Живял някога в Лондон химик и физик на име Джон Далтон. Той имал една странност – постоянно бъркал костюмите си: ту вместо червения облича зеления, ту обратното. Хората, които го познавали, го смятали за чудак, а Джон изобщо не можел да разбере: какво не му е наред? В края на краищата на Далтон му омръзнало да бъде обект на подигравки. Той изучил особеностите на нашето възприятие на цветовете и през 1794 г. обявил на света, че някои хора (в това число и той самият) по рождение страдат от частична цветна слепота: не различават червения и зеления цветове! От този момент това явление се нарича на името на пациента първооткривател – далтонизъм. С времето се изяснило: съществуват и други подобни нарушения.
Цветни казуси
Понякога човек разбира, че вижда света в малко по-различна палитра само при медицински преглед, например за получаване на шофьорска книжка. Цветното зрение – това все пак не е нос или ръка, неговото отсъствие не се набива на очи!
Невероятна история се случила с някакъв художник. Той се захванал да копира картина на Пол Гоген за един твърде богат клиент, който обаче неочаквано отхвърлил готовата работа. Платното на Гоген било в червени тонове, а копието се оказало в... кафяви! Тогава се изяснило: авторът на дубликата страдал от нарушено възприятие на цветовете. Този дефект му струвал хонорара, но все пак времето не било изгубено напразно. Картината, сътворена от неговата четка, сега се използва от офталмолозите като класически тест за далтонизъм. В тези, които не виждат голяма разлика между копието и оригинала, цветното зрение не е наред!
Страничен ефект
По принцип нарушаването на цветното зрение не свидетелства задължително за далтонизъм. Оказва се, че пасажерите, подложени на морска болест, по време на вълнение временно стават далтоници! Същото може да се случи, ако ви е прилошало в самолет, автомобил, на атракционно влакче и други подобни съоръжения. Но най-често понижената цветна чувствителност е свързана с обща и зрителна умора, при която в очите всички цветове се сливат.
За да се снеме умората, трябва да се посети картинна галерия, да се разлисти албум с репродукции или човек да се захване с бродиране. Работейки с разноцветните конци, вие тренирате своето цветно възприятие. Полезно е да се разглеждат така наречените магически картинки, издирвайки в преплетените разноцветни точки изображението, скрито от художника.
Ако все пак се изясни, че имате проблеми с цветовете, не се отчайвайте. Тази особеност не създава чак толкова големи проблеми в ежедневието. Много художници са били далтонисти, което не им е попречило да създават шедьоври на изобразителното изкуство. Най-типичният пример е Врубел, който предпочитал сивоперлената гама. Отсъствието на жизнеутвърждаващи оттенъци на червеното и зеленото в неговата палитра психолозите дълго време обяснявали с мрачния характер на прославения живописец. Но офталмолозите опровергали това твърдение. Специалистите внимателно анализирали цветния колорит в картините на Врубел и стигнали до еднозначен извод: работата не била в песимизма на твореца, а в неговия далтонизъм!
Мъжко наследство
Далтонизмът се предава доста своеобразно – почти изключително на мъжете (с патологичната Х-хромозома от далтониста дядо през притежаващата скрит далтонизъм дъщеря към внука), а в жените се намира в непроявено състояние. Представете си: 8% от всички джентълмени са далтонисти, но само 0,5% от милите дами възприемат цвета не така, както трябва. В медицината това се нарича обвързана с пола наследственост. За да се роди едно момиче далтонист, цветна слепота трябва да присъства в явна форма в бащата и в скрита – в майката. „Срещата” при зачатието на две Х-хромозоми с мутантни гени, програмиращи нарушението на цветното зрение, е изключително рядка случайност!
Владислав СТОЙКОВ
Пълния текст четете в печатното издание.
