в-к Лечител
в-к Лечител
 

Антибиотичната резистентност и у нас расте

Брой: 49, 4 декември 2014 - ХРАНЕНЕ И ЗРЕНИЕ
Равносметка за употребата на антибиотици е необходима, защото всички ние имаме огромен проблем и той е микробната резистентност, заяви доц. Цветан Велинов, ръководител на Национална референтна лаборатория ”Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност”. По негови думи, тази година СЗО е публикувала в своя годишен доклад за контрола на микробната резистентност няколко стряскащи факта – лечението на инфекции, причинени от такива бактерии, струва на американските данъкоплатци по 31 милиарда долара годишно, което, изчислено за десет години напред, ще доведе до спад на брутния вътрешен продукт на САЩ с 1,6%.
Според доц. Велинов единственият начин да се контролира резистентността е нейното проследяване и даване на адекватна информация на заинтересуваните клиницисти, изписващи антибиотици, каква е етиологичната структура на инфекциите и какви са нивата на резистентност. Именно заради това Българската асоциация на микробиолозите заедно с НЦЗПБ стартира програма, която е фокусирана върху контрола на микробната нечувствителност. “Периодично събираме отчетите на повече от 160 микробиологични лаборатории –  какви бактерии са постъпили през годината, кои са изолирани и на какви антибиотици са чувствителни. За 2013 г. анализът включва над 1,5 млн. материала, от които около 600 хиляди са изолираните бактерии и около 250 хиляди са антибиограмите, на които правим анализ. Благодарение на тези данни знаем какви са най-честите патогени, които се изолират при мъжете и жените, както и тези, които се изолират от ликворите”, допълни доц. Велинов. В урината предимно се откриват Ешерихия коли, протеус изолатите, стрептококи, стафилококи. При ликворите бактериалните изолати са стрептококус пневмония, нейсерия менингитис, стафилококус ауреус. Най-честата причина за инфекциите на горен и долен респираторен тракт, заради която пациентите се обръщат към личните лекари, са стрептококус пневмония, стафилококус ауреус и клебсиела пневмония. Доц. Велинов обясни още, че резистентността при едни от често използваните антибиотици в България – макролитите, все още е под 10%. Другите проблемни бактерии са стафилококус ауреус, нечувствителни на пеницилин.
“Друг голям проблем са бактериалните щамове на Ешерихия коли и клебсиела пневмония – продуценти на широкоспектърни бета-лактамази, резистентни към най-често използваните в практиката антибиотици. В България резистентността при клебсиела пневмония е 22% за миналата година и 7,7% - при Ешерихия коли. Това са тоталните нива на резистентност. Когато се говори за болничните изолати обаче, разликата е много по-голяма - близо 50% от изолатите на клебсиела в лечебните заведения продуцират именно тези резистентни ензими, а за Eшерихия коли стойността скача на 20%.
Едни от много използваните тази година антибиотици са хинолоните. Допреди 10 години за тях се говореше, че няма как да развият резистентност, защото са съвременни и много високи концентрации от антибиотика са необходими, за да се отключи резистентност към тях. За жалост, последните години опровергават тези твърдения. За 2011 г. около 30% от клебсиелите и 20 на сто от Ешерихия коли са нечувствителни към хинолоновите антибиотици”, обясни специалистът по антибиотична резистентност.
Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) работи в тясно сътрудничество с Европейския център за контрол на болестите, които се опитват да приложат ясна стратегия за разумно използване на тези препарати. Резистентност може да настъпи не само при приложението им в болниците, но и при употреба на антибиотици в домашна среда. Според специалисти ситуацията в момента е следната – учените разработват нови и мощни продукти, а бактериите вземат превес и над тях.
Д-р Елизабета Бачийска, ръководител на Националната референтна лаборатория за туберкулоза към НЦЗПБ, коментира актуални данни около мултирезистентната и екстензивно-резистентната туберкулоза в страната ни. Това е заболяването, за което през 90-те години на миналия век възникнаха щамове с мултилекарствена резистентност. България е сред 27-те държави с мултирезистентна туберкулоза. Това са тежки форми на болестта, които трудно се лекуват и успехът от лечението е под 60%. През 2013 г. случаите на мултилекарствена резистентна туберкулоза у нас са 5,9% от щамовете, които са били изследвани.
Добрата новина е, че заболеваемостта от туберкулоза в България започва да намалява плавно. Ако през 90-те години тя стигаше до 49,9 на 100 хиляди души население, през 2013 г. заболеваемостта е 23,2 на 100 хиляди души.


Брой: 49, 4 декември 2014
 
 
Продукти
 
БЕТУЛИК (BETULIC)
 
ДИАБЕТИЧНА СЕРИЯ „ДИЕТ НАТУР” БИСКВИТИ „ФИБРА”
 
ДИАБЕТИЧНА СЕРИЯ „ДИЕТ НАТУР” БИСКВИТИ „ЧИП ШОКО”
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД