Всеки жител на планетата в една или друга степен е подложен на радиационно облъчване. Ние сме заобиколени от атомни централи, предавателни радиостанции, рентгенови апарати, мобилни телефони, телевизионни екрани и компютърни монитори. И всички те излъчват в атмосферата вредни за човешкия организъм лъчи.
Особено вредно е радионуклидното излъчване. Още повече, че то няма нито цвят, нито вкус. Колкото и малък да е радиационният фон, той има едно доста неприятно свойство – натрупва се в човешкия организъм, отслабвайки и изтощавайки неговите жизнени ресурси и предизвиква тежки заболявания.
Радионуклидите и тежките метали са опасни
с това, че оказват на организма нервно-паралитично действие, влияят на активността на ферментите, влошават функцията на храносмилането, разрушават антиоксидантните механизми на организма, които го защитават от стареенето. Радиационното излъчване (дори в незначителни, най-малки дози) въздейства на атомите и молекулите на живите клетки, предизвиквайки необратими изменения.
В градовете има жилищни райони, построени в местата на дълбоки разломи на земната кора, където значително е повишен естественият радиационен фон и, съответно, постоянното пребиваване там не е безопасно. Дори в нормални условия ние получаваме дози от т.нар. фоново радиационно излъчване. Те постепенно се натрупват в организма и впоследствие се отразяват неблагоприятно на здравето.
Локални източници на радиация в помещенията или на улицата могат да бъдат стените от бетон, гранит, мрамор, тухли, а така също „замърсените” хранителни продукти.
Повреждащият ефект от йонизиращото излъчване се проявява в специфично болестно състояние на човек. Изходът зависи от погълнатата доза, която е получена от организма. Теоретично, дори съвсем малката доза може да предизвиква някакъв радиобиологичен ефект, но на практика това става далеч невинаги. Тук играе роля физическото състояние на човека и редица други фактори. Малките дози външно облъчване могат да задействат не докрай установена верига от събития, водеща до рак или генетични увреждания. Това е своего рода „мина със забавено действие”. Раковите заболявания могат да се проявят след 10-20 години, а болестите, предизвикани от увреждания в генетичния апарат – след 1-2 поколения.
За да не се превърне нашият организъм в хранилище на радиоактивни отпадъци, разумно е да се захванем с профилактика.
Лекарствата не дават надежда, тъй като по своя произход те са чуждородни на нашите клетки и не са способни да възстановяват дейността на органите в човешкия организъм. За разлика от тях, природните вещества имат биологическа основа, съпровождат човека по целия път на неговата еволюция, винаги са го лекували и са му давали сили и енергия. Някои от тях притежават завиден детоксикиращ, имуномодулиращ, антиоксидантен ефект.
Тъй като е известно разрушителното влияние на радиацията върху клетките на човешкия организъм, значи трябва да се търсят такива растения, които са способни да очистват клетъчното и междуклетъчното пространство от чуждородни елементи, да усилват дейността на собствената имунна система и да защитават от пагубното влияние на радиацията и други агресори.
В хранителния рацион трябва
да се включват колкото може повече зеленчуци и плодове
Те усилват моторната функция на червата и по този начин съкращават времето за престой на радионуклидите в стомашно-чревния тракт. Най-полезни са морковите, цвеклото, репите, фасулът, червеният пипер, наровете, стафидите, сушените кайсии, ябълките, червеното грозде, клюквата (северна червена боровинка), ядките, хрянът, чесънът, лукът, а така също морското зеле, отслабващи засмукването на радионуклиди от стомашно-чревния тракт. (Бел. ред. Най-високо качество стандартизиран екстракт от червена боровинка с добавка от инулин съдържа финландският продукт Урисан.) За забавено всмукване например на цезий 137 способстват продуктите, съдържащи голямо количество калий. Това са небелените картофи, сушените кайсии, ядките.
Важно допълнение – всички зеленчуци, плодове и ядки е най-добре да се употребяват в суров вид, по този начин те съхраняват в себе си всички необходими витамини и полезни вещества.
За извеждане от организма на радионуклидите помага и бялото зеле. Може да се приема зелев сок (по 2 лъжици 3 пъти дневно преди ядене), да се яде салата от прясно или кисело зеле.
Радионуклидите може също да се изведат от организма с помощта на орехи. Ядките от 3-4 ореха се счукват в съд заедно с клюква (3 лъжички) или ябълка и се изяждат на празен стомах.
Изключително ценна храна за очистване и общо заздравяване на организма на човека представляват зелените растения. Най-перспективен в този смисъл е широколистният живовляк. Той се препоръчва във вид на сок – по 1 лъжица 3 пъти дневно преди ядене. При използване на живовляк трябва да се избягва неговата термична обработка, затова пък може да се приготви във вид на салата. В този случай лечебната норма е половин чаша свежи листа дневно.
Успешно се бори с радиацията и глухарчето. За лечебни в него се смятат и съцветията, и листата, и корените, и сока. Обикновено листата на глухарчето преди употреба се накисват за премахване на горчивината в солена вода в продължение на половин час, а след това се правят на салата. Лечебната доза е половин чаша листа и 50-100 грама сок дневно.
Съществуват и някои екзотични растения, способни да очистват организма от вредните радиационни натрупвания.
Хлорелата е истинско чудо на природата
Тя е едноклетъчно микроскопично водорасло, което може да се види само под микроскоп, но откриването на неговите чудесни свойства се смята за едно от най-важните постижения в научния свят.
С какво хлорелата привлякла вниманието на учените? Оказало се, че това миниатюрно водорасло е богато на витамини и минерали, аминокиселини, съдържа 5-10 пъти повече хлорофил, отколкото люцерната, която, както е известно, се смята за най-богата на хлорофил сред всички зелени растения на земята. По съдържание на витамини хлорелата превъзхожда всички известни селскостопански култури и храни. Например в нейния състав се съдържа бета-каротин, който вече отдавна и ефективно се използва в профилактиката на новообразуванията, 7-10 пъти повече, отколкото в сушените кайсии или шипките.
Колкото и удивително да е, но микроскопичното водорасло съдържа витамин D, витамин А (в чист вид!), фосфор, калций, калий, магнезий, желязо, мед, цинк, сяра, кобалт, йод.
Хлорофилът също е удивително творение на природата, неговата роля и полезни свойства отдавна са добре изучени. Той притежава регенериращи и антисептични свойства, стимулира кръвотворната функция и поради това е ефективен с борбата с малокръвието (анемия), а така също с проблемите на храносмилателната система (задстомашната жлеза и черния дроб), поддържа дейността на сърдечносъдовата система, активно възпрепятства развитието на новообразувания.
Съставът и строежа на хлорелата са добре изучени. Нейните стени имат особени вещества, които помагат на нашия организъм да извежда токсичните елементи (тежки метали, пестициди), защитават от разрушителното действие на радиацията и електромагнитното излъчване. Комбинацията от нуклеинови и аминокиселини, белтъчини, пептиди и витамини пречи на мутационните процеси (с други думи, защитава генетичния апарат на ДНК от изменения) и допринася за регенерация на тъканите в организма.
Хлорелата се използва в яденето, наистина не във всички страни и не толкова масово, колкото заслужава. В Чехия например има кафене, където може да се опитат ястия с това удивително водорасло: супи, салати, гарнитури, национални блюда и дори торти. (Бел. ред. Хлорела се съдържа в продукта Хлоремакс, а друг много ценен продукт, подпомагащ извеждането на токсичните метали от организма, е Селекю.)
Още едно средство, с което природата ни спасява от радиацията, е кактусът опунция. Това растение вирее в Мексико, където се ползва с голяма почит (елементи от неговото изображение са включени дори в националния герб и знамето на страната). Опунцията е способна да защити човек от влиянието на радиацията и други негативни фактори, тъй като притежава ярко изразени свойства: бактерицидни, антисептични, детоксикиращи.
Освен това опунцията оказва общоукрепващо действие, помага да се противостои на стреса, отстранява сутрешните отоци. В мексиканската народна медицина опунцията била използвана при възпаления на гърлото, на червата (диария), на пикочно-половата система, а днес е ефективно средство за борба с целулита и наднорменото тегло.
Стефан ПЕЙЧЕВ