Брой: 48, 3 декември 2015 - ХРОНИЧНОТО ВЪЗПАЛЕНИЕ

Бъбречните трансплантации спасяват живот и подобряват качеството му, но често пъти се налага реципиентите да вземат десетки хапчета на ден, за да поддържат функцията на новия си орган и да предотвратят усложнения. Сега три нови изследвания на канадски специалисти от Болницата на Отава и Отавския университет показват, че три от тези медикаменти съвсем не са толкова ефикасни, колкото се смяташе, и могат да имат сериозни странични ефекти.
Очаква се тези резултати да променят медицинската практика по цял свят.
Най-новото изследване, което беше публикувано в сп. The Lancet Diabetes & Endocrinology в края на октомври, тества препарат, наречен рамиприл, при пациенти с бъбречна трансплантация с високи нива на белтък в урината (считани за рисков фактор за развитие на бъбречна недостатъчност). Това двойно-сляпо изпитание на случаен принцип включвало 212 участници от 14 медицински заведения в Канада и Нова Зеландия и се финансирало от Канадските институти за здравни изследвания (CIHR).
След проследяване в продължение на средно четири години не била открита разлика в ключовите маркери за бъбречно здраве между тези, които приемали медикамента, и онези, които получавали плацебо. Плюс това при пациентите на рамиприл се наблюдавали по-често странични ефекти като анемия, която може да допринесе за отхвърляне на трансплантирания орган и смърт.
„Рамиприл понижава кръвното налягане и предишни изследвания демонстрираха, че намалява риска от бъбречна недостатъчност при пациенти с висок риск, които не са получили трансплантация - обяснява д-р Грег Нол, водещ съавтор на изследването и специалист по бъбречни трансплантации от Болницата на Отава и Отавския университет. - Много хора приемаха, че рамиприл би помогнал и на високорисковите пациенти с трансплантация, така че този медикамент беше обичайно използван при такива пациенти въпреки ограничените доказателства за полза.“
„Нашето изследване показва, че рамиприл не носи съществена полза на високорисковите пациенти с трансплантиран бъбрек - заключава друг от водещите автори, епидемиологът Дийн Фъргюсън. - Очакваме, че това ще промени медицинската практика в световен мащаб и
ще предпази пациентите от вземането на ненужни и потенциално вредни лекарства“,
казва той.
Това изследване идва непосредствено след две други подобни, също ръководени от д-р Нол и д-р Фъргюсън.
Едното от тях, което беше публикувано в сп. Journal of the American Medical Association през ноември 2014 година, изследваше медикамента левофлоксацин, който беше широко използван за предотвратяването на инфекция със свързания с бъбречните трансплантации ВК-вирус. То установи, че въпросното лекарство не предотвратява инфекцията с ВК и в действителност е свързано с по-висок риск от развитието на инфекции с резистентни на антибиотиците бактерии.
Последното изследване, което беше публикувано в сп. British Medical Journal отново през ноември 2014 година, беше посветено на медикамента сиролимус, който потиска имунната система и предпазва от отхвърляне на трансплантирания орган. Опасността при много от имуносупресорите е, че могат да увеличат риска от онкологични заболявания, но се смяташе, че сиролимус няма този недостатък, така че той се предписваше масово на пациенти с трансплантации с висок риск от рак. Д-р Нол и д-р Фъргюсън проведоха метаанализ на медикамента при близо 6000 пациенти с трансплантирани бъбреци, участващи в 21 изпитания в различни страни. Резултатите показаха, че макар и сиролимус действително да понижава риска от рак, пациентите, които го приемат, имат с 43% по-голяма вероятност от смърт като цяло.
„Доста смайващо е как през последната година открихме, че три обичайно използвани медикамента при пациентите с бъбречни трансплантации или изобщо не действат, или не работят толкова добре, колкото си мислехме – казва д-р Нол. - Това показва колко е съществено да се провеждат строги изследвания върху новите лечения, за които се надяваме да донесат повече полза на пациентите.“