• Здравейте! Вярно ли е, че все по-често майките нямат кърма?

–  Това е най-честото обяснение за ранния край на кърменето, посочвано от майките. Реално причините са други и от по-комплексен характер. Проблемите имат своите исторически и социално-икономически корени – с навлизането на промишлено произведените заместители на майчина кърма и последвалия го подвеждащ агресивен маркетинг на компаниите производителки храненето с мляко за кърмачета става по-масово, а майките са убеждавани, че ако кърменето не върви, на една ръка разстояние има почти толкова добър (ако не и по-добър) заместител. Съветите на медицинските специалисти относно началото и организацията на кърменето не винаги са в синхрон със съвременните препоръки и не са в подкрепа на естествените нужди на бебето и физиологията на лактацията.

Тенденциите се задълбочават и в други неблагоприятни посоки: все по-рядко майките получават подходяща информация и адекватна подготовка преди раждането и са разколебани в своите способности да се справят; в родилното отделение персоналът няма времето или уменията активно да помага, а шишето с мляко за кърмачета е в креватчето на бебето от първия ден; често има раздяла между майка и бебе; указанията са за хранене на режим; след прибирането вкъщи липсват фокусирани здравни и общностни услуги в първите така важни дни. Липсва и достатъчна подкрепа и разбиране в семейството. Майката е оставена да се справя сама със спектър от проблеми. Поради всички тези причини често кърменето не тръгва добре и кърмата намалява.

Препоръките на СЗО и добрите практики показват, че през първия месец на „програмиране“ на лактацията бебето трябва да се храни на поискване, но не по-малко от 8 до 10-12 пъти на денонощие без нощна пауза и да се предлагат и двете гърди на всяко кърмене. Неразбирането на процеса, причините и следствията за трудностите намират естествения си завършек в обяснението, че майките нямат достатъчно кърма.

Научните данни у нас показват точно тази реалност: майките започват да кърмят в първите дни след раждането (между 83% и 92% в различни изследвания на Националния център по обществено здраве и анализи от последните 15 години), но показателите за успешно кърмене стремглаво падат между 2-ри и 6-и месец. Няма как при всички майки, спрели да кърмят в първите месец-два, да има здравни причини.

• Наистина ли жени, които са много слаби, по-често нямат кърма или не отделят достатъчно от нея?

– Потенциалното количество кърма зависи най-вече от хормоналния статус на жената и от наличието на достатъчно добре развита жлезиста тъкан в гърдите. По-слабите жени най-често просто имат по-малко мастна тъкан, което прави гърдите да изглеждат по-малки. Няма пряка връзка между по-големия размер и вероятността за по-голямо количество кърма – той обикновено е такъв просто поради наличието на повече мастна тъкан. И големите, и малките по размер гърди произвеждат достатъчно майчино мляко. Ранното начало и подходящата стимулация са от основно значение.

Дори и при предварителни съмнения от медицински характер за недостатъчни възможности за производство на кърма кърменето не бива да се обявява за неуспешно предварително. Млечната жлеза се развива през целия живот на жената и особено много през бременността и след раждането. Затова винаги трябва да запазим позитивната нагласа на майката и готовността на медицинските специалисти за своевременна помощ. Да изчакаме кърменето да започне и при наличие на проблеми след това – да се потърси помощ от професионалист с необходимата висока квалификация за подкрепа на кърменето. За щастие, вече има такива в нашата страна.

• Истина ли е, че при раждане чрез цезарово сечение родилката може да няма кърма, защото раждането не е протекло естествено? Как се процедира в този случай? Майката трябва ли да приеме някакви хормони или определени вещества за стимулиране на лактацията?

 –  Хормонът пролактин, отговорен за производството на кърма, започва да повишава нивата си от момента на отделяне на плацентата от стената на матката, което се случва при всички родилки, независимо от механизма на раждане. Въпросът е какво се случва после при едните и при другите майки. Родилите нормално и без усложнения много по-скоро се събират с бебетата си и започват да кърмят. Един от индикаторите за добри практики в родилните отделения е кърменето да стартира още в първия час след раждането, независимо от начина на раждане. Практиките в нашите болници обаче предполагат майките, които раждат чрез цезарово сечение, да са разделени от бебетата си минимум 12-24 часа, по време на престоя им в реанимация. Негативният ефект от раздялата би могъл да се компенсира с ранно стимулиране на лактацията чрез изцеждане, но в този период майките не получават указания и помощ за това, а честа препоръка на персонала е да се изчака „да слезе млякото“. Отложеният старт може да доведе до забавяне на втората фаза на лактогенезата („слизането на млякото“), което обичайно се случва около 30-40 часа след раждането.

Има естествен физиологичен синхрон между постепенното увеличаване на количеството кърма и промяната в състава й от коластра към зряло мляко, за да се отговори на нуждите на бебето. Той се нарушава поради организационните особености след оперативно раждане у нас. Това генерира допълнителни трудности, които не са непреодолими, но са достатъчно сериозни и често водят до чувство за несправяне у майката. Няма и подходящи съвети как да се премине през този период. Очевидно е, че проблемът е другаде, и решението му не е в медикаменти, хормони и добавки.

• Има ли вече научни данни дали антитела срещу COVID-19 се предават от майката на бебето чрез кърмата?

–  Да, има натрупване на научни данни, според които след преболедуване или имунизация срещу COVID-19 майчиното тяло изработва антитела, които преминават в кърмата и създават защитата на новороденото срещу този опасен вирус. Имунният отговор е различен –  след заболяване се синтезира предимно специфичният секреторен имуноглобулин А (IgA), осигуряващ по-добра лигавична защита, докато имунният отговор след ваксина повишава нивата на серумен имуноглобулин G (IgG). Едно нещо е сигурно – няма данни SARS-CoV-2 да се предава чрез кърмата, поради което ползите от кърменето продължават да надвишават в пъти какъвто и да било риск от заразяване с вируса на COVID. Затова световните препоръки са кърмачетата да не се отделят от майките след раждането и (в комбинация с използване на маска и поддържане на добра хигиена на ръцете) кърменето да започне и да не се прекъсва.

• Кои са най-големите плюсове за здравето на детето от кърменето?

–  Кърменето е превенция на редица заболявания – в ранна възраст на най-честите детски инфекции (на ушите, белия дроб, бъбреците, стомашно-чревни). Профилактира и социално значими заболявания в по-късна възраст –  затлъстяване, диабет от тип 2, астма, алергии, левкемия, сърдечно-съдови заболявания.

• Един доста спорен въпрос – до каква възраст детето трябва да се кърми?

–  Със сигурност на първо място стои изборът на майката – дали иска да кърми и колко дълго иска да кърми, като успоредно с това е важно за нея да има осигурена подкрепа на всички нива, във всеки момент и от всички участници в този процес. От гледна точка на здравните ползи и основаните на тях световни препоръки – кърменето следва да е изключително (без прием на вода или други храни и течности) до 6-ия месец и продължаващо успоредно с постепенното увеличаване на другите храни до 2 години или повече, в зависимост от желанието на майката и на бебето. Това са дългогодишните препоръки на СЗО, а отскоро и Американската педиатрична асоциация отново синхронизира своите препоръки и удължи срока на оптималното кърмене от една на две години.

• До колко време и при какви температури кърмата може да се съхранява в шише? И не губи ли тя по този начин от качествата си?

–  Препоръките за изцеждане и съхраняване на кърмата са различни за децата родени преди и на термин. При родените на термин доносени деца сроковете за съхранение на кърма имат сравнително широки граници, тъй като зависят както от температурата на съхранение и хигиената при изцеждане, така и от някои нейни индивидуални ензимни особености. В топло време и температура над 27 градуса издържа около 3-4 часа, ако е по-хладно може да достигне и до 6 часа. В хладилник, сложена по-навътре, кърмата може да стои оптимално до 3 дни. Замразената кърма издържа 3 до 6 месеца. Колкото по-голяма е степента на охлаждане, толкова по-голяма е и загубата на антимикробни свойства, затова ако едно мляко може да бъде само охладено и използвано в следващите дни, е за предпочитане пред това да бъде замразено. Хранителните качества на кърмата обаче не се губят – дори и замразена, тя продължава да е по-добрият избор пред млякото за кърмачета, бидейки видово специфична храна за бебето.

• Много се говори за това, че една кърмачка не бива да пие алкохол, защото той ще стигне до бебето чрез кърмата. Важи ли същото правило и при прием на лекарства? Колко време след прием на определени медикаменти майката отново може да кърми своето дете, без да му навреди?

 –  Всяко активно вещество има собствени фармакокинетични свойства, които определят усвояването му, преминаването през бариери в организма на майката и достигането до кърмата. При алкохола почти веднага след употреба нивата в кръвта се покачват и лесно преминава и в кърмата. Бързото му метаболизиране обаче го извежда бързо от организма и след около 3 часа количеството алкохол, което се съдържа в чаша вино или малка чаша бира, вече не присъства в кърмата. Това не е генерално разрешение за майките да пият, но при едно по-голямо кърмаче над 6-месечна възраст чаша вино за някой специален случай е допустима при наличие на по-голяма пауза след употребата.

За медикаментите не може да се обобщи, но едно е сигурно – съществува огромен набор от съвместими медикаменти или съвместими алтернативи, които заради фармакокинетичните си свойства няма да навредят на кърмачето. Няма връзка с това колко „тежки“ са те – например голяма част от антибиотиците са съвместими. Съществуват специализирани медицински бази данни за съвместимост, в които може да се провери информацията за дадено лекарство и да се прецени кога и как да бъде приемано съобразно свойствата му и допълнителни фактори (тегло на бебето, възраст, количество поемана кърма и др.) За съжаление, не всички медицински специалисти имат предвид тази възможност за допълнителна информация и много често първата препоръка за майка на лечение е да спре да кърми, без това да е наложително. Кърменето трябва да получи по-голяма ценност в очите на здравните специалисти и да бъде запазвано винаги, когато това е възможно, без излишно отлагане на лечението на майката.

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА