Не съществуват идеални тела – това е аксиома, която, точно както в геометрията, няма нужда от доказателства. Разбира се, ако гледаме подвластните на фотошопа снимки в социалните мрежи, тази аксиома може да ни се стори не особено вярна. Но дори най-красивата от жените, повярвайте, има стрии, бръчици, следи от подрастващо акне и, о ужас, целулит.
Мода има не само в облеклото, но и по отношение на тялото. Вижте картините на Рубенс, нидерландски художник и основоположник на барока, и ще разберете, че „рубенсовите жени” съвсем не приличат на съвременните канони за красота. Модата на тънката талия и големия бюст идва от 90-те години и обществото, за съжаление, се сбогува с нея не особено охотно. Но напредък има – и той превръща в нещо нормално всякакви тела с всякакви техни особености, включително целулит.
За „нормално” в човешкия свят е прието да се смята това, което е най-разпространено. Например нормално е да се яде месо, а не скакалци, и да се пие вода от бутилка, а не от локва. Въпреки че в света има немалко хора, които закусват скакалци и пият дъждовна вода.
И така, целулит се среща при 90% от жените. И това не са просто повечето от жените, а огромното мнозинство от дамите. При мъжете впрочем той се появява само при 10%. И съществува немалка вероятност, че поради дългото управление на света от мъжете именно те са родили мисълта за „ненормалния” целулит.
Всъщност целулитът се смята на заболяване на кожата, но безопасно. Поради това грапавинините на бедрата, задните части и корема специалистите предлагат да се наричат особеност на женското тяло. Това става, когато между влакната, които съединяват кожата с мускулите, се образуват много мастни клетки, така че в резултат тези клетки се притискат към кожата, а нишките продължават да дърпат кожата надолу, образувайки целулитни туберкули.
Учените не знаят точната причина за поява на целулит, но отбелязват, че тук главна роля играят хормоните, които определят структурата и текстурата на кожата. А още има данни, че целулитът се предава по наследство, и ако при някой от родителите има такъв проблем, голяма е вероятността, че той ще се появи и в детето след половото съзряване.
И дори ако се смята целулитът за заболяване, това е заболяване, което не изисква никакво лечение. С помощта на козметиката – кремове, апаратни и инжекционни процедури, може да се постигне временно подобряване на състоянието на кожата. Но с времето целулитът пак се връща. Струва ли си тогава да се води такава ожесточена борба с него?
„Тя не се грижи за себе си” – този аргумент често се използва от хората, които смятат целулита за проблем на пълните жени. Но научните данни неумолимо свидетелстват за обратното. Нито теглото, нито мускулният тонус влияят на „портокаловата кора”. Добре известно и документирано в много изследвания е, че целулит се среща често при слабите и стегнати хора. И въпреки че в някои случаи увеличението на теглото може да го направи по-видим, това също се случва само понякога.
С модата на бодипозитива в последните години, приемането на своето тяло и любовта към него независимо от цвета или размера, луничките или пигментните петна, целулитът се превръща в истинско модно явление. Прогресивни блогъри се надпреварват да качват снимки без филтри и картинки в категорията „това е моето тяло” (в изгоден ракурс и с ретуш) и „това също е моето тяло” (в отпусната поза с целулит и други „несъвършенства”).
Така че не се страхувайте да показвате снимки без обработка, ако ви харесват. С други думи, не се страхувайте да бъдете себе си. А ако някой все пак се възмути от вашия целулит, той просто никога не е виждал истински жени.
Захари НИКОЛОВ
