Силният лечебен ефект на лененото семе е познат на хората от най-дълбока древност. То съдържа лечебна слуз, която се извлича, както при варене, така и при накисване в студена вода. Взема се на части по 2-3 с.л. през час-два, ако кашлицата е много остра, докато престане. Лечебната слуз на лененото семе помага за изчистване на хриповете и храчките, които организмът изхвърля и се прочиства от тях. Острата кашлица може да доведе и до възпаление на синусите, което е много неприятно и болезнено. Изпитана комбинация от билки като мащерка, цвят от лопен, подбел, планински хвощ, живовляк и необелена, но добре измита глава кромид лук се сваряват в литър вода, докато течността остане наполовина, като от билките се поставя по 1 с.л. Прецедената отвара се оставя да изстине до стайна температура и се взема през целия ден по една кафеена чашка, докато се получи облекчение.
При спастична кашлица се комбинират по 1 ч.л. плод от анасон, резене, листа от росянка, червен кантарион, живовляк и по една супена лъжица маточина и подбел. Сварените за 10-15 минути билки в 600 мл вода се оставят да изстинат, след което се прецеждат и отварата се пие 3-4 пъти дневно по една кафеена чашка. Чаят може да се подслади със захар, мед, небетшекер, както и да му се добави сок от лимон, грейпфрут или портокал. Според някои древни рецепти към този чай се прибавя и малко топло мляко. Друга смес, която не се вари, се приготвя от 4 с.л. настъргана ряпа, 2 с.л. настърган хрян и 3 с.л. мед. Сместа се разбърква добре и от нея се вземат 4-5 пъти дневно по 1 ч.л. Тази смес помага много, както при остра кашлица, така и при астма, силна простуда и висока температура. Тя изчиства от организма храчките и облекчава силно дишането.
Волският език, който е от семейство Изтравничеви и е доста застрашен от изчезване, според една стара рецепта помага също при кашлица. Той е познат още от древността като средство за лечение и на туберкулоза. Някога са изсушавали билката, стривали са я на прах и той се приемал по лъжичка, както на гладно, така и след ядене. Или пък сварявали 1 с.л. от изсушената или прясна билка във вино с мед, докато кипне, след което се прецежда и се взема както на гладно, така и след ядене по 2-3 с.л., докато кашлицата отзвучи. При хронична кашлица, както и при болки в далака и черния дроб свежите листа на волския език се сварявали във вино, като се прибавят по малко бял пипер, мед и канела в равни съотношения. След като се охлади, отварата се прецежда и се съхранява в стъклени съдове. От нея се взема 2-3 пъти дневно по 1 ликьорена чашка след ядене.
Друга билка, препоръчителна от народната медицина при кашлица, болно гърло, заглъхване на ушите, трудно преглъщане, затруднено дишане и хроничен бронхит е пчелникът. Той се сварявал във вино, като се прибавя и мед: на 500 мл вино се слагат 1 с.л. пчелник и 2 с.л. мед и се варят до кипване. След това се прецежда и се оставя да изстине до стайна температура. Към този лек прибавяли и 1 с.л. зехтин, сусамово или ленено масло (студено пресовани). (Бел. ред. 100% студено пресовано масло от ленено семе се съдържа в продукта НеоЛинум.) Взема се по 1-2 с.л. 3-4 пъти дневно. Този древен лек използвали и при сърдечни смущения, стомашни неразположения, заболявания на черния дроб, жлъчката и далака, както и при астма.
Лили ПЕНЕВА
