24 март – Световен ден за борба с това заболяване
Второто пришествие на „жълтата гостенка”
Туберкулоза – в древни времена тази диагноза заклеймявала болния човек завинаги. Още вавилонският Кодекс на Хамурапи приемал туберкулозата като основателна причина за развод между съпрузите. В последващите векове болните доброволно или принудително били изпращани в лечебници и санаториуми – по-далеч от здравите (наистина ли?) хора. Този страх може да се обясни с липсата на действен метод за лечение: в „доантибактериалната” ера рискът от заразяване бил повсеместен. За това спомагали лошите условия на живот и труд, ограничената храна и примитивните представи за лечението на инфекциозните болести като цяло. Едва в средата на ХХ в., когато микрибиолозите получили стрептомицина, в болните от туберкулоза се появила надежда за гарантирано излекуване – до този момент те можели да разчитат само на временно утихване на процеса. Статистиката за оживяване на болните започнала да пълзи нагоре... Но намаляла ли е заболеваемостта?
Независимо от бурното развитие на фармацевтичната промишленост, основният проблем в лечението на туберкулозата остава недостатъчната и постепенно намаляваща ефективност на антибиотиците, действащи на възбудителя на заболяването.
Пръчицата на Кох е коварна и бързо мутира,
успявайки да оживее дори под въздействието на най-силните препарати. За това способства и неспазването на режима на лечение, когато пациентите по-рано от определеното самоволно престават да приемат лекарства и впоследствие заразяват околните с бактерии, които вече са изгубили възприемчивост към по-голямата част от арсенала с приемани лекарства.
Факт е, че заболяването от туберкулоза зависи не толкова от количеството и интензивността на контактите с болния човек, колкото от имунитета. Иначе лекарите фтизиатри навярно биха се отказали от своята професия – нали на тях ежедневно им се налага да контактуват с голям брой туберкулозно болни. Но те не се отказват и безстрашно преглеждат своите пациенти. И още – много солидно закусват и се стараят по-често да проветряват помещенията. Ето я и цялата тайна на неуязвимостта.
Въздухът е пълен с микроби, в това число патогенни. Ние всички ги вдишваме, но не всички се разболяваме, а в тези, които са се заразили, болестта протича по различен начин: понякога тлее с десетилетия, а понякога вкарва човек в гроба за броени месеци. Всичко това в пълна степен се отнася за туберкулозата. Успехите в борбата с това заболяване се дължат предимно на антибиотиците, появили се в средата на ХХ век, но възбудителят на болестта, бактерията Mycobacterium tuberculosis, за тези години си е изработил устойчивост към лекарствата. В различни региони на света към антибиотиците са устойчиви от 10 до 40% от щамовете на Mycobacterium tuberculosis.
Повече или по-малко, човечеството успяло да се справи с туберкулозата чак през втората половина на ХХ в., но
от началото на XXI в. тя отново премина в настъпление,
независимо от умерено оптимистичната статистика. Почти една трета от населението на нашата планетата е инфектирана от възбудителите на туберкулозата. В организма на 90% от заразените хора действа безсимптомна латентна (дремеща) инфекция. Вероятността инфектираният човек да се разболее в продължение на своя живот не превишава 0,1%. Но ако заболелият не се лекува, активната форма на туберкулозата води до смърт в повече от половината случаи. Всяка секунда в света някой се заразява с бацилите на туберкулозата. Според прогнозите на експерти от СЗО в следващите двадесет години от туберкулоза в целия свят ще умрат 70 милиона души, ще се разболеят 200 милиона, а около 1 милиард ще бъдат заразени.
...
Владислав СТОЙКОВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"
