Брой: 3, 22 януари 2015 - Галектин-3

Доц. д-р Иван ИВАНОВ

Събитието
На 01.12.2014 г. президентът Владимир Путин, по време на посещението си в Турция, заяви, че Русия се отказва от газопровода „Южен поток“ след 8 години неуспешни опити за стартиране на проекта. Обвини България, че не е дала разрешение за строителството и не е суверенна държава. Призова страната ни да поиска компенсации от Брюксел за пропуснати ползи и назова сумата от 400 млн. евро годишно като преки приходи, които биха постъпили в българския бюджет от транзита по „Южен поток”. Обвини ЕС в неотстъпчивост и нежелание за сътрудничество с Русия; заплаши, че Европа няма да получи обема газ, предвиден за „Южен поток“, и че доставките на руски газ за Европа могат да бъдат намалени и пренасочени към Азия.
Обяви Турция за предпочитан партньор на Русия, която ще получава газ на преференциални цени. Увеличи количеството газ по „Син поток“. Намали цената на природния газ за Турция от 01.01.2015 г. Изрази готовност да се построи газопровод към Турция, като по-голямата част от газа ще се насочи към турско-гръцката граница и там ще се построи нов голям газоразпределителен център, ако е икономически изгодно.
Часове по-късно шефът на „Газпром“ Алексей Милер съобщи, че е подписан меморандум между „Газпром“ и „Боташ“ за нов газопровод с капацитет 63 млрд. м3, от които 14 млрд. м3 ще остават в Турция. Планира се преносът на газ за Турция и Гърция в бъдеще да не минава през Украйна, Молдова, Румъния и България.
Достоверни ли са тези изявления?
Единственото достоверно в изявленията на Путин е отказът от строителството на „Южен поток“.
Напълно недостоверни са посочените от Путин виновници за спирането на проекта:
• България е член на ЕС и е толкова суверенна, колкото останалите страни членки. Правило за всяка общност е, че всички участващи й прехвърлят частично своя суверенитет, делегират й права да създава вътрешни правила, да взема решения и да провежда политики. Страната ни е направила съзнателен геополитически избор. Раздразнението от позицията на България, считана за троянски кон на Русия, идва от факта, че след дълги колебания и противоречиви стъпки показахме, че сме неделима част от ЕС.
• ЕС не носи вина за това, че е настоявал винаги проектът „Южен поток“ да бъде съобразен с европейските правила. Такава е позицията и на  всички транзитиращи страни-членки, които замразиха дейностите си по проекта до завършване на преговорите на Европейската комисия с руската страна с цел хармонизиране на „Южен поток“ с европейското законодателство в областта на енергетиката. Обвинението за неотстъпчивост показва, че Съюзът категорично и успешно е защитил своето законодателство и правила върху цялата си територия.
Твърдението за приходи от 400 млн. евро/год. е напълно невярно. Още преди започване на строителството, проектът на българска територия струваше 3,9 млрд. евро, от които страната ни е длъжна да осигури 50%, т.е. 1,95 млрд. евро. Сумата трябваше да бъде изплатена с приходите в първите 15 год. от експлоатацията на проекта, и то при условие, че тръбата се използва със 100% капацитет. Следователно най-оптимистичните приходи, които няма да получаваме поне 15 год., биха били не повече от 130 млн. евро/година, без да се взема предвид, че стойността на газопровода със сигурност допълнително ще нарасне по време на строителството. България е в правото си да поиска компенсации за нанесени финансови щети за над 200 млн. лв., но не от ЕС, а от Русия, която прекрати едностранно проекта.
Останалата част от твърденията на президента Путин имат съвсем друго обяснение от това, което той внушава:
• Доставките за Европа намаляват не поради политическо решение на Кремъл, а защото ЕС ускорено диверсифицира източниците за доставка на газ.
• Увеличението на доставките на газ за Турция по „Син поток“ с 3 млрд. м3 се дължи единствено на увеличаване мощността на газокомпресорната станция на руска територия. Досега не се използваше изцяло дори наличният капацитет на газопровода, който е 14 млрд. м3.
• Намаляването на цената на газа за Турция с 6% изпреварва с няколко месеца неизбежното понижение на цената, тъй като тя ще спадне рязко след спадането на цените на мазута, газьола и суровия петрол, тъй като те участват във формулата за цената на природния газ.
Икономически неизгодно и ненужно е строителството на втори газопровод до Турция, намерение за което се съдържа в подписания меморандум между „Боташ“ и „Газпром“. Заменяйки Украйна с Турция, Русия не се избавя от транзитни рискове и не се повишава сигурността на доставките. Анкара не е лесен преговарящ, не рядко мени позициите си и се оттегля от постигнати договорености. Пример в това отношение са позициите, които Турция заемаше относно газопровода „Набуко“, от който в крайна сметка се отказа. От друга страна, липсва съществен ръст в търсенето на руски газ в Турция, която се стреми да постигне баланс в доставките от различни източници, вкл. от Азербайджан, Иран, както и доставки на втечнен газ.
Реалността срещу пропагандата
Спирането на проекта „Южен поток“ всъщност е голямо поражение за Путин. Руският президент лично определя стратегията за енергетиката и газопроводите, които той смята за най-важни източници на руската мощ на международната сцена. Чрез „Северен поток“ и „Южен поток“ той искаше да монополизира газовите доставки за Европа от източно направление и по такъв начин да влияе върху икономиката и върху политическите решения на тези страни. Отказът от „Южен поток“ е признание за безсилието на Кремъл да постигне тази своя геополитическа цел. Провалът носи загуби за „Газпром“: бяха похарчени 487,5 млрд. рубли (9,4 млрд. долара) за „Южен поток“ и за разширяване на газопроводите, които щяха да снабдяват тръбата с газ.
Кремъл имаше възможност да продължи осъществяването на проекта, ако беше приел европейското законодателство и беше поискал от ЕК дерогация (частична отмяна на текст от международен договор - бел. ред.) от Третия енергиен пакет. Това би позволило „Газпром“ да увеличи от 50% на 70% използването на газопровода за собствен газ. Отказът да се поиска дерогация показва, че Русия настоява европейските правила да не се отнасят за нея и желае монополно да използва тръбата на „Южен поток“.
Москва не разполага със средства, за да реализира проекта. Европейското търсене на руски природен газ намаля с 10%; делът на „Газпром“ в общите доставки за ЕС се сви от 32% на 22%. В резултат приходите на компанията рязко намаляха, а печалбата е 13 пъти по-малка от тази за 2013 г. Цената на суровия петрол спадна с около 40% за последните 5 месеца. Специално сортът „Урал“ от 114 $/барел се срина под 46 $/барел последната седмица. Спадът причинява много голямо неизпълнение на приходите в бюджета на Русия за 2014 г., тъй като петролът е най-важната експортна стока на страната. В дългосрочните договори, по които „Газпром“ продава природния газ на европейските страни, цената на суровината зависи от дериватите на суровия петрол в предшестващия деветмесечен период. Следователно, още в първото полугодие на 2015 г. цената на руския газ ще намалее чувствително, което ще задълбочи фискалните проблеми на Москва от спада на суровия петрол.
Проектът „Южен поток“ става абсолютно неизгоден при очертаващите се цени на природния газ и при непрестанно растящата си цена. Само преди два месеца нужната инвестиция рязко се повиши с 47%, като нарасна от 16 млрд. евро на 23 млрд. евро. Италианската компания ENI, която е ключов акционер в подводната част на трасето, обяви, че ако се изискват допълнителни средства спрямо първоначално обявените, тя напуска проекта. Никоя от големите европейски и американски банки не би финансирала проекта „Южен поток“ след заявлението на Европейската комисия, че дори газопроводът да бъде построен, няма да се разреши преминаване на газ по него поради неспазване на европейското законодателство. Следователно, не могат да се намерят финансови институции, които да вложат средства в проект, чиито приходи са неясни, отдалечени във времето и не е известно дали ще покрият инвестицията.
Кремъл дълбоко се заблуждава, че ще държи дълго в зависимост България. Наистина тя е единствената страна в ЕС, която понастоящем е в почти пълна, едностранна зависимост от „Газпром“. Под руски натиск страната не изгради междусистемните връзки със съседните страни. Но тези обстоятелства ще се променят в средносрочна перспектива:
• Съгласно проекта „Свързана Европа“ до 3 години ще се осъществят следните интерконектори с българско участие: България – Гърция (Комотини – Стара Загора), дължина 185 км и срок на завършване 2016 г., България – Румъния (Русе – Гюргево), дължина 25 км и срок на завършване 2015 г., България – Сърбия (София – Ниш), дължина 150 км, срок на завършване 2017 г. и България – Турция (Ямбол – Европейска Турция), дължина 200 км и срок на завършване 2018 г. Построяването на тези интерконектори, дори само този с Гърция, ще позволят на България да купува газ от района на Каспийско море.
• В рамките на Трансевропейската енергийна инфраструктура на ЕС преди 2020 г. ще бъде построен терминал за втечнен газ в Егейско море, в непосредствена близост до Александруполис, Гърция. В него ще се извършва регазификация на втечнен природен газ от находищата в Източното Средиземноморие с последващо транспортиране до Трансадриатическия газопровод (TAP) в района на Комотини, а оттам – и до България.
• Проучванията в дълбоките води на Черно море и последващият добив оттам ще осигурят до голяма степен енергийна независимост на страната ни към 2020 г. Геофизическите проучвания показват, че в изключителната икономическа зона на България има потенциални запаси на природен газ, оценявани на повече от 100 млрд куб. м, които ще задоволят нуждите на страната за десетилетия напред. Завършили са 3D сеизмични проучвания в блока „Хан Аспарух“. Индустриален добив се очаква в 2018 г. Стартирани са конкурсите за проучване на газ в блоковете „Терес“ и „Силистар“, за които има подобни очаквания.
Идеята за строителство на газопровод „Син поток 2“ е дълбоко погрешна.
• Срокът за предпроектни проучвания, изготвяне на технически проект и набавяне на всички съпътстващи разрешителни за такъв проект е най-малко 3-4 години. Самото строителство би отнело още 2-3 години. Това означава, че газопроводът може да влезе в експлоатация след 2020 г. Дотогава Южният газов коридор ще има съвсем друг вид: разширение на Южно-кавказкия газопровод и изграждане на газопроводите TANAP и TAP (Трансанадолския и Трансадриатическия) с интерконектор Гърция – България (IGB). От 2019 година по него ще преминава азербайджански природен газ от находището Шах Дениз 2. Това ще обезсмисли изграждането на „Син поток 2“.
• Дори и да бъде изграден, стигайки до гръцката граница, този газопровод ще се сблъска отново с изискването за спазване на същите закони и правила на Европейския съюз, които иска да заобиколи.
• Изявлението от шефа на „Газпром“ Алексей Милер, че след построяването на „Син поток 2“ България ще се лиши от транзитните такси за 18 млрд. куб. метра газ, предназначени за Турция, Гърция и Македония, е провокативна заплаха. Договорът за транзит на природен газ, сключен между „Газпром“ и „Булгартрансгаз“, е със срок на валидност до 2030 г. Съгласно клаузата „транспортирай или плащай“ от това споразумение, „Газпром“ е длъжен да заплаща не по-малко от 90% от транзитната такса при пълен капацитет, независимо дали използва тръбата. Към момента България получава 100-110 млн. долара годишно. Ако „Газпром“ откаже да изпълни тази клауза, България ще го осъди в Международния арбитражен съд.
• Самата Турция, която води преговори за присъединяване към Европейския съюз, е задължена да поиска от „Газпром“ да изпълни и на турска територия изискването за достъп на други доставчици до тръбата на „Син поток 2“. Така направи Сърбия, също кандидат за Европейския съюз, която спря дейностите по проекта в очакване на неговото хармонизиране с европейското законодателство.
Дълбоките причини за спирането на „Южен поток”
Москва изостана в разбирането си за развитието и балансите на пазарите на енергийните суровини на нивото си от последните десетилетия на XX век.
В края на миналия и началото на настоящия век се извърши енергийна революция в света на добив на природен шистов газ. Тази революция позволи на САЩ да излязат от пазара като потребители и да се върнат на него като най-голям производител на природен газ. Все по-масовият добив на шистов газ ще трансформира все по-силно структурата на страните-производители, ще променя търсенето и източниците за доставки. Промяната ще доведе до замяна на традиционните методи на ценообразуване с техните дългосрочни договори, обвързаност с цените на петрола и с политическата конюнктура. Това ще намали зависимостта на потребителите от един доставчик, а заедно с това – от злоупотреба с господстващо положение.
Дългосрочната прогноза сочи, че относителните цени на природния газ ще вървят трайно надолу. Новооткритите находища увеличават значително потенциала за добив на конвенционален природен газ в непосредствена близост до ЕС (Източното Средиземноморие) и от негови страни-членки. Разраства се строителството на трансграничната инфраструктура за пренос – както тръбопроводи, така и терминали за втечнен газ. Изграждат се интерконектори като част от процеса за интегриране на газовите пазари в Европа. В резултат скоро ще се формира единен европейски пазар, на който свободно ще се търгува природният газ и ще се увеличава предлагането му от различни източници. За производителите идват години на изпитание. Тези от тях, които няма да издържат на ценовата конкуренция, ще загубят своите предишни пазари. Руският монополист „Газпром“ е сред най-заплашените.
Поради тези причини възобновяването на „Южен поток“ е невъзможно.
Последиците
Спирането на „Южен поток“ е исторически урок за Русия. Европейският съюз доказа волята си да защити спазването на своите правила и законодателство върху цялата своя територия. Надеждата на Москва, че България и други страни ще нарушат този фундаментален принцип и ще разцепят Съюза, не се сбъдна. ЕС е по-силен и по-единен, след като предизвика спирането на проекта. Следващите му действия ще бъдат:
• Ускоряване създаването на Европейски енергиен съюз, за да се води единна политика към външните доставчици с уеднаквени условия и изисквания при сключване на договори за природен газ.
• Реализиране на проекта „Свързана Европа 2014–2020“, който осъществява пълно реверсивно обединяване на газопреносните мрежи на 28-те страни на ЕС във всяка посока и до всяка страна на Съюза, независимо от доставчика.
• Допълнително финансиране за ускоряване изграждането на интерконекторите на България със съседните страни, за да бъде защитена от едностранната си обвързаност от руските доставки.
Путин не отчита действителния размер на пораженията върху Русия, които причини с анексията на Крим и интервенцията на руски войски и въоръжение в Източна Украйна (Луганска и Донецка област).
Наложените от САЩ и ЕС санкции доведоха до масиран отлив на чуждестранни инвестиции в страната, до бягство на капитали, до намаляване на валутните резерви на страната и до рязко обезценяване на руската рубла. Към 1.01.2014 г. разменният курс беше 30,5 рубли за долар, а в края на годината прехвърли 60 рубли за долар. Само намесата на Руската централна банка, която продаде 80 млрд. $, предотвратява още по-голяма обезценяване на рублата. Намаляването на руските валутни резерви прави невъзможно финансирането на такъв скъп проект като „Южен поток“. Но това са само част от пораженията.
Русия влезе в конфронтация с ЕС. В отговор Съюзът ще неутрализира зависимостите си от руски доставки и използването на природния газ като геополитическо оръжие. Осъществяването на тази задача е от първостепенна важност за сигурността му, включително и на България.