Престъпна демагогия, прикрита зад псевдонаучност, в името на милиарди печалба
В последните години, особено в навечерието на грипния сезон, в училищата, болниците, в многобройни медии ни внушават в един глас (когато става дума за инфекциозни болести) две ключови фрази: „единственият начин да се предпазим от болестите е профилактичната ваксинация” и „ваксините са ефективни и безопасни”. Когато отделни трезвомислещи граждани на основата на обективни факти си позволят да се усъмнят в тези постулати, в ход се пуска щателно отработената демагогия и многобройни логически и статистически трикове. Те се различават малко в зависимост от конкретната болест, ваксина или страна, но, въпреки това, сценариите са много близки. Кои са най-разпространените прийоми на ваксинационната демагогия?
„Една ваксина – имунитет за цял живот” – това е най-популярната заблуда, внушавана от рекламните листовки и редица медии. Нито един сериозен медик (привърженик на ваксините) дори в популярните издания няма да се подпише под такова нещо, но такива анонимни „опуси” постоянно се появяват. И, за съжаление, се справят със своята задача. Но стига да попитаме: „А защо тогава сред заболелите има ваксинирани?”, тогава незабавно ще ни уточнят:
„Имунитетът е ограничен по време, необходима е редовна реваксинация" и ни посочват срокове от 7 до 10 години, т.е. оказва се, че е нужна не една ваксина, а много. Ако погледнем статистиката, ще видим, че често сред заболелите има ваксинирани многократно и неотдавна (преди по-малко от три години). На въпроса „Защо боледуват и навреме ваксинираните?”, ще чуем следния отговор:
„За ефективна защита е нужен колективен имунитет”. Т.е. дори навреме и в нужното количество направените ваксини няма да ви защитят лично, докато всички ваши „несъзнателни” съграждани не последват вашия пример. Всичко това много прилича на фашистки концлагер, когато за един избягал разстрелвали всеки десети по списъка... При това в своите твърдения медиците оказват пряк натиск на „несъзнателното” население, прехвърляйки върху него едва ли не цялата вина за епидемиите...
Най-характерен признак за абсолютната ненаучност на концепцията за „реваксинация” и „колективен имунитет”
е непрекъснатото (в исторически план) коригиране на изисквания процент ваксинирани за достигане на прословутия „колективен имунитет”. Щом само практиката опровергае едни числа, веднага ни се предлагат други. Т.е. ако ваксините не работят, значи обхвата на ваксинацията трябва да се разшири още и да се правят ваксини още по-често. Други мисли очевидно не могат да родят пропагандаторите на ваксините... Скоро нещата ще стигнат до обхват на ваксинацията на 99% от населението и реваксинации едва ли не ежегодно! Не е трудно да се види как медиците и фармацевтите убиват по този начин два заека: ако управляващите намерят пари за такива проекти – производителите на ваксини ще получат огромни поръчки и охотно ще „възнаградят” както медиците, така и конкретните „заслужили” чиновници. Ако ли пък не – медиците снемат от себе си всякаква отговорност за заболеваемостта.
Често се случва така, че и обхватът на ваксинациите е достатъчно обширен, и реваксинацията е била проведена навреме, а ваксинираните все пак се разболяват. Защо? За това има два отговора, един от друг по-демагогски:
„Заболелите са били НЕПРАВИЛНО ваксинирани” (!) или „да, заболяват, но болестта протича ПО-ЛЕКО”. За „неправилността” дори не си струва да говорим, тази уловка била измислена още преди двеста години от Дженер, „бащата” на ваксините, който разделил ваксините против едра шарка на „истински” и „лъжливи”. Истинска е, ако помогне. Лъжлива – ако не помогне. Всичко гениално е просто! Това би било смешно, ако не беше толкова тъжно... А пък за вечното „ПО-ЛЕКО” си струва да кажем нещо повече. Тежестта на протичане на болестта се колебае толкова силно при различните хора, че да се каже предварително как би протекла тя ако човек не е бил ваксиниран – това си е като гадаене на кафе. Откъде знаят апологетите на ваксинацията, че протичането на заболяването е по-леко? А може би е по-тежко? Според официалната руска статистика за епидемията от дифтерия през 1996-1998 г. „сред децата, прекарали дифтерия в токсична форма, 88,6% имали реваксинации”, при това обхватът на малчуганите с ваксини тогава бил около 70%. Излиза, че сред ваксинираните се разболели от токсична (тежка) форма по-голям процент деца, отколкото сред неваксинираните. Това ли означава „по-леко”?... Когато няма реални аргументи,
фармацевтите, медиците и техните „дистрибутори” във властта
ни призовават да ваксинираме своите деца днес от уважение към „славното” минало, напомняйки ни, че: „през XIX в. хиляди хора умирали от тези болести, нима със своя отказ от ваксинация искате да върнете тези времена?” Но, както се изяснява, заболеваемостта и особено смъртността са намалели десетки пъти и БЕЗ ваксини (ПРЕДИ тяхното въвеждане), в резултат на подобряването на жизнените условия, храненето, хигиената. Да не забравяме и електричеството, сапуна, горещата вода.
Нещо повече, често в страните, в които се провеждали ваксинации, смъртността намалявала ПО-БАВНО, отколкото в съседните страни без ваксини... Но точни и конкретни цифри предпочитат да не ни показват. И така, ако историческите екскурзии също не ни убедят в голямата полза от ваксините, може да опитат да ни измамят географски:
„От морбили в света ежегодно умират 900 хиляди деца, 200 хиляди – от тетанус, 370 хиляди – от коклюш, и 50 хиляди – от туберкулоза.” След такива ужасяващи данни се очаква всички през глава да се втурнем към болниците и с влажни очи да умоляваме да ни ваксинират. Но преди това ще е добре да си спомним, че всички тези страшни цифри се отнасят за най-бедните страни в Третия свят, където децата умират дори от елементарен глад. В развитите страни цифрите са съвсем други. Така например от същия тетанус в САЩ за осем години са се разболели... 15 деца(!). Никое от тях не е умряло, всички оздравели, средно всеки малчуган прекарал в болница 28 дни. Около двама заболели годишно. Но всичко това не пречи ни най-малко на производителите на ваксини, техните дистрибутори и пропагандатори по различните етажи на властта, да продължават със своите откровени манипулации, а ако заболеваемостта не намалява, за всичко обвиняват „недостатъчния обхват” и „вредните публикации на противниците на ваксинациите”. Това е истински порочен кръг.
Една от най-безочливите лъжи е твърдението, че ваксинираните боледуват много по-рядко
Доста често могат да се срещнат „научни данни”, според които вероятността от заболяване във ваксинирания е десетки и дори стотици пъти по-ниска, отколкото в неваксинирания. Как се правят подобни изчисления? Всичко е много просто. Взима се (със задна дата) статистика на заболеваемостта за една болест и процента на обхват на ваксинираните. Да допуснем, че процентът на обхванатите от ваксинацията е равен на 95%. Сред заболелите 50% са ваксинирани и 50% неваксинирани (например, по 50 човека от 100 000 души). По-нататък идва ред на простата аритметика. 95 000 ваксинирани са дали 50 болни (1 на 1900), а 5000 неваксинирани същите 50 болни (1 на 100). Оттук се вижда, че ваксинираните се разболяват 19 пъти по-рядко. Ефективността на ваксините не подлежи на съмнение, сигурно бихте си помислили. Така ли е?
Не търсете математически фокуси – от гледна точка на математиката всичко е вярно. Не е вярна само методологията. Съвършено не се отчита принципно различния състав на групите на ваксинираните и неваксинираните. Доколкото всички изчисления се провеждат постфактум, а много ваксини се правят в полузадължителен ред, пък и процентът на отказалите се по лично желание засега е доста нисък, лъвския дял от неваксинираните съставляват хора, при които ваксинация не е проведена по медицински предписания. Кои са те? Недоносените, отслабените, астматиците, алергиците и т.н.
Трябва ли да обясняваме, че
всички те по начало са много по-подложени на ВСЯКАКВИ заболявания
и рискът от болести при тях е многократно по-висок по принцип, без всякаква връзка със състава и качеството на ваксините? Дори ако ваксината се замени с физиологичен разтвор, но се вкарва по приетите медицински правила, а след това се проведе анализ на ефективността по изложената по-горе методика, „ефективността” ще бъде достатъчно висока, отстъпвайки съвсем малко на „истинските” ваксини.
Как би било методологично правилно да се измерва ефективността на ваксините? Съвършено очевидно е, че групата неваксинирани трябва да има същите изходни показатели на здравето, както и населението като цяло, т.е. да бъде случайно избрана. Доколкото заболеваемостта в развитите страни е доста ниска, то, за да се получи статистически значимо число на заболелите или групата трябва да включва десетки и стотици хиляди деца, или ще се наложи децата да се заразяват изкуствено. Последният вариант е съвършено изключен по етични и юридически съображения. Първият е теоретично възможен, но привържениците на ваксините също обявяват за неморално да се оставят без ваксинационна защита значителен брой деца.
Впрочем, отчитайки ниското ниво на информираност на населението, социално-етически проблеми от подобни експерименти, вероятно, наистина ще възникнат. По този начин, данните от развитите страни просто обективно не могат да бъдат достоверни. Но има страни в Третия свят, където обхватът е още твърде нисък и ваксини „за всички” просто не стигат по естествени причини. След всичко това напълно закономерен изглежда факта, че изследванията в тези страни дават изключително ниска (0-25%) ефективност от ваксините, а единственото наистина научно (без кавички) изследване в Индия под опеката на САЩ и СЗО показало достоверно ОТРИЦАТЕЛНА ефективност (ваксинираните боледували повече).
Съществува още един мит, според който, чудовищните епидемии от миналото са били победени благодарение на ваксините. Така ли е? Ето един исторически паралел.
Хората от по-старото поколение си спомнят времената, когато са учили научен комунизъм и са давали изпит по марксизъм-ленинизъм. „Учението на Маркс е всесилно, защото е вярно” – десетилетия наред се опитваха да ни убедят в това. Стотици и хиляди дисертации ни доказваха преимуществата на социалистическата икономика. И ние искрено се радвахме, че животът е станал „по-добър и по-весел” в сравнение с 1913 г., например, и статистиката красноречиво ни доказваше предимствата на социалистическия строй. С тези цифри израснаха поколения, и малцината несъгласни се оказваха най-често „луди”. Но, с падането на желязната завеса, ние видяхме нагледно резултатите от историческия експеримент, най-ярко проявили се в такива страни-двойки като ГДР/ФРГ и Южна/Северна Корея. Всички учебници и дисертации се оказаха на бунището.
В областта на ваксинациите „сравнението с 1913 г.” се използва особено широко. И нали действително животът е станал „по-добър и по-весел”. Но, както и в случая със социализма, често не благодаря, а ВЪПРЕКИ ваксините. Само благодарение на хигиената, храненето, прогреса и т. н. И почти за всяка конкретна ваксинация има пример с двойка близки страни (аналог на ФРГ и ГДР в случая със социализма), където „ваксинираната” страна губи от по-малко ваксинираната по заболеваемост и смъртност.
Постулатите на апологетите на ваксинацията, както и на социализма, се базират на красиви теории. Но устройството на организма е не по-малко сложно, отколкото устройството на обществото. Красотата на теорията и това, че тя се изучава в училищата и институтите, не означава, както и в случая с марксизма-ленинизма, че практиката няма да отправи всички тези „научни” трудове на бунището на историята. И колкото и да са преследвани днешните „дисиденти” в областта на ваксинациите, истината все едно рано или късно ще възтържествува. Жалко само, че „заблудите” за ваксините, както и в случая със социализма, се заплащат с хиляди невинни човешки животи.
Всъщност, защо продължават да ни лъжат?
Фармацевтиката е печеливш бизнес.
Ваксината е най-доходното лекарство, тъй като се предписва на всички ПОГОЛОВНО и нееднократно
Годишният доход на фирмите-производители на ваксини се измерва в десетки милиарди долари. Има многобройни доказателства за „спонсориране” на държавни експерти и „правилни” от гледна точка на фармацевтите научни работи. Цялата история на ваксините, започвайки от Дженер, е пълна с корупция, детски трупове, големи пари и безсъвестен цинизъм. Така че, колкото и отговорът „всички са купени” да е на пръв поглед близък до конспиративните теории за „световен заговор”, той вероятно е много близо до истината.
Голите факти
Знаете ли защо е толкова трудно в ръцете ви да попадне листовката с указание, придружаваща всяка ваксина? Защото в противен случай, там бихте прочели толкова интересни неща, че здравия ви разум би се изпарил за миг.
Та нали не бихте рискували живота на своето дете, прочитайки ето такива „бисери” в указанието, приложено към знаменитата шествалентна ваксина Hexavac:
• „...наблюдава се продължителен непреставащ плач (признак на синдрома на внезапната детска смърт)”;
• „Hexavac не следва да се назначава на новородени, подрастващи и стари хора”;
• „Hexavac не следва да се назначава на деца, на които предишна ваксинация е предизвикала увреждане на мозъка”.
А знаете ли, че...
• ...заболеваемостта от много болести значително се e понижила още дълго преди началото на ваксинациите?
• ...след като през 1939 г. немските деца били ваксинирани против дифтерия, заболеваемостта от тази болест скочила от 11 400 болни деца до 150 000?
• ...независимо от ваксините – вие можете да се разболеете със същата вероятност?
• ...формалдехидът е забранен за използване в производството на мебели – но формалдехид се допуска в изготвянето на ваксини?
• ...фенолът е забранен за добавяне в храните – но фенолът се допуска за употреба във ваксините?
• ...не всички съставки във ваксината е задължително да бъдат посочвани в указанието?
• ...във ваксините присъстват активни замърсяващи вещества – нервни токсини, такива като живак и алуминиеви съединения?
• ...във ваксините присъстват остатъци от производството – клетки от маймунски бъбреци, пилешки ембриони, човешки ембрионални клетки и т.н.?
• ...във ваксините за бебета могат да се съдържат множество компоненти за ваксини за възрастни?
• ...ваксинацията по същество се явява масирана атака срещу имунната система на детето?
• ...ваксинацията може да стане причине за хиперактивност на вашето дете?
• ...генетичните ваксини (например против хепатит В) могат да доведат до необратимо замърсяване на генетичния материал?
• ...всяка ваксинация предполага смъртна опасност от анафилактичен шок – вие можете да умрете поради реакция на имунната система към екзогенните белтъчини?
• ...75% от случаите на синдром на внезапна детска смърт настъпват в период от няколко дни до 7 седмици след ваксинация против коклюш?
• ...от 16 члена на постоянната комисия по ваксинациите в Германия най-малко 10 пряко или косвено са получавали пари от производителите на ваксини, а 11 имат професорски звания в университети, финансирани от производители на ваксини?
• ...ваксинираните против относително безвредната детска болест варицела деца трябва да избягват контакти с бременни жени (своите майки) – тъй като ваксинираните деца стават носители на вирус, способен да убие техните още неродени братя и сестри?
• ...австриецът по нищо не се различава от швейцареца – но абсолютно същата ваксина в Австрия се препоръчва да се обновява на всеки 3 години, а в Швейцария – на всеки 10 години?
• ...за последните 50 години в Германия от едра шарка заболели 40 човека – 39 от тях били ваксинирани (понякога по няколко пъти)?
• ...може и да е случайност, но при контакт с болни от едра шарка, се заразяват изключително само ваксинираните против шарка доктори?
• ...вие можете да се заразите от полиомиелит от своето ваксинирано дете – например при смяна на памперсите?
• ...епидемии от полиомиелит се случвали само там, където по-рано се провеждала масова ваксинация против това заболяване, или широкомащабно бил използван инсектицидът ДДТ?
• ...до 1900 г. (т.е. до ваксинациите и ДДТ) практически не е имало случаи на полиомиелит?
Бел. ред. Няма нищо по-добро и сигурно за запазване здравето на децата от засилване на собствения им имунитет. Това може да се постигне с напълно безвредните природни имуностимулатори като Саменто, Котешки нокът, Нони, Прополмакс, Би полен еликсир, Витамакс тоник, Тернимакс и др.
Владимир ЙОНЕВ
