Известно е, че броколите са полезни за нашето здраве. Така например изследвания демонстрираха, че увеличеният прием на кръстоцветни зеленчуци намалява появата на рак и диабет от втори тип. При скорошно проучване екип от Пенсилванския щатски университет (Penn State) откри, че в броколите се съдържат опредени молекули, които се свързват с рецептор в тялото на мишките и помагат за предпазване на лигавицата на тънките черва, като така потискат развитието на заболявания. Това откритие подкрепя схващането, че те наистина са „суперхрана“.
„Всички знаем, че броколите са полезни за нас, но защо? Какво се случва в тялото, когато консумираме броколи? - пита Гари Пърдю, изтъкнат специалист в областта на селскостопанските науки от Penn State. - Нашето изследване помага да разкрием механизмите, чрез които броколите и други храни благоприятстват здравето при мишките, а вероятно и при хората. То дава силни доказателства, че кръстоцветните зеленчуци като броколи, зеле и брюкселско зеле трябва да са част от обичайната здравословна диета.“
Пърдю отбелязва, че стената на тънките черва позволява на полезната вода и хранителни вещества да преминават в тялото, но спира хранителните частици и бактериите, които биха могли да причинят вреда. Определени клетки в чревната обвивка, в това число ентероцитите, които абсорбират вода и нутриенти, бокаловидните клетки, които секретират предпазен слой от слуз (мукус) върху чревната стена, и клетките на Панет, които произвеждат лизозоми, съдържащи храносмилателни ензими, помагат за модулиране на тази активност и поддържане на здравословен баланс.
При своето изследване Пърдю и колегите му установили, че молекули в броколите, наречени арил въглеводородни рецепторни лиганди (AHR), се свързват с вид протеини, наречени транскрипционни фактори. Това свързване, открили учените, инициира редица действия, оказващи ефект върху функциите на чревните клетки.
Изследователите хранили експериментална група мишки с диета, съдържаща 15% броколи (еквивалента на 3,5 чаени чаши дневно при хората), и контролна група със стандартна лабораторна диета без съдържание на броколи. После те анализирали тъканите на животните, за да определят степента на активиране на AHR, както и количествата на различни типове клетки, концентрациите на мукуса и други фактори при двете групи.
Екипът открил, че при мишките, които не консумирали броколи, липсвала активност на AHR, което водело до променена функция на чревната бариера, съкратено време за преминаване на храната през тънкото черво, по-малко бокаловидни клетки и защитен мукус, намален брой клетки на Панет и производство на лизозоми, и понижена численост на ентероцитите.
„Чревното здраве на мишките, които не се хранеха с броколи, беше засегнато по множество начини, за които е известно, че са свързани със заболяване – казва Пърдю. - Нашето изследване предполага, че броколите и вероятно други храни могат да бъдат използвани като естествени източници на AHR лиганди, и че диетите, богата на тези лиганди, допринасят за устойчивост на тънкото черво.“
Нели АЛЕКСАНДРОВА
