирани посред нощ от екзархийския ни престол и митрополитската ни софийска катедра в село Баня, Карловско. В същите предели на Родината преди шест века бе заточен от турския поробител последният български патриарх.
Политическото ни заточение е резултат на иудино предателство в църквата от митрополити, които допуснаха вълка свободно да разпръсва и разграбва овцете (Иоан ,10:12). Съзаклятието за това предателство беше извършено пред Светия престол в храм-паметника “Св. Александър Невски” от синодалните митрополити и представител на комунистическата партия след посещението в София на тогавашния съветски външен министър Андрей Вишински. За това престъпление и кощунство към Христовата църква тези митрополити и всички архиереи, които дръзнат след тях да вършат същото, нямат право да носят владишка корона и подлежат на съд, съгласно църковните канони, за нарушаването на епископската клетва и противоцърковните им деяния.
В преживяните съдбоносни времена трябва всички ние да засилим вярата и укрепим духа си с топла молитва към Всеподателя Бога – да бъде милостив към всички нас и да подкрепи нашия народ да излезе цял и невредим от преживяните изпитания и да утвърди съществуването му в свобода, правда и мир…
Благодатта на Господа нашего Исуса Христа и любовта на Бога и Отца и общуването на Светого Духа да бъдат с всички вас! Амин.” (Село Баня, Карловско. Разпети Петък, 1952 г.)
Всъщност това послание бележи символичния Разпети петък на българската духовност и отдавна трябваше да се запитаме: кога ще дойде нейната Светла събота? Назначените от властта архиереи на БПЦ и българските политици и общественици пропуснаха десетки Великденски празници, за да си зададат този въпрос.
Позволяваме си още един важен въпрос: към миналото или към настоящето принадлежи това Послание на Екзарх Стефан I?
Миналото наистина е изпълнено с трагизъм: в бившия СССР по все още изясняващи се данни са убити над 300 000 православни духовни лица, в Сърбия в различни години и по различни поводи – със стотици, в Румъния – почти хиляда свещеници, у нас досега са регистрирани над 105 жертви – архиереи и обикновени божии служители, ликвидирани от народната власт. До ден-днешен от всички партии в бившите соц. страни само Украинската комунистическа партия намери сили да поиска прошка от Църквата и Църквата от клира и народа.
При нас – нищо.
По едно време цялата нова демократична власт бе в ръцете на вярващи водачи: „най-успешният” министър-председател Иван Костов и най-благият председател на 38-ото народно събрание Йордан Соколов. И двамата шумно декларираха и демонстрираха, че са забележителни християни. По същото време Петър Стоянов за първи път след половин век положи президентската си клетва в Народното събрание над Кръста и Евангелието.
И какво от това?
Пак нищо.
Но докато в големите градове българи продължават да се хранят от кофите с боклук и докато в малките гаснещи села баби и дядовци се мъчат да оцелеят, като дишат през ден и се хранят през седмица, не може да има спокойствие нито за църквата, нито за гражданското ни общество. При това отдавна е вдигната завесата на онази дискретна потайност, че синодалните ни архиереи спят в стаи с парно, хранят се в персонални трапезарии, возят се в бронирани джипове и луксозни лимузини, протягат към нас ръце за целуване, отрупани със злато и баснословно скъпи часовници, обграждани и обгрижвани от разнополова любов.
А през това време в много ледени и порутени църкви и манастири тихо бедстват престарели свещеници и монаси! Това не е сълзлива сиромахомилска поезия – това е истина, тя пулсира напоследък дори от плазмените телевизионни екрани. И от седмичните цветни издания.
Повече от две десетилетия обществото ни е обсебено от политолози и социолози – Андрейчервейчета, които не вярват в Бога и ежедневно се пънат от телевизионните екрани, с претенцията, че чрез техните уста говори науката. Те предпочитат децата ни да се радват, че са произлезли от маймуната като тях, а не са създадени по Божие подобие. Съвременният паганизъм на тези мислители е вложен в харизмата, която някога им благовъздаваше АОНСУ на БКП. А наукоподобието им е през девет морета далеко от истинската наука, която отдавна намира все повече общи точки с религията (особено откакто се появи нанофизиката).
Комунистическото мисловно подреждане на света не отмина българската църква. След деветосептемврийския преврат начело на Свещеническия съюз партията въздига свещеника Г.Г. Богданов, чието най-голямо духовно въжделение бе да направи своя Съюз ентусиазиран член на ОФ-ето. При по-голямата част от синодалните ни старци това се оказа добре дошло за кариеристични им въжделения, а при останалите – партийните извращения оправдаваха покорството им.
Колко е бил прав Екзарх Стефан I, когато говори в своето послание за „иудино предателство”!
Ето: от всичките 14 членове на Светия Синод 11 влизат в тайни договореност и скланят глави пред богоборческата Държавна сигурност. Те дори не пожелаха да се покаят за това и да поискат прошка, не от нас – от Бога! Пристъпихме във второто десетилетие на информационния ХХІ век, а още никой не се е опитал да ни информира: как ще може българинът с такъв църковен елит да възвърне своите морални и духовни устои?!...
Божията църква на земята е воинстваща, но да сте видели или дочули някой нашенски владика да воюва не за имоти, за богатства, за луксозни и бронирани лимузини и джипове, за златни одежди и инсингии, а за своя народ? Да е обявил някой митрополит, например, гладна стачка за това, че в българските училища (за разлика от гръцките, румънските, сръбските и руските) все още не се изучава ИСТОРИЯ НА РЕЛИГИИТЕ?
Нашата църква отдавна не е воинстваща, а мизерно гаснеща.
И кой знае защо все още продължаваме да я наричаме Съборна, след като още от 4 юли 1971 г. би трябвало да я наричаме съборена. Крайно време е да разчистим нейните социалистически останки, за да можем върху здравите и спасителни исторически основи на българското православие да издигнем олтара на духовното възраждане на България.
Вече благодарихме на Бога, че облече с бялото патриаршеско було най-достойния митрополит (вербуван от ДС, но не написал нито един донос!), а не някой от познатите до болка синодални богоборци, гневливи истерици, разнопосочни мераклии или мъркащи сребролюбиви наставници.
Но надеждата ни за духовно възраждане не е свързана само с Негово Светейшество, новия патриарх Неофит, а и с президента (глава на нацията), и с утрешния министър-председател, и с целокупната наша общественост. Някога България даде буквите, книгите и духовните наставници на Източна Европа (затова Светите братя Кирил и Методий са покровители на Европейския съюз!), а в това наше противоречиво съвремие народът ни повече от половин век тъне в духовен мрак и физическа мизерия!…
Време е, крайно време е да възвърнем достойното име на Българската православна църква! Православието знае как може да стане това, не сме забравили какво значи цезаропапизъм: държавният глава е върховен водач на народа, а църквата е негова – на българския народ! – и на никого другиго.
Всичко трябва да започне от децата, от семейството, от училището и да намери своето развитие в гражданското общество, в политиката и държавността на нова България. Ние вече сме неделима част от глобалния свят – никой няма да ни остави да продължим да бъдем блатото на света, от което продължава да вони на корупция, престъпност и ДС-полицейщина. Изключено е да променим статуквото, ако децата ни не научат какво е добро и зло, какво е достойнство и раболепие, какво е себеотрицание и себичност, какво е милосърдие и безсърдечност, какво е взаимопомощ и егоизъм, какво е скромност и алчност, какво е почтеност и безнравственост, какво е дълг и безхаберие , какво е общо благо и лично облагодетелстване и т.н., и т.н.
Съвсем накрая, като молитва:
След 65 години на страдания и безпътие, Господи, с Твоя благослов нека стигне до нас благодатта от последното послание на Негово Блаженство Екзарх Стефан I и дойде Светла събота и за Българската православна църква!...
И като предупреждение:
Щом сме паднали духом, наистина няма кой да ни вдигне, ако сами не се вземем в ръце!...
