20 октомври – Световен ден за борба с йоддефицитните заболявания
Недостигът му е планетарен проблем
Денонощната потребност на възрастния здрав човек от йод е до 300 мкг. 59% от него ни дават растенията, 33% – животинската храна, 4% – водата. Йодът напълно се усвоява по цялото протежение на стомашно-чревния тракт.
Всички ние сме излезли от океана. По-точно – нашите предци. Дори плазмата в нашата кръв, както смятат някои изследователи, и до днес устойчиво съхранява такова процентно съотношение на солите, каквото е имало във водите на древния океан. Вероятно поради това на нас често не ни достигат някакви нужни елементи, каквито в предишната среда на обитание е имало повече. И най-често и с най-неприятни последствия се „отчита” недостигът на йод.
За съжаление, зони, където йодът в околната среда е недостатъчен, се срещат често на Земята. Някои дори казват, че картата на нашата планета е покрита с „черни петна на йодна недостатъчност”. В тези зони в хората често се появява така наречената гуша.
А има случаи, когато в организма сякаш постъпва достатъчно йод, но или той лошо се усвоява, или бързо се извежда. Това става, например, при замърсяване на околната среда. Нивото на йод в организма се снижава при дефицит в храната на цинк, мед, кобалт. Такива производствени замърсители, като оловото и живака (например, в типографското производство), „блокират” йода, не му позволяват да действа Хлорът активно се конкурира с йода за място в организма. Това е една от причините, поради които хлорираната вода е особено вредна в йоддефицитните зони. Флуорът от пастите за зъби защитава от кариес, но изтласква йода от организма. Не са особено приятелски настроени към йода и такива лекарства като сулфаниламидите, пеницилина, стрептомицина, еритромицина, хлорамфеникола, брома и други. Йодът се извежда по-бързо от организма при прием на стероидни хормони, аспирин. Усвояването на йода съществено се нарушава при дисбактериоза.
Някои продукти сами по себе си са много полезни, но влошават усвояването на йода. Това са зелето, царевицата, соята, фасулът, репичките, ряпата, хрянът, копърът, слънчогледовите семки. Това не значи, че те не трябва да се ядат. Просто като се отчитат особеностите на тези продукти трябва да се осигури на организма достатъчно количество йод.
Йодът е жизнено необходим за нашия организъм
Основно влияние върху организма той оказва чрез хормоните на щитовидната жлеза, в състава на чиито молекули се съдържа. При недостиг на йод организмът не може да изработи достатъчно от тези хормони. Но, освен това, йодът действа и самостоятелно, в чист вид. И хормоните на щитовидната жлеза, и самият йод регулират в организма твърде много процеси и детайлното разглеждане на всички тези връзки е тема за солидна монография.
За йоддефицитните заболявания било известно още в Древна Индия и Китай. Съхранили са се трактати, в които се препоръчвало да се добавят в храната изсушени морски водорасли.
По данни на СЗО, картината на планетарния недостиг на йод в последните години изглежда внушително: риск от развитие на йоддефицитни заболявания имат 1 милиард 570 милиона души. От тях в повече от 500 милиона вече са налице признаци на йоддефицитни заболявания.
В детска възраст дефицитът на йод причинява изоставане във физическо и особено в психическото развитие, в най-тежка степен това води до кретенизъм. Кретен – изначално това не е обида. С тази дума първоначално се е наричало слабоумието, свързано с хипотиреоидизъм (снижаване на функциите на щитовидната жлеза). Напълно коректен медицински термин. Ако ние живеем в зона на йоден дефицит, може би всички сме малко кретени?
В училищата в САЩ било проведено сравнително тестване на интелекта на групи деца, живеещи в зони на дефицит на йод, при това приемащи или неприемащи профилактични средства, компенсиращи йоддефицита. Изяснило се, че при децата без провеждана профилактика коефициента на интелигентност е по-нисък.
А какво може да се наблюдава, ако в зряла възраст в организма постъпва недостатъчно йод? Какво ще сигнализира за неговия дефицит? Увеличава се щитовидната жлеза – появява се гуша. Това е компесаторна реакция. Жлезата се опитва да компенсира активната дейност на йодния дефицит. Но този недостиг все пак се проявява. Обмяната на веществата в организма се забавя понякога до 60%. Страда обмяната на белтъчини, снижават се под нормата нивото на захар в кръвта, температурата на тялото, в организма се натрупва вода, появяват се плътни отоци.
Медиците наричат гуша увеличението на щитовидната жлеза без нарушаване на нейните функции. Определението „ендемична” се добавя, ако в дадения регион в децата се наблюдава увеличение на щитовидната жлеза по-често от 5%.
Владислав СТОЙКОВ
Пълния текст четете в книжното издание.
