Нася КРАЛЕВСКА
Многохилядните протести в България през изтичащата 2013 г., на които граждани от всички възрастови групи – предвождани този път от младите, категорично заявиха, че настояват да живеят в държава без корупция, мафия, задкулисни игри на правителства и тъмни сделки на политици и държавници, говорят за дълбока криза на представителната демокрация в страната ни. А няма нищо по-тъжно и по-тревожно от това интелигентни млади хора да губят вяра в правителство, парламент, партии. Да се чувстват излъгани, предадени, изолирани. Да живеят с убеждението, че никой не мисли и не се грижи за достойното им човешко бъдеще в една правова европейска държава.
Всъщност депутатът от СДС в шест поредни Народни събрания Лъчезар Тошев още преди няколко години предвиди задаващата се криза и предложи да се създаде нечувана дотогава у нас формация, наречена Форум за бъдещето.
С присъщата си активност синият парламентарист представи за обсъждане идеята си в края на мандата на 40-ото Народно събрание и в началото на мандата на 41-вото Народно събрание.
Законодателният орган не подкрепи препоръката му.
С писмо от 31 януари 2012 г. г-н Тошев запозна току-що всъпилия в длъжност нов държавен глава Росен Плевнелиев със замисъла си да се учреди към Президентството интердисциплинарна комисия с представители на всички обществени фактори, която да изразява становища във връзка с действията на законодателите и на участниците в изпълнителната власт. Той изтъкна, че такива формации съществуват и функционират успешно в Канада, Финландия, Швеция, САЩ, Нидерландия, Норвегия, Германия, Великобритания, Израел.
Писмото вероятно потъна в някое от чекмеджетата на служител от Президентството.
През май 2012 г. на заседанието на НС на СДС в Пловдив Лъчезар Тошев отново посъветва – този път съпартийците си, вместо безплодни дебати във връзка с коалиционните взаимоотношения на организацията, да инициират темата за връщане на смисъла на представителната демокрация, като възстановят занемарения диалог с хората, от който до 1997 г. синята коалиция черпеше жизнените си сили и широкото си обществено влияние. Депутатът за пореден път изрази тревогата си от нарастващия скептицизъм на гражданите спрямо съществуващата политическа система, от недоволството и недоверието им спрямо институциите, от намаляването на процента на гласуващите, от призивите за редуциране броя на членовете на представителните органи – най-вече на парламента, от засилващото се желание у населението за осъществяване на пряка демокрация – чрез плебисцити и референдуми. За г-н Тошев непостигнатото национално помирение след комунистическата диктатура, сривът на ценностната система и засилващата се липса на духовност сигнализираха бъдещи сериозни проблеми и сътресения. За преодоляването им той настоя да се създаде национална комисия, в която да се дискутират големите въпроси на държавното устройство и на общественото развитие, наречена Форум за бъдещето. Неговата същност и функции той обясни така:
“Необходимо е да се инициира диалог в много широк формат – не толкова между партии, много от които вече без обществено влияние и роля, а между обществени фактори – местни власти, профсъюзи, еколози, правозащитни неправителствени организации, асоциации на репресирани и много други, икономисти, академични и научни кръгове, вероизповедания и други, заедно с които да се идентифицират проблемите в държавното устройство и общественото развитие, да се постигне обща позиция по начините за решаване на проблемите и стъпките, които да се предприемат, и едва тогава идва ред на институционализацията на политическото представителство.
Важно е всички участници да предлагат свои идеи, а не да се очаква от тях или те да очакват да следват директиви, спуснати им от някъде. Така решенията ще се възприемат като общи и свои за всички участници. Важна е и автентичността на носителите на послания.”
И на пловдивското заседание съветът на г-н Тошев не беше чут. Но отстъплението не е присъщо за Лъчезар Тошев. Представлявал дълги години Народното събрание на Република България в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), вкл. и в ролята си на вицепрезидент на организацията, той не се обезкуражи от неуспешните си опити в родината да предизвика създаването на широкопредставителна комисия за обсъждане на политически и икономически въпроси в диалог между парламентаристи, правителство, неправителствени организации, учени, граждани, представители на образователната система, медиите, църквата, частния сектор.
На 22 януари т.г. Тошев внесе в ПАСЕ своя проект – подписан от още 21 негови колеги, за създаване на Европейски форум за бъдещето, който от своя страна да насърчи учредяването на подобни национални комисии в страните членки на Европейския съюз, обединени в обща мрежа.
За щастие този път – на европейско ниво, нещата се задвижиха. На 24 юни 2013 г. Бюрото на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа разгледа внесения от г-н Тошев и другите членове на ПАСЕ проект и го представи на Комисията по политически въпроси и демокрация, за да изработи доклад и предложи документи за гласуването му.
“Зелената светлина” е дадена. Очаква се проектът да бъде утвърден по процедурния ред.
В случая неволно си припомням максимата на Дж. Кларк – изтъкнат борец срещу робството в Съединените щати: “Политиците мислят за следващите избори, държавниците – за следващите поколения.”
Българинът Лъчезар Тошев – отличен през 2006 г. с медала “За заслуги” на ПАСЕ и удостоен през октомври 2013 г. с Кавалерския кръст на Ордена за заслуги към Унгария от президента на страната г-н Янош Адер, отново доказа себе си като държавник.
8 декември 2013 г.
