На 28 ноември в Брюксел беше представено последното изследване на Европейския здравно-потребителски индекс, данните от който за първи път пред българска аудитория представи д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз. От доклада става ясно, че по всички изследвани позиции България е на 31-во място от 35 държави, включени в статистиката за тази година. Класацията е съставена като са гледани общо 48 показателя, като например пациентски права и информация, достъп, превенция и др.
Европейският здравно-потребителски индекс EHCI е съставен от комбинация от публични статистически данни, анкети на пациенти и независими изследвания, проведени от шведската неправителствена организация "Health Consumer Powerhouse" (HCP). Изследвани са общо 35 европейски страни, като България събира 528 точки. След нас се нареждат само Полша с 521 точки, Латвия – с 516, Румъния – 478 и Сърбия – 451. На първо място е Холандия с 870 точки, следвана от Дания, Белгия и Германия.
Индексът показва, че у нас делът на болничните разходи от общите разходи за здравеопазване е 60%. Първенецът в класацията на 29 европейски страни по този показател е Португалия с около 20%. Близо до нас, но с по-добри показатели са Румъния и Албания, където тази цифра е около 50%.
Получила силен тласък от началото на 90-те години на XX век с навлизането на неинвазивните и миниинвазивните терапии, „поликлинизацията” стана главна област на развитие за съвременното здравеопазване. Тези методи не само са по-малко инвазивни, но и обикновено осигуряват по-добри резултати от старите терапии. Също така, приемането в болница не е нещо желателно – ако едно състояние може да бъде лекувано, без да е необходимо пациентът да прекарва нощи в болнично легло, това намалява инфекциозния и други рискове и съществено снижава разходите. Лечението на дадено състояние в извънболничен режим струва 1/3 от разхода за лечение на същото състояние при прием в болница.
Според изследването се наблюдава леко покачване на дела на личните плащания в общите разходи на здравеопазването в европейски мащаб. Тази тенденция е най-забележима в по-бедните централно- и източноевропейски страни и в държавите, считани за жертви на финансовата криза, като Португалия, Унгария, Латвия и Ирландия.
В България, от около 60% дял през 2010 г., публичните разходи в здравеопазването падат на 55% по последни данни.
При показател „Общо разходи за здравеопазване, коригирани с покупателната способност” за 2011 г. България е на четвърто място отзад напред с 1064 щатски долара – след нас са само Румъния (901), Македония (789) и Албания (565) сочи още индексът.
По отношение на инфекциите Methicillin-resistant Staphylococcus aureus (MRSA) в изследването Европейски здравно-потребителски индекс 2007 беше обърнато значително внимание на проблема за разпространението на резистентността към антибиотиците: „Инфекциите MRSA в болниците изглежда се разпространяват и в момента представляват значителна заплаха за здравето в една от всеки две разглеждани страни.”
За съжаление единствените страни, където се забелязва значително подобрение, са България (но все още процентът на резистентните вътреболнични инфекции е над 20!), Полша и Британските острови. Понастоящем, само седем от 35-те страни могат да кажат, че MRSA за тях не е основен проблем – и доста потискащо е, че това са същите седем страни, които са били и през 2009 г.!
По показателя лекари на 100 000 жители България все още е в групата на сравнително добре обезпечените страни като Германия, Литва, Швеция – малко под 400 лекари на 100 000 човека.
България е една от осемте страни от 35 разгледани, в които няма въведени електронни рецепти – наред с Албания, Македония, Кипър, Латвия, Малта, Сърбия и Словакия.
Заедно със Словакия, България е на трето място по осигурен достъп на пациента до собственото му досие, след лидерите Дания и Норвегия.
Според изследване сред пациентските организации, при показателя време за чакане при планирани основни операции, България е подобрила резултатите си и се е изкачила на трето място след Албания и Белгия. По показателя достъп до личния лекар сме в групата на най-свободния достъп. В спешните отделения също не се чака много до започване на лечението – на четвърто място сме след Хърватска, Холандия и Белгия. Чакането за неспешни състояния обаче е повече от седмица.
По отношение на ражданията с цезарово сечение България все още е сред страните с повече от 300 операции на всеки 1000 раждания. Сред „лидерите” сме и по брой аборти на 1000 живородени – над 400, а след нас са само Естония и Румъния. Детската смъртност е много висока - над 8 на 1000, което ни поставя на предпоследно място пред Румъния, която е с над 9 на 1000. В Албания и Македония показателят е под 8 на 1000.
Холандия запазва позицията си на върха на годишния европейски здравно-потребителски индекс (EHCI), който сравнява системите на здравеопазване в Европа.
За четвърта поредна година Холандия си осигурява върховата позиция по 48 показателя като например пациентски права и информация, достъп, превенция и резултати, измежду 35 европейски страни, като получава 870 от максимума 1000 точки.
В рамките на ЕС, Холандия се следва от Дания, Белгия и Германия като страните с най-добро здравеопазване, докато Румъния, Португалия и Латвия отбелязват най-ниски резултати. В своята реч на представянето на EHCI 2013 в Брюксел на 28 ноември, авторът Арне Бьорнберг каза, че ЕС би могъл много да научи от холандското здравеопазване.
"Холандия има, както я наричаме, „хаотична система”, което означава, че пациентите имат свобода в огромна степен да избират както откъде да купуват своята здравна осигуровка, така и къде да получават медицинско обслужване. Разликата между Холандия и други страни е, че този хаос е управляван. Решенията за здравеопазването се вземат в диалог между пациентите и специалистите в здравеопазването," каза Бьорнберг.
Той добави, че независимо от приказките относно финансовата криза, действителните резултати от лечението в Европейското здравеопазване продължават да се подобряват.
Мария БОРИСОВА
