Веднъж „кралят на регето” Боб Марли казал: „В музиката има една хубаво нещо – когато тя те удря, ти не чувстваш болка”. Неотдавнашни изследвания върху плъхове подкрепили размислите на Марли с научни факти.
За изучаване на лечебното въздействие на музиката били използвани два вида болки: болезнени усещания, произтичащи от възпаление на тъкани и хирургически болки. Учените разделили гризачите на две групи по 5-8 животни. Едната група била подложена само на привичен околен шум, а на другата включвали по три часа музика на Моцарт всеки ден в продължение на три седмици.
Интересно е, че изследователите не избирали музиката на случаен принцип. Доктор Гжегож Булай от Университета в щата Юта (САЩ) обяснил този избор така: „Музиката е подобна на ДНК. Ние помолихме музиканти да анализират последователностите в няколко произведения на Моцарт, за да оптимизираме списъка с музикални творби за възпроизвеждане в лабораторни условия. Беше интересно, но трудно да се интегрира този музикален анализ в неврофармакологията”.
Учените повторили изследването четири пъти, всеки път използвайки нов обезболяващ препарат за сравнение на резултатите с музикалната терапия – ибупрофен, канабидиол, леветирацетам и аналог на невромедиатора галанин, обозначен като NAX 5055.
Изпитанията с ибупрофен дали най-ефективни резултати. В групата с плъхове, които слушали музика, реакцията на болката, предизвикана от възпаление на тъканите, се понижила с 93% в сравнение с животните, които приемали ибупрофен, но не слушали музика. Освен това, музиката и канабидиолът намалявали възпалителния оток с 21%. NAX 5055 и музиката намалили отока с 9%. При изпитанията с болка, предизвикана от хирургическо порязване, музиката също значително намалила някои, но невсички реакции на болката.
„Появяват се все повече данни, свидетелстващи, че музиката може да облекчи болката, когато се използва отделно или в съчетание с други методи на лечение. Аз бях изключително развълнуван, виждайки намаляването на отока при възпалителния процес в тъканите под влияние на музиката”, споделил водещият автор на изследването доктор Камерън Меткалф.
Учените все още не могат да обяснят напълно как точно музиката може да намали болката, но те предложили своите най-вероятни теории. Например изследванията показали, че музиката ускорява изработката на невротрофичния фактор, произтичащ от мозъка. Този белтък стимулира и поддържа растежа на невроните и синапсите. В дългосрочна перспектива невротрофичният фактор потиска болките.
Друга теория, която разглеждат авторите на изследването, се състои в това, че музиката е способна да влияе на парасимпатиковия тонус, на нивото на кортизола, противовъзпалителните цитокини и опиоидните рецептори.
Важно е да се отбележи, че изследването на плъхове имало някои ограничения. Първо, учените използвали съвсем малко животни, което не позволява да се направят категорични изводи за влиянието на музиката на болката. Освен това, в изследването не били разгледани другите видове болка, такива като невропатичната, предизвиквана от увреждане на нерв. Друга особеност на изследването е, че учените използвали само основни ключови откъси от музиката на Моцарт и, разбира се, важно е да се отчита, че друга музика може да влияе на болката по напълно различен начин.
Станислав ТОДОРОВ
