22 октомври – Международен ден на заекващите хора
Заекването е много по-разпространено явление, отколкото се смятало по-рано – това показало изследване, проведено от специалисти от университетите в Мелбърн и Сидни, Австралия.
Учените наблюдавали 1600 деца от бебешка възраст до навършване на четири години – оказало се, че кумулативната честота на заекване при децата на възраст от четири години е двойно по-висока, отколкото се смятало преди. Но освен това изследователите успели да опровергаят разпространеното мнение, че заекването е свързано със слаби резултати в предучилищния период. Оказало се, че всичко е точно обратно – заекващите деца имали по-развити езикови средства и това изобщо не се отразявало отрицателно на тяхното психическо здраве или темперамент на възраст до 4 години.
Удивително е, но изследователите открили, че преодоляването на заекването е доста трудно – само 6,3% от децата успели да се справят с тази сложна задача в продължение на една година. Темповете на възстановяване били по-бързи при момчетата, отколкото при момичетата. Но момчетата се оказали по-склонни към развитие на заекване.
Водещият изследовател професор Шина Рейли разказала, че родителите могат да бъдат по-спокойни, когато знаят, че заекването няма да причини вреда на изграждането на езиковите навици или социалното и емоционално развитие на техните деца.
„Най-добрият вариант е да се изчакат 12 месеца от момента, когато детето е започнало да заеква,
и едва тогава да се започне лечението. Ако за детето това не е проблем, терапията може да се отложи и за по-късен срок”, заявила проф. Рейли.
По нейните думи, лечението днес e доста ефективно, но скъпо.
Според редица психолози, в лечението на заекването не бива да се разчита за всичко на помощта на логопедите. Особено ако от този недостатък страда възрастен човек. Нещо повече, по силите на мнозина е да се справят с проблема самостоятелно. Или почти самостоятелно. Но за това е нужно човек да се зареди с търпение и настойчивост. И да бъде честен пред себе си.
Опирайки се на своя опит, някои специалисти твърдят, че логопедичните методи за лечение на заекването – такива като ритмична реч, специално дишане, режим на мълчание в течение на няколко дни, ако все пак дават ефект, той е твърде краткотраен. Работата е там, че заекването практически винаги е
само външна проява на някакво вътрешно душевно неблагополучие
Въобще заекването като симптом няма смисъл да се лекува само и единствено с логопедични методи. Те са добри главно като допълнителна помощ, смятат психолозите. А най-важното е да се разбере какво става с душата на човек. И няма значение на 3 години ли е той или на 10 пъти повече.
Стефан ПЕЙЧЕВ
Цялата статия може да прочете в книжния вариант на вестника.
