Елмира ДЪРВАРОВА
Дълги години концертмайстор на оркестъра на Метрополитън опера в Ню Йорк. Първата и досега единствена жена концертмайстор на този прочут оркестър.
Браво на г-н Лъчезар Тошев – това е безсъмнено най-дълбоко въздействащата и най-интелигентно написаната досега статия за Борис Христов – българинът, който е направил най-много от всички български артисти за издигане културния престиж на страната ни... По света има много хора, които не са сигурни къде точно се намира България, обаче им е известно името и изкуството на Борис Христов!
Преди всичко, искам да Ви изкажа огромното си възхищение от всичко, което сте написали за Борис Христов! Никой досега, освен Вас - не е успял да изкаже по толкова великолепен и убедителен начин чувства, мисли и слова за нашия национален герой, който е направил най-много от всички български артисти за издигане престижа на българската култура! Вашата върховна ерудиция и Вашето високоблагородно гражданско съзнание и съпричастие към културния облик и културния имидж на България предизвикват у мен преклонение и най-дълбоко уважение към Вас, както и чувство на гореща признателност към делото Ви!
През дългите години на моето “изгнаничество” в Америка съм се сблъсквала всекидневно с хора, които ме гледат в един момент с едни очи, чувайки, че съм от България, и в следващия момент – със съвсем други очи, щом им се каже, че и легендарният Борис Христов е родом от същата страна...
В един момент България си я представят като затънтена, смътно очертаваща се в съзнанието им полудържава, но в следващия момент, когато й се прибави ореолът на Борис Христов, България изведнъж придобива пред хиляди и хиляди хора качества на люлка на културата и изкуството, дала живот на колоси като Борис Христов... Родината на Борис Христов – България, и родният му град – Пловдив, биха били постъпили много мъдро, ако напълно и тотално се отъждествят с великия български певец, но за съжаление доста често досега, чак и в наши дни, та дори и в момента – когато текат последните мигове преди 100-годишния юбилей на Борис Христов, един куп управници и властимащи се съпротивляват на израза на всенародно признание и изконна почит на всеки културен българин към легендарния ни съотечественик.
При посещение в Пловдив преди няколко дни се уморих да слушам и да чета глупости, произнасяни от хора с власт, които с апломб заявяват, че е достатъчно това, което вече е направено за Борис Христов, че е прекалено много да се постави дареният от известния български скулптор Цвятко Сиромашки бронзов монумент “Борис Христов” пред едноименния градски Дом на културата в Пловдив, че няма защо да се наричат улици или площади на името на Борис Христов, защото това не било “площадно име” (цитирам дословно!) и пр., и пр. унизителни за България и за българите и за Борис Христов “разсъждения” и “умозаключения”, от които се отчайвам и направо губя надежда в културното ни бъдеще, и се питам какво ли всъщност се е променило в отношението на властимащите, които преди десетилетия не позволяваха на Борис Христов да се завърне да погребе изтезавания и довършен от комунистическата власт негов брат, или да види болната си и мизерстваща майка, а сега му отказват монументи в навечерието на неговия 100-годишен юбилей и се излагат пред цял свят с “почетната” пейка, с която го “удостояват”, него – титана, гиганта, който до последния си дъх не се отрече от “мащехата” си България и й завеща и двата си дома – в София и в Рим...
По повод 100-годишния юбилей на Борис Христов мечтата ми бе не само да участвам във финансирането на монумента "Борис Христов" на Цвятко Сиромашки, но и да видя пространството пред пловдивския Дом на културата преобразувано в "Площад Борис Христов", но – уви!
Не можах да се преборя с провинциалните политици... Посвещавам тази година 5 от моите концерти из цял свят на светлата памет на Борис Христов:
на 18 април в Торонто,
на 7 май в Пловдив,
на 18 май – конкретната дата на 100-годишния рожден ден – в Ню Йорк,
на 16 септември – във Ферара (Италия),
на 10 октомври – в Стокхолм, в залата на Кралската филхармония.
Това е моята скромна лепта за отпразнуване 100-годишнината на нашия велик Борис Христов.
17 май 2014 г.
Бел. ред. Седмица след като получихме писмото на г-жа Елмира Дърварова, все пак монумента на Борис Христов, изработен и дарен безвъзмездно от пловдивския скулптор Цвятко Сиромашки, бе поставен пред Дома на културата „Борис Христов“. На официалното откриване не присъства нито един представител на Пловдивската община! Да не говорим за представител на правителството! Това ли заслужи човекът, прославил България по света, най-великият след великите?!!
