Брой: 49, 4 декември 2014 - ХРАНЕНЕ И ЗРЕНИЕ

Димитър КЕРЕЛЕЗОВ

Из Завета на Великия Рилец: “Ако ли пък… всички почнете да желаете началства и председателства, и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели и учители, и поникнат сред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист, и други… тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение.”

“…Св. Йоан търчи, сякаш за да ни каже: “Тичай, православниче, сила ще ти се даде, но не стой. Бягай, Българино, можеш да бъдеш пръв, но съдбата често ще те изпитва да догонваш другите.” (Из книгата „Вечният монах” на Мая Байрамова, изд. „Институт Лингва”)
„Докато не си върнем в България пречистата дясна ръка на преподобния Свети Йоан Рилски Чудотоворец, все ще ни ръководят държавници с две леви ръце!” (Из съвременния фолклор)

Най-ранното упоменаване на светеца е в Зографското четвероевангелие от края на Х век. В Григоровичевия триод (XII-XIII в.) името на Св. Йоан Рилски е споменато заедно с имената на Св. Св. Кирил и Методий…

Всеки християнски народ е приел един светец за покровител и свой застъпник пред Бога: Св. Патрик – ирландците, Св. Сава – сърбите, Св. Вацлав – чехите. И това е така не само при малките и по-слаби народи, а и при големите имперски държави. Явно всеки народ има нужда от покровител и застъпник пред Бога. Случва се един светец да е избран от няколко народа: например Свети Георги е покровител на Англия, Канада, Грузия, Черна гора, Португалия и др., Свети Андрей – на Русия, Гърция, Шотландия и Румъния, Свети Франциск от Асизи покровителства Италия, Св. Кнут – Дания, а всеки отделен испански град си има свой светец покровител.
Нашият, българският покровител и застъпник пред Бога е Свети Йоан Рилски Чудотворец. Голямото щастие за нас е, че мощите му изцяло се пазят в неговия манастир и след смъртта си застъпникът ни пред Бога вече хиляда и седемдесет години е край нас. Днес този факт е от изключително значение, тъй като за зла орис историята ни – и от далечното, и от близкото минало, е запазила нищожно малко конкретни материални следи от българските държавни и духовни водачи. Дори не знаем къде са гробовете на толкова популярни и обичани личности, живели само преди век-два, като Отец Паисий, Васил Левски или Христо Ботев, губят се дори следите на починалия само преди 70 г. последен български владетел – цар Борис III.
Неподвластно на времето, тялото на Рилския светец продължава да опровергава всички закони на физиката и биологията, нещо, за което науката все още няма категорично и окончателно обяснение. Особено тежък период за разискването на тази тема бяха годините на червения комунистически терор, когато дори върху табелите на улиците и площадите историческите титли цар (император) или патриарх бяха замазвани, за да се утвърждава атеизмът и раздухва революционният плам у подрастващите поколения.
В порядъка на този богоборчески плам, за да бъде спрян достъпът на богомолци до Рилската обител, през 1960 г. линията на планинската дековилка (теснолинейна жп линия) е затворена уж за ремонт. „Последният влак, украсен с черни знамена, потегли от гара Рилски манастир на 31 март 1960. Тогава журналистите писаха, че всички монаси, работещите в района на манастира и всички намиращи се там през този ден са дошли на изпращането, че локомотивната свирка пищяла непрекъснато за сбогом, докато влакът се спускал по Бричеборския склон, че населението на цялото Рилско корито излязло покрай линията, за да види последния влак...” (www.jptactis.com)

Рилският манастир днес

На следващата година манастирът е отнет от БПЦ и обявен за Национален музей. В една тъмна, тежка нощ спецове от службите изнасят от манастира мощите на Светеца, за да се провери в специалните лаборатории дали те наистина отговарят на хилядолетната си възраст. Връщат ги по същия начин, както са ги изнесли – среднощ, тихомълком, без никакви коментари. Тази секретност показа недвусмислено, че мощите на Рилския светец са автентични и тяхната лечителска мощ и чудотворност не е измислена, а е такава, каквато е документирана през последните два века в няколко тома от монаха Климент Рилец. Лечителската сила на мощите на Рилския Чудотворец не намалява вече второ хилядолетие, томовете с човешка благодарност към Божиите чудеса продължават да се множат и да светят с ореола на искрената човешка благодарност на вярващи и на повярвали и днес.
„Подай ни, Свети Йоане, пречистата си ръка!” – каза веднъж един млад свещеник в своята проповед по Нова телевизия.
Но пречистата дясна ръка я няма…
Доскоро малко българи знаеха, че някога монасите са отделили пречистата дясна ръка на светеца от неговите мощи и са я занесли като дар в Русия (според руския историк Николай Н. Чалих това се е случило през византийското робство (972-1014), а други източници приемат, че това е станало много по-късно).
Защо тогава монасите са посегнали на цялата ръка, а не са отделили само частица от мощите, както е прието да се прави? Слава Богу, че преди няколко години днешният униформен Синод на БПЦ изпрати само частица от мощите на Николаевския манастир в руския град Рилск, а не ни лиши и от лявата ръка на Светеца!
По-важен обаче днес е въпросът: защо висшето ни духовенство не положи досега никаква ревност и всички възможни усилия да издири и възвърне пречистата дясна ръка на светеца? Нито висшият църковен клир, нито държавниците ни, дори в новото демократично време, не направиха необходимото, за да се провери следата, която подадоха Смолeнският епископ Нестор (българин, настоятел на българския храм в Москва) и гръцкият архимандрит Пантелеймон Пулос за дясната ръка на Св. Йоан Рилски. Дали защото в тази ръка светецът е държал прочутата си тояжка, с която е напътствал, а много често и наказвал прегрешилите? Нашите висши духовници и държавници има защо да се боят от тоягата на светеца – тя е действала добре още в ръката на малкото пастирче Иван, а по-късно е респектирала дори царе.
Кой друг, ако не църквата, но с ръката на Свети Йоан Рилски (защото ръцете на висшия клир на днешната Българска православна църква все още са вързани от призрачната Държавна сигурност!), ще ни посочи кое е добро и кое зло, какво е любов и какво омраза, какво е родолюбие и нихилизъм, какво е общо благо и лична изгода, какво е достойнство и раболепие, какво е действие и успех и какво е безсилие и поражение…
Защо разгръщаме сега тези страници около съдбата на чудотворните мощи на Св. Йоан Рилски? Защото всички отдавна сме убедени, че на нас, българите, ни е необходима една изключителна личност, около която да се обединим духовно и да консолидираме сили, за да излезем от дълбоката духовна, икономическа и политическа криза, в която тънем вече седем десетилетия. Коя по-силна личност, какво по-свято име, какъв по-висок пример за духовна чистота, за родолюбие, воля и всеотдайност в начинанията от този на Рилския светец? Прекрачвайки прага на неговия манастир, не е нужно да си вярващ християнин, за да почувстваш невероятната енергия и духовна мощ на човека, създал и дал името на това свято и високо място…
По-високо от Рилския манастир са само небето и Бог.
„Много светци са ни показвали как се умира за Вярата, а Свети Йоан Рилски ни показа как трябва да се живее за вярата… Чрез живота си Великият Православник доказа, че отрицанието, нихилизмът не е нашият път, а пътят е излизане от латентното състояние и постигане на пълна духовна мобилизация.” („Вечният монах”, Мая Байрамова)

Нека възвърнем пречистата дясна ръка на светеца там, където й е мястото

Сигурни сме, че не един и двама от досадните любимци на медиите у нас веднага ще се развикат, че Св. Йоан Рилски е много вехто име. Според днешните наши медийни промоутърджии един вехт монах не може да бъде символ и пример на хората от информационната епоха и висшите технологии и на новия геополитически свят. Тогава защо днес модерна Обединена Европа има не един, а трима покровители монаси-светци: Светите братя Кирил и Методий и Свети Бенедикт Нурсийски? Красните ни политолози не са ли чували текста на химна на Нова Европа („Прегърнете днес, о, люде,/целий свят вий със любов!/Братя, звездния покров/крие Бог – там Бог е буден…“ (превод Асен Разцветников)? Защо ли и столицата й – Брюксел – не се отказва от своя покровител Свети Архангел Михаил? Каквито и отговори да получим, те ще са набор от брътвежи. В началото наистина е било Словото, но Словото, в което „светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схваща” .
Нашенските политически адепти и много от корифеите на БАН са противници на религията, защото те идват от комунистическото нищо. И словата, и действията им през последните две десетилетия ни убеждават, че те нямат никаква представа  за религията от вчера и утре. Техните „слова” са плод единствено на политическа възбуда в рамките на съответните директиви и указания.
Нека всеки един от днешните наши модерни политици, бизнесмени, митрополити или синодални интелектуалци най-напред построи на терена на някоя „горска заменка” своя Рилски манастир или някакъв друг модерен духовен център, пък тогава да ни съди и наставлява. Но да го построи с лична воля, сам, без черно куфарче, без ”банков кредит”, без тъмни сделки, без обществени поръчки – пък после да се сравнява с Рилския Чудотворец, който сам постави основния камък и издигна Манастир, духовен център на България в продължение на векове, като дори върна торбата с жълтици, изпратена му от цар Петър! (виж Пространното житие на светеца)
„Свети Йоан Рилски е безспорен пример за пълно задвижване на човешкия потенциал, той е в много по-голяма степен деен, отколкото съзерцателен и като такъв е човек на Новото време, а не на Средновековието“ (Пак „Вечният монах” на Мая Байрамова)
Дори след знаменателния провал в практиката на марксизма като наука, марксическитe социолози продължават да размахва нахално пръст – тяхното не е социология, а социопатия. На такива партийни стоици (нашенски философи, за които Вселената е изпълнена с един-единствен интелект – техния) даже квантовата физика и най-новите нанотехнологии не могат да им затворят устата по темата наука–религия. В духовните явления не църквата, а науката прозря съвършено нови реалности. Това е извод от изключително значение, който ще поражда и плоди нови физически, философски, а в определен смисъл - и религиозни следствия. Квантовият свят, квантовите закони, явления като квантовата нелокалност показват буквално пръстите на Създателя (по професор Б. Палюшев).
Айнщайн чрез едно добро сравнение описва неспособността на човешкия ум да разбере същността на Бога, а в своята лекция „Религия и наука” Макс Планк заявява: „Вярата в Бога е необходима както за религията, така и за науката.” С това заключение са съгласни: Гулиелмо Маркони – Нобелов лауреат за физика; Макс Борн – Нобелов лауреат за физика; Томас Едисон – един от най-продуктивните изобретатели на всички времена; Джоузеф Томсън – Нобелов лауреат за физика, откривател на електрона, основател на ядрената физика; Джоузеф Тейлър – Нобелов лауреат за физика, откривател на двойния пулсар; Вернер фон Браун – основател на астронавтиката; Хенри Шефър – откривател на структурата на метилена, 5 пъти номиниран за Нобелова награда за химия, и т.н., и т.н. (“Хора на науката, хора на Бога“, Х. Морис; „50 Нобелови лауреати...”, съставител: Т. Димитров)

Светата десница, с която Св. Йоан Рилски е благославял българите, намираща се в Манастира на Света Богородица Мегалохари (Голяма радост) на о-в Тинос

При това положение, какво е говорило вчера или какво ще каже утре едно нашенско плямпало, не е от голямо значение. Известен проблем в случая се оказва единствено ръководството на днешната, така наречена Българска православна църква. Нейният Синод, колкото и да се напъва да ни придума, че е най-достолепен представител на православието, досиетата на неговите митрополитите доказаха обратното. Затова в случая ние разчитаме не на Синодалните архиереи, вербувани от доценти контраразузнавачи, а на пръснатите по градчета, села и манастири български духовници, оставени там на милостта на Бога, а също така и на младите, отдадени на Бога, студенти от Богословския факултет и на учениците от Духовната семинария. Само при тях все още гори кандилото на автентичната наша православна вяра и морал.
Но нека се върнем към високата Рила, над която е само Бог.
Културното и духовното значение на Рилската обител, изградена в сърцето на Балканите, на пътя между Европа и Азия, е изключително. Второ хилядолетие тя гради своето величие, надживявайки всички набези и опустошения, на които я обричат многобройните сблъсъци и повратности в историята – дори и в най-ново време. Разгръщайки страниците на миналото, лесно е да се убедим, че през годините на две тежки робства и много войни Творецът закриля храма и светеца, който го е въздигнал.
Факт е, че мощите на Рилския чудотворец оцеляват дори при плячкосването на Търново при превземането му от турците през 1393 година. Те са били върнати тържествено в Рилския манастир през 1469 г. с разрешението на султан Мурад II, който дарява на манастира голям калаен свещник. През петте века на турско владичество неслучайно този капитален храм на православието е обект на застъпничеството и дори на протекцията на десетки турски владетели – султаните Баязид I и Баязид II, Мехмед I, Селим I, Сюлейман I, Селим II, Мурад III, Ибрахим I, Мехмед IV и др., последният ферман е от султан Абдул Меджит. Султанските фермани и други официални документи са категорични: манастирските имоти и монаси в Рилския манастир се признават от турската власт за свободни и привилегировани. Съпругата на Мурад II Мария Бранкович (Мара Султанката) е ктиторка на Рилския манастир, дарявайки го с най-ценното: иконата „Света Богородица Одигитрия”, която е най-почитаната икона в Рилския манастир и до днес.
Ярко потвърждение за международното признание на историческата, културната и художествената стойност на Рилския манастир като документ за историческото развитие на човечеството е признаването му за световна културна ценност и вписването му през 1983 г. в „Листата на световното културно наследство”, която наброява не повече от 200 обекта от всички краища на нашата планета. Достъпът до него е свободен за всички, които се вълнуват от историческата истина.
Но хилядолетната връзка с храма на Свети Йоан Рилски отдавна трябваше да има и други измерения, насочени преди всичко към духовното пречистване на българина след близо половинвековната комунистическа тирания. Свети Йоан Рилски – това е личност, която има силата на истински духовен водач, показал в едно не по-малко трудно време устрема на националния строител, без да накърни с нищо обаянието и чистотата на Божия човек. Единствено името на Рилския чудотворец като символ може да обедини нашата нация и по неговия пример да се опитаме да изведем България от дъното до върховете на новия век. Да не сме бедняците, просяците и крадците в глобалния свят, а да бъдем владетелите и творците на „най-добрата земя между гърците и римляните…” (Отец Паисий, 1762 г.), защото има много мераклии от близо и далеч да сложат ръка на тази земя и тя да се окаже скоро, че вече глобално не е наша.
През 2016 година, която бележи хиляда сто и четиридесет години от рождението и хиляда и седемдесет години от смъртта на Рилския чудотворец, нека открием и възвърнем пречистата дясна ръка на светеца там, където й е мястото. Възвръщането й у дома, към тялото на Свети Йоан Рилски, виждаме като всенароден празник на вярата във възраждането на решителна и дейна България, от която светът някога се е възхищавал. Това знаменателно пътуване като Рождествена звезда да очертае пътя на единението на нацията и да бележи началото на духовното възраждане на народа ни, исторически белязано и завещано ни от българските духовни и държавни водачи.
Организацията на тази инициатива трябва да се извърши на най-високо държавно ниво. Президентът Росен Плевнелиев още в първия ден на встъпването си в длъжност прие задължението да подкрепи културното и духовното развитие на нацията. Нямаме никаква причина да се съмняваме, че и останалото държавно ръководство ще прегърне и осигури пълноценното изпълнение на предлаганата от нас идея.
Това не означава, че общините, гражданските сдружения, църковните епархийски общности, читалищата и училищата и други културни и социални групи и институции трябва да останат безучастни. Излизането от дълбоката духовна, икономическа и политическа криза, в която тънем вече седем десетилетия, не може да бъде въпрос на скрити политически или тясно религиозни цели, а тържество на вярата в духовното обединение, в бъдещото единство и добруване на българския народ.
Само тогава ще можем да кажем, че с връщането на пречистата дясна ръка на Свети Йоан Рилски завинаги си е отишло времето, в което на българските държавни водачи им се налагаше да ръководят своя търпелив народ с две леви социалистически ръце.