Брой: 3, 22 януари 2015 - Галектин-3

• От рождението си през 1760 г. до смъртта си през 1849 г. – в Едо, сега Токио
• Посещението на изложбата на Хокусай в „Льо Гран Пале” (1.10.14 г. – 18.01.15 г.) е като разходка в Япония в началото на XIX век

Ако днешна Япония учудва своите посетители с техническите си постижения, старата Япония, поне така както нейният син Хокусай я е виждал с влюбения си поглед, удивлява с нивото на своята култура.
Мисля, че един поглед към японската история би помогнал да вникнем поне малко в епохата, в която е живял Хокусай. Епохата носи името „ЕДО”, името на рибарското село Едо, обърнато с лице към Тихия океан и с гръб към просторна равнина. Този период на японската история започва през 1615 г. и завършва през 1869 година. Началото му съвпада с избора от страна на японския император на рода Токугава за управлението на страната, а Токугава избира Едо за седалище на своя шогунат, който трае близо 250 години. От 1869 година насам Едо, вече милионен град, се нарича Токио. С преселването на императора от стария престолен град Киото миналото на Едо би било напълно забравено, ако японското изобразително изкуство не напомняше за него.
В епохата Едо, освен аристокрацията, и забогатялото гражданство добива достъп до произведенията на изкуството. За гравьорите настъпва благодатно време. Склонността към прецизна и деликатна работа, присъща на японския характер, от една страна, и, от друга –  възможността за правене на репродукции, довежда до разцвета на гравьорското изкуство в Япония. Първите европейци, които откриват това изкуство и, очаровани от него, пренасят многобройни гравюри в родината си, са холандците. Това става към годините 1820 до 1830. Те са отстъпени в по-голямата си част на Етнографския музей в град Лайден. По-късно, към 1860 г., французите откриват Хокусай и изпадат под неговото обаяние, остават под него до ден-днешен и са готови да стоят на дълги опашки, за да видят неговите творения.
Разнообразието им е огромно. От най-обикновеното в ежедневието на хората до най-величавото в природата спира погледа на този художник.
Нежния пол оглежда деликатно. Не го разголва, но все пак загатва изящността на тялото под диплите на кимоното. На птичките рисува всяко перце, на рибите – всяка люспа. Народните предания илюстрира – така те стават достъпни и за тези, които не познават буквите. Бурният вятър бучи в картините му, отнася листата от огънатите клони, сламените шапки от главите на хората, застигнати от бурята, крачещи по земята, а рибарските лодки, изненадани всред океана, художникът рисува захлупени от огромните му вълни. Няма по-величави вълни от вълните на Хокусай. Също: едва ли има по-коленопреклонни от 32-та „портрета”, които Хокусай е направил на Фуджи Яма, свещената планина вулкан на Япония.
Огромната си производителност Хокусай разпределя в 6 периода, търсейки неуморно някакво съвършенство, което той сам определя като непостижимо. За всеки период избира друго авторско име. В последните си 15 години се нарича „лудия по рисуването старец”. Освен завършените си творби е оставил в наследство безброй скици, изчислявани към 30 000! – подредени в тефтери, предназначени да служат за обучението на начинаещи художници.
Срещата с Хокусай оставя дълбока следа. Съчетанието на голямо дарование, огромна дисциплина и неизчерпаема до дълбока старост енергия правят от него гениален художник. При срещата с неговото творчество човек не може да не изпита дълбоко възхищение. Това се дължи може би на смиреното преклонение на този човек пред обикновеното в нашия живот и пред прекрасното в света, което го заобикаля. Неговите влюбени очи виждат и разбират всичко: и красивото, и простото, и дребното, понякога трогателно смешно, и величавото. Чрез творенията на Хокусай всичко или почти всичко става видимо и за нашите очи и възприемливо и за нашите души. Трябва да сме му благодарни.
С това чувство завърших двучасовата си разходка из старата Япония. Чувството на умора намаляваше всеки път, щом внучката мушнеше ръката си под моята. Затова благодаря и на нея.