Харта за контрол на артериалното налягане ще обедини лекарската общност в България. Здравната кауза цели да мотивира лекари, медицински специалисти, пациенти и професионални организации да извършват целенасочени действия за контрол на високото кръвно налягане на българското население из цялата страна. Инициативата се организира от експертен съвет от доказани лекари в областта на хипертонията, членове на Българската лига по хипертония (БЛХ). Председател на експертния съвет и на професионалната организация е проф. д-р Арман Постаджиян.
За да се постигне целта за контрол на артериалното налягане на българите, БЛХ разработи документа – Харта. Тя е официално споразумение, което освен да обединява, предлага разумни предписания за навременна и по-ранна диагностика и лечение. От друга страна, създава професионална и лична ангажираност за промяна на лошата статистика за смъртност сред диагностираните пациенти, апелира за отговорност чрез разпространяване на информация и припомняне на основните принципи на здравословния начин на живот от лекарите по време на визита. Хартата ще бъде подкрепена от поредица инициативи, информационни и обучителни кампании за придържане към добрите и доказани терапии за лечение на хипертония – както при лекуваните пациенти, така и при пациенти с недоказана хипертония.
Максимално отдадени са и експертите от специалната експертна комисия, съставена от проф. д-р Арман Подстаджиян, проф. д-р Снежана Тишева, проф. д-р Иван Груев и други специалисти. Експертите анализират стресиращите данни, според които България заема челни позиции по сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания като последица от недиагностирана и недостатъчно прецизно лекувана хипертония.
Според проф. д-р Постаджиян „статистиката показва, че около 45% от хипертониците у нас успяват да постигнат контрол, което е резултат на правилните грижи, предписания и продължително лечение от страна на нас, лекарите, както и на дисциплината и положените усилия на пациентите. По-малко от половината диагностирани обаче системно проследяват кръвното си налягане, поради липса на двустранна комуникация, дисциплина и отговорност. Ако лечението е непостоянно и по-ниско от 50%, тогава се повишава рискът от сърдечно-съдови заболявания“.
Проф. Постаджиян добави също, че контролът на артериалното налягане у дома е от съществено значение за превенция на риска от усложнения на сърдечно-съдовите заболявания. По този начин пациентът партнира на лекуващия лекар в контрола на хипертонията, но е важно измерването да се извършва правилно с подходящ апарат и изисквания към заобикалящата среда, психическо състояние и много други фактори.
Според данни, цитирани от проф. д-р Йото Йотов, в резултат от неспазване на терапията, рискът от инсулт е 22%, а липсата на постоянство води до 41% загуба на артериалния контрол, докато 28% е рискът от инсулт и с 15% повишена опасност от миокарден инфаркт. Едновременно с неприятните статистически данни, водещите кардиолози анализират и начините за справяне със ситуацията. Обучението на медицински специалисти, подобряването на ангажираността на пациентите, по-добър контрол на артериалното налягане, ранно диагностиране и превенция, са част от стратегически начертаните действия в Хартата, за да се подобрят показателите в национален план и да се удължи животът на българите в период на намалени посещения при лекаря поради пандемичната ситуация. Информираността за контрол на артериалното налягане трябва да започне още в ранна възраст, за да се предотвратят бъдещи усложнения, още повече към момента 50% от децата в България страдат от затлъстяване. Също така, изключително важно е и обучението и запознаване със съвременни практики на младите лекари в студентска възраст, за да продължат каузата за по-добър контрол на артериалното налягане и да подобрят бъдещата статистика в областта на сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания.
Отправен бе и призив към лекарската общност да се стопира инерцията в лечението на артериалното налягане. Също така се коментира и по-често да се контролира терапията, за да се избегне неефективност при някои пациенти, при които се налага по-навременна промяна на терапията в рамките на 2 години.
Елица ПАЛОВА
