Естествена проява на човека или симптом на неустановено заболяване?
Страхът преследва човек от най-ранно детство, а неговата природа се променя с възрастта. Някога хората се боели от дяволи, духове и вампири, сега – от космически пришълци, зомбита. Страхът е защитна реакция на човека към всичко неизвестно, необяснимо. Щом само се намери отговора на природната загадка, човек престава да се страхува. Страх пред неизвестността, страх пред смъртта, страх пред врага, многобройни фобии – това са различните лица на една и съща негативна емоция, наречена страх.
Няма човек, в който да не живеят „вирусите” на страха, но всеки сам решава, как да постъпи с тях. Някой лесно се поддава на страха и с времето става болезнен невротик, боящ се от скърцането на вратата. Друг умело поставя бариера и героично преодолява страха, пълзящ в душата му. Не само съзнанието, цялото наше тяло реагира бурно на опасността: повишава се кръвното налягане, учестява се сърцебиенето, крайниците мръзнат или се потят, започва непроизволно уриниране или стомашно разстройство, усеща се недостиг на въздух. Ако в се пребивава дълго време в такова състояние, организмът може да получи сериозна травма, стресът се превръща в хронична болест, бавно разрушавайки всички органи.
Да правиш това, от което се страхуваш
Американският психолог Уилям Джеймс предположил, че нашите емоции се раждат не в дълбините на мозъка, а в периферията на организма. Съгласно неговата хипотеза, въздействията на външната среда предизвикват определена реакция във вътрешното състояние на организма, едва след това мозъкът изгражда определена емоция. Казано по-просто, ние усещаме радост, защото се смеем, тъжни сме, защото плачем, и се страхуваме, защото ни е страшно.
Подобно твърдение изглежда абсурдно, а самата хипотеза преобръща привичната картина на света. Но в нея има и обратна страна: стига да се проведе съвсем простичък експеримент, за да се разбере, как работи нашия организъм. В началото трябва да се усмихнете или весело да се разсмеете и в същия момент да си помислите за нещо страшно. Оценката на това ваше състояние със сигурност ще ви удиви: емоцията на страха ще бъде угасена от радостта, двете противоположни емоции се неутрализират, уравновесявайки се една друга. Наистина, повече няма да ви се иска да се усмихвате, но вече ще разполагате с още един метод за борба със страха в своя арсенал.
Най-действеният способ за избавяне от страховете е да направиш онова, от което се боиш. Навикът да се действа независимо от всичко е навик на успешните хора. С него никой не се ражда и никой не създава оранжерийни условия за неговото придобиване. Единствено сам човек може да мотивира себе си за осъществяване на някаква сериозна крачка. „Страх ме е, но ще го направя!” – с такава фраза може да се започне първата стъпка. Забавянето ще бъде от полза единствено за страха. Победата над себе си, над своите тревоги и страхове винаги води към оздравяване.
Друг способ за избавяне от натрапчивия страх е оценката на най-лошия вариант за възможния изход от ситуацията. Какво ще стане, ако събитията започнат да се развиват по неблагоприятния сценарий? Трябва само да се разработи резервен план за действие и страхът от неизвестността мигновено ще изчезне. Ако най-лошият вариант води към катастрофа, време е да превърнете страха в съюзник, та нали той неслучайно ни е даден от природата, страхът е мощна защитна емоция, предотвратяваща пълния крах. Главното е, вярно да се преценят приоритетите и обективно да се оцени ситуацията, без сгъстяване на боите при обрисуване на възможните варианти.
Венцислав СТОЙКОВ
Пълния текст четете на страници 12 и 13 от печатното издание.
