През последните десетилетия сме свидетели на нахлуването в промишлено произвежданите храни на огромен брой сурогати, заменящи натуралните съставки в тях, както и на безброй продукти на синтетичната химия, ензими и т.н., с оглед „покриване“ на колкото се може повече потребители. За съжаление, някои от тези продукти с твърде голямо приближение и дори фантазия могат да се причислят към тази категория, да не говорим за влиянието им върху здравето на консуматорите, както и за колосалните печалби на производителите на подобни псевдохрани.
За справянето с този страховит проблем се предлагат редица решения, някои повече фантастични, отколкото изпълними. Например замяна на хемоглобина на стопанските животни (крави, овце, птици) с... хлорофил. Това би освободило огромен хранителен ресурс за изхранването им, тъй като тези зелени стада ще се нуждаят единствено от въглероден диоксид, вода и... слънчева светлина. Месо от въздуха и слънцето! Фантастично, нали? Друго решение, към изпълнението на което вече и законодателно се пристъпи в ЕС, е
ентомофагията
Счита се, че планетата се обитава от над 1400 „едливи“, т.е. подходящи за храна летящи, плаващи и пълзящи насекоми, които в огромната си част не са нито любимци, нито свързани с положителни емоции – скакалци, щурци, водни кончета, бръмбари, гъсеници, мравки, мухи, пчели, оси и т.н. Много от тях са източник на първокласни протеини и множество ценни биологично активни вещества. Редица футуролози възлагат големи надежди във водораслите, съставляващи около 10% от фитомасата (растителната биомаса) на земята, която се оценява на 2,35 билиона тона! Същите ежегодно синтезират около 225 милиарда тона скъпоценна органична материя.
Някои предложения дадоха повод за сериозни опасения и бурни и нестихващи спорове, както между специалистите, така и в публичното пространство – генно модифицираните организми (ГМО) и клонирането на животни. И далеч преди да се вземе окончателно решение в тези области, светът се изправи пред ново, сериозно предизвикателство – нанотехнологиите, които, по презумпция на техните създатели и апологети, могат значително да разхлабят примката на глада, чувствително да подобрят биологичната стойност, качеството и безопасността на храните и да допринесат за революционни постижения в медицината.
Началото е поставено в първата година на това хилядолетие, когато американската компания Krafts Foods създава първата нанотехнологична лаборатория и консорциума Nanotek, в който участват 15 университета от различни страни. Оценявайки възможността за реализиране на значителни печалби в това направление, водещи производители в хранителната промишленост влагат значителен финансов ресурс в изследователска и развойна дейност в него. Само няколко години по-късно светът се сдоби с
близо 200 продукта със свойства и характеристики, които нямат аналог в природата
През 2005 година на Научната конференция Nano Food, проведена в нидерландския град Вагенинген, за първи път е използван терминът „нанохрани“ (от старогръцката дума νᾶνος – джудже).
Какво представляват нанохраните? Какви са техните свойства, хранителна стойност и физиологична активност?
Това са храни, в които са добавени наночастици, чрез които се модифицират редица техни свойства – подобрява се качеството, хранителната и диетичната стойност, срокът на годност, променят се органолептичните им свойства съобразно желанието на потребителя и т.н. и т.н. Наночастиците могат да бъдат с органичен или неорганичен произход. Това са миниатюрни частици с размери от 1 до 100 нанометра (от 0,000 000 001 до 0,000 000 100 метра), сходни с тези на вирусите. Трябва откровено да признаем, че светът на наночастиците е един нов, напълно непознат, с удивителни възможности и умопомрачителни перспективи, който се простира далеч дори от човешката фантазия. Наночастиците не се подчиняват на законите на класическата физика, а на тези на квантовата механика. За съжаление, за този удивителен свят знаем все още твърде, твърде малко...
Според апологетите на това ново, уникално направление в хранителната индустрия нанотехнологиите разкриват нов Космос в рационалното, диетичното и здравословното хранене, както и в гастрономията.
През 2002 година в света са закупени нанохрани за 150 милиона долара, а десет години по-късно сумата вече достига 21 милиарда долара с тенденция към непрекъснато нарастване. По приблизителни оценки в настоящия момент на пазара в света се предлагат няколкостотин продукта, при производството на които е използвана нанотехнология. В Австралия например се появи хляб Tip Top Bread с нанокапсули, в които се съдържат изключително ценните за човешкия организъм омега-3 мастни киселини, подпомагащи имунитета, нервната и мозъчната дейност. Нидерландски учени създадоха диетична майонеза с изключително ниско съдържание на мазнини, но с органолептични качества на първокачествен високомаслен продукт. Състои се от миниатюрни капки вода, покрити с тънък нанослой от растително масло. Тяхно дело е и уникално нановино, което променя органолептичните си качества в зависимост от... желанието на потребителя. При нормални условия то е едно превъзходно „Мерло“, при леко повишаване на температурата се превръща в „Каберне“ или дори в „Пино ноар“. Т.е., закупувайки една бутилка от това чудо-вино, вие се сдобивате с няколко вида качествени вина. Израелска компания разработи и пусна на пазара растително масло, в което са диспергирани нано-капсули, съдържащи набор от ценни за човешкия организъм минерални вещества. На пазара се появи и зелен наночай, чиято антиоксидантна активност стократно повишава тази на нормалния зелен чай. В някои страни вече е достъпно мляко с наночастици, които способстват за бързо усвояване на безценния за човешкия организъм калций. Под формата на наночастици, действащи като антислепващ агент в захар, сол, кафе, ориз, инстантни супи и др., се използва силициев диоксид (Е551). С особена популярност се ползва добавка, съдържаща нано-сребро с мощно антисептично действие.
Изключително перспективно е направлението, свързано със създаването на едливи нанофилми, състоящи се от два или повече нанослоя (глобуларни протеини, полизахариди и липиди), които, освен, че предпазват продукта от външни въздействия и развала, имат антибактериален, антиоксилителен и поддържащ органолептичните свойства ефект, както и (чрез промяна на цвета си) „подсказват“ за изтичането на срока на неговата годност.
А какво ще кажете за яйце, съдържащо наноиндикатор, който променя цвета му в зависимост от това колко то е прясно? Или за светещ в тъмнината сандвич, който осветява книгата, която четете? А след като хапнеш този сандвич, сам започваш да светиш... А сандвичите, в които са използвани нанотехнологии, ще са годни за ядене дори и след пет години!
Неотдавна американското правителство учреди премия от един милион долара за създаване на наномесо, което никога не е хапвало тревица, но в значителна степен би помогнало за решаване на приближаващата страховита продоволствена криза.
Благодарение на нищожните си размери
наночастиците могат безпрепятствено да достигнат до всеки орган на човешкото тяло
(дори и до мозъка!), до всяка клетка, инициирайки процеси, чиято същност и дълбочина са напълно неизвестни. В резултат човешкото тяло се превръща в „разграден двор“ с неясни правила и още по-неясни последствия. От друга страна, поради огромната си специфична повърхност наночастиците притежават колосална химическа реактивоспособност и очевидно особено висока биологична активност. За жалост, към наши дни последствията от използването на нанохраните никому не са известни. За близо две десетилетия активно изучаване на тези удивителни частици все още няма ясно становище – положително или отрицателно, относно нанохраните. Т.е. няма категоричен отговор на хамлетовския въпрос: „Да ядем или да не ядем?“. И от това идва големият страх пред тази област с умопомрачителни и фантастични перспективи.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
