Брой: 11, 19 март 2015 - ТУБЕРКУЛОЗАТА

Международна група от специалисти медици под ръководството на опитни експерти от Изследователския институт „Скрипс”, а така също от Медицинския институт „Хауърд Хюз” съвместно с учени от Медицинския колеж „Алберт Айнщайн” успяла да намери съвършено ново съединение, което идеално може да се справя с туберкулозата.
Медиците се убедили, че това съединение убива всички обичайно активни бактерии, предизвикващи туберкулоза, и дори нещо повече: съединението се справяло дори с устойчивите бактерии. Важността на това откритие е просто неоспорима. Та нали около една трета от цялото население на Земята вече е заразено от бактериите на туберкулозата. Обикновено това е именно латентна туберкулоза.
Естествено, в търсенето на най-ефективни съединения учените се постарали да открият тези най-ефективни лекарствени агенти, които биха могли да работят максимално бързо, за да стане възможно своевременното избавяне от опасните бактерии. Та нали днес лъвски дял от привичните лекарствени средства много лошо се справя с потискането на туберкулозните бактерии.
Медиците намерили новото съединение ТСА1 в каталог, съдържащ данните за повече от 70 хиляди съединения. Именно това съединение постоянно затормозявало активността на всички биопокрития и по този начин убивало буквално за три седмици повече от 99,9% от обикновените бактерии. Нещо повече, това съединение заедно с такова вещество като изониазид или рифампицин е способно да убие и 100% от опасните бактерии.
В допълнение към това съединението ТСА1 прекрасно се проявило и като убиец на устойчивите бактерии на туберкулозата. Та нали даденото съединение в съчетание с изониазид позволило на медиците лесно да се избавят от всички съществуващи признаци на така наречения резистентен щам буквално за седмица. За три седмици новото съединение лесно убивало щамове, родом от Южна Африка, които въобще били смятани за нелечими с най-разпространените лекарствени средства.
И което съвсем не е маловажно, съединението ТСА1 не показало ни най-малки признаци на токсичност за човешкия организъм и не предизвикало каквито и да било странични ефекти. Нещо повече, в процеса на лечение лекарствена устойчивост по принцип не се развивала.