Общоприетото мнение гласи: да, ние малко, слабо вярваме в Бога. Гледай поляци, гърци как са им пълни храмовете, а у нас само на големи призници то става. Мен тоже ми се ще повече да ги посещаваме, но от това желание до твърдението, че сме безбожници, има планина разлика.
Кирил и Методий създават писменост на своя майчин език с безусловната цел да просвещават българите, а то ще рече и каже – да разпространяват Словото: нашите писмена, сътворени бяха от Светите братя да сеят Вярата и затуй тяхното изначално, основополагащо, неотменимо, вечно предназначение е да обгрижват християнството. Кой друг народ създал е азбука с изричното намерение да слави Отца, Сина и Светия Дух? Къде го? Българската книжовност започва – никак случайно – с превод на Свещеното Писание и той, и то завинаги стоят непоклатимо в яките основи на отечествената ни словесност. От ония все по-далечни, ала непреходни по духовно величие времена (IХ век) неизброим сонм наши църковници, миряни работили са в нивата Господня. Папата въздигна (1985), редом със свети Бенедикт Нурсийски, Св. Св. Кирил и Методий за духовни съпокровители на Европа, тоест две трети от небесната над нея закрила е на блъгари родомъ.
Ако безбожници бяхме, както лукаво и користно втълпяват явни, прикрити сатанисти, а и техни изчадия (най-вече другарята) и плиткоумници, които не оразборяват фактите, а слепешком се доверяват на изопачени тълкувания, кой, защо изгради хилядите (не преувеличавам, а включвам и затрити, но съществували) църкви, манастири, прицърквия (параклиси), метоси, преписвални? Не бяха ли, не са ли българи людете, давали пари всякакви, вадили камъни, пясък, секли дърва, превозвали ги, тоже вар, дъски, не те ли копаха, зидаха, белосваха, камбани окачваха, иконописваха, свещи ляха, палиха? Нима те, бедни, богати, мъже, момци, старци, баби, невести, моми, булки, извършители на тия похвални деяния в родните предели, инородци бяха? Кощунство спрямо паметта на всички тия безименни, именити съплеменници наши, борци или не за църковна независимост, е да папагалстваме безмозъчно, дека българите сме безбожници.
Кощунство към патриарх Евтимий, към националния ни герой Дякона Игнатий и всички ония предходили ни поборници или не, ала българи, чиито кости лежат под кръстен знак, висше и най-силно упование човешко. Подведени от коварни, зловредни думи, мнозина сънародници виждат и не виждат: прадревната ни земя непрестанно разкрива в недрата си рушевини, безспорно доказващи, че тук, връз тоя обилен чернозем, християнството дошло е, преди да стигне в Западна и Северна Европа, че сред дедите наши проповядвали са апостолите Павел и Андрей, евангелистът Лука, че най-старият манастир в Стария материк е български (344 г., „Свети Атанасий” край село Златна ливада), и прочие, и прочие.
Ако безбожници сме, как така Православната Църква тачи над сто светии българи? Откъде се взеха те, мигар инославни, другородци бяха или между тях се подвизаваха?
Ще ми се отвърне: вярно, така е било някога, но сега, сега? Сега България се бавно и мъчително отърсва от насилническата полувековна безбожническа проказа на комунистите, натрапена под окървавения болшевишки ботуш, и пак отправя обнадежден взор към Бога, младежи, девойки пак свободно учат богословие, свободно идват в Храма. Да, не толкова, колкото и на мен ми се иска, но да си припомним онова за половината пълна и половината празна чаша. Аз дълбоко вярвам, че Майка България, с всичките ни грешки, недостатъци, грехове, престъпления, е страна богохранима: без цунамита, урагани, тайфуни, циклони, земетресения с по хиляди, десетки хиляди човешки жертви, опустошиителни наводнения, суши, мор от болести, глад.
Пък на тюхкащи, тръшкащи се, че българите са безбожници, зер не ходят по черкви, ще припомня библейското „По плодовете им ще ги познаете” (Матей, 7:16), което в случая означава - Всевиждащият знае кой Го почита искрено в сърцето си, дори без да отива в молитвения дом, макар че то е желателно и душеспасително.
И още: не сочи сламката в нечие око, а виж гредата в своето. Ако ти сам не се черкуваш, нямаш нравствено право да упрекваш българите, че не са твърде набожни, по-важно е ти, ти какъв си. Защото в отвъдието ще бъдем съдени не като общност, а като личности, всеки поотделно ще дава отчет и няма да те питат дали народът твой бил е безбожнически, а ти, ти какъв бе в отсамието, зад него не ще можеш се укри, ни оправда. И ако нашенец действително жали, че българите, сегашните, са безбожници, първото и най-доброто, което следва да върши, е да православи Бога в Неговия Храм. Не го ли прави, той лицмемерничи с вайкания срещу нашето уж безбожие.
Румен СТОЯНОВ
