Брой: 49, 4 декември 2014 - ХРАНЕНЕ И ЗРЕНИЕ

Нараства броят на хората с остеопороза в България

Проф. Михаил Боянов е специалист по ендокринология и болести на обмяната. Практикува в Клиниката по ендокринология на УМБАЛ „Александровска“ почти две десетилетия. Председател е на Българското научно дружество по клинична дензитометрия, член е на престижни български и международни ендокринологични организации (Българско и Европейско дружество по ендокринология, Европейска тиреоидна асоциация, Американска и Европейска диабетна асоциации, Международно дружество по клинична дензитометрия). Член е на няколко редакционни колегии – на наши и международни списания, както и на изпитни и професионални комисии.

• Проф. Боянов, нарастват ли случаите на остеопороза у нас?
– Определено случаите нарастват, защото населението в България постепенно застарява. Остеопорозата е болест предимно на постменопаузалните жени и на мъжете след 50-годишна възраст. Проблемът е бил рядко срещан в годините, когато жените не са доживявали своята менопауза. В Европа дамите започнали да достигат до менопауза през 1901 година, а в Царство България – през 1939 година. Много е важно да осъзнаем, че остеопорозата и превенцията на тези фрактури касае основно жените след 60 години. Защо? Защото във възникването на фрактурата голямо участие има факторът падане. Ниската костна плътност и лошото качество на костта не са достатъчни сами по себе си, а е необходимо да има външен травматичен фактор – това може да е рязко движение или вдигане на малко по-тежък предмет за прешлените. Докато за фрактурите на китката, на раменната кост и на бедрото естествено е необходимо падане. Важно е да осъзнаем, че фрактурата на прешлени и бедро, като сериозност на състоянието, може да се приравни към един лек инфаркт или инсулт. Дълго време хората смятаха, че остеопорозните проблеми са възрастово обусловени изменения, които ние трябва да приемаме, но аз бих запитал също: след като инфарктът донякъде е възрастово обусловено заболяване, защо го профилактираме и лекуваме?
Принципно не може да се говори за подмладяване на остеопорозата. Да, има отделни случаи на млади жени с такива страдания поради зачестилите гинекологични операции, при които се премахват яйчниците, или ранна менопауза с различни причини. Но като цяло държа да подчертая, че остеопорозата е заболяване на възрастното население. Затова тя е здравен и социален проблем, защото става дума за множество хора, за чието здраве трябва да се отделят немалко средства.
• Какви съвети бихте отправили към рисковите групи по отношение на профилактиката и по-специално – какъв хранителен режим е най-добър?
– От една страна, да се спазва здравословен начин на живот. СЗО е определила, че дневно здравите хора би трябвало да приемат по 1 г елементарен калций, 1 г белтък на килограм телесно тегло и 800 до 1000 единици витамин D. Това е правилото на трите хиляда – 1000 единици калций, 1000 единици витамин D и 1000 мл белтък на телесно тегло. Те най-лесно се набавят от млечните продукти. Съдържат калций, но и фосфати, които са важни за минерализацията, както и белтък. В случаите, когато не е възможно да се получат от храните, касае се за жените над 60-65 години, които консумират по-малко храна като цяло, се прилагат таблетки калций.
Храната в България съдържа изключително малко витамин D. С нея получаваме най-вероятно около 100 единици. Оставащите имаме възможност да наваксаме със слънцето или с добавки. Витамин D има основно в яйцата, в незамразената морска риба. Когато я поставим във фризера, витамин D намалява от 2 до 4 пъти, а и термичната обработка понякога го разрушава. Определено не може да твърдим, че си доставяме достатъчно витамин D с храната. Не може да разчитаме и на слънцето, защото то е сравнително кратко  по греене, а и всички се предпазваме с протективни кремове, за да запазим кожата си здрава, а когато се използва UV-фактор със сила над 8, образуването на витамин D намалява от 2 до 4 пъти в кожата.
• Ако човек е здрав и е над 60-годишна възраст, трябва ли да пие витамин D в профилактични дози?
– Има издадено методично ръководство от няколко български дружества, включително по ендокринология и по ревматология, за профилактика и лечение на витамин D дефицита. Разумно е през зимните месеци и здравите хора да се профилактират с витамин D. Ако продуктът е на капки, достатъчно е една капка дневно, която съдържа около 500 единици. За всички тези, за които имаме основание да смятаме, че страдат от дефицит, или тези, които ще лекуваме за остеопороза, си заслужава да се изследва нивото на витамин D и тогава да се прилагат натоварващи дози, които са много високи.
Изследването за витамин D се прави с кръвен тест, но не е разумно да се мониторира във всяка лаборатория, а в големи и утвърдени лечебни бази или звена. Изследването не е широко достъпно и популярно, но си заслужава да се пропагандира.
По отношение на измерването на костната плътност – то има смисъл при всички жени след 65 и при всички мъже след 70 години. Това важи и за дамите, които са влезли в менопауза, както и при наличието на рискови фактори за остеопороза – предшестващо счупване, майка или баща с фрактура на бедрената шийка, някои заболявания, които увреждат костната маса, лекарства с подобно влияние.
• Каква трябва да е двигателната активност като профилактика и при вече диагностирана остеопороза?
– Двигателната активност е важна, защото осигурява на мускулите добри рефлекси. Затова разчитаме, първо, падането да се случи по-трудно и, второ, да може да се заеме поза, при която се изключва огъването им и човек да се опре на ръката си, а не на бедрото например. Затова е много важно да се прави гимнастика.
Ролята на двигателната активност е важна още и от гледна точна на факта, че налягането, което мускулът упражнява на костта при свиването си, е един изключително важен стимул за изграждане на нова кост. Затова в чужбина пациентските организации към центровете по остеопороза имат групи, в които именно се разработват такива програми за тренировка на равновесие, координираност на движенията, гъвкавост, еластичност. Един прост пример са някои пози от балета, при които се стои на един крак. Има разработени програми и част от тях се реимбурсират в напредналите в това отношение страни от Европейския съюз.
• И накрая, какво бихте казали като правило за здрави кости?
– Жените, след като влязат в менопауза, трябва да посетят ендокринолог или най-малкото да потърсят възможност за измерване на костната плътност на прешлени или бедрена шийка. И ако резултатът се отклонява от нормата, тогава вече да се потърси ендокринолог или ревматолог – това са специалистите, които се занимават с остеопорозата. И всички, които вече имат фрактури, независимо дали ортопедът им е препоръчал някакво медикаментозно лечение или не, също трябва да потърсят специалист. Първата фрактура означава, че е налице остеопороза, независимо от костната плътност, и тя трябва да бъде лекувана.