Брой: 40, 2 октомври 2014 - Google и остаряването

В миналия брой на в. „Лечител“ ви представихме най-известния български офталмолог в Европа – д-р Сава РЯСКОВ.
Той бе любезен да ни изпрати някои свои статии, както и писмото, което публикуваме днес. Да се вслушаме в мъдрите думи на един голям лекар, учен, признат в Европа и Америка, един истински патриот, обичащ България: да гласуваме на 5 октомври за приближаването на страната ни до нивото на западноевропейските демокрации.

Всеки ден, всеки час, при всяка стъпка в своя живот ние правим избор. Ние действаме така или иначе, защото даваме предпочитание на тази или онази страна на своето същество. Със своя избор ние избираме своето лице. Лицето, което приемаме да имаме пред собствената ни съвест, но и лицето, което искаме да имаме и в очите на другите хора.
В продължение на 45 години ни казваха какви трябва да бъдем, за да сме доволни от себе си и хората да бъдат доволни от нас. Диктуваха ни на кого да приличаме и какво да мислим, за да бъдем угодни на сатрапите на комунизма и техните безчовечни свити.
Година след година собствените ни лица губеха чертите си. Постепенно, неусетно се превърнахме в послушни и безлични същества. Станахме народ без гордост, без характер, без лице. Подобен на народа, който възмути великия наш Отец Паисий.
Човекът не може да живее без лице. От ранна възраст започва да го търси, мъчи се да разбере своята същност, избира нейното съдържание и нейния образ – понякога цял живот.
Комунизмът с неподражаеми умение и цинизъм успя да се намеси в този процес на човешко оформяне. Успя да произведе, от една страна, обезличени, уплашени хора и, от друга – безскрупулни, безчовечни типове. Първите с предназначение да бъдат послушни, другите – да управляват и държат в подчинение послушните.
Когато научените на подчинение хора изпитаха опияняващото чувство, че са свободни, че могат без страх да казват каквото действително мислят, те се изправиха и вдигнаха глави. Но като че ли не знаеха какви хора искат да бъдат. Знаеха, че искат да живеят свободно и охолно, но пътят към такова съществуване не им беше ясен – нито задружният, нито личният. А тези, които предложиха да ги водят по задружния път, не ги задоволиха, защото по пътя като че ли те ги изоставиха и забравиха. И хората изпаднаха в пасивно примирение. Обзе ги безразличие към това кой ще управлява техните съдбини. Дали не виждат опасността, че тяхното безразличие може да помогне на наследниците на комунизма да дойдат наново на власт? Те са сплотени: децата на бившите сатрапи и дребните бивши собственици на партийни книжки. Знаят какво искат, по кой път да вървят, имат самочувствието на старата власт и на престъпни новобогаташи. Угризения на съвестта за причинените в миналото – в далечното и в близкото минало – злини не ги мъчат. Скрупули за нанасяне на нови злини не ги спират.
Призовани сме след няколко дни да гласуваме. Имаме правото, но и задължението да изберем хората, които ще имат задачата да подобряват в следващите години условията на живот по нашите села и градове.
Не трябва да забравяме, че връщането към властта на наследниците на комунистическата партия – БСП, е сериозна, грозяща страната опасност. Единствената политическа сила, която може да ни предпази от подобно бедствие, днес е ГЕРБ. Това е също единствената политическа формация, която има перспектива да приближи страната ни до нивото на западноевропейските демокрации. Тя има нужда от подкрепа и мисля, че тя заслужава сега повече доверие от всяка друга политическа сила у нас.
Участието на всеки един от нас при идващите избори ще бъде показателно за уважението, което изпитваме към своя народ, и за вярата в неговото бъдеще.