Всъщност емоционалният багаж – това са незавършените ситуации, в които са възникнали определени (по-често негативни) емоционални преживявания или чувства. Тези чувства ние носим със себе си и не можем да се избавим от натрапчивото им присъствие. По принцип това се наблюдава, когато не сме успели да решим някаква ситуация или да излезем от нея както трябва (били сме беззащитни, уязвими, недостатъчно устойчиви) и не сме успели да отреагираме така, както би ни се искало.
Всеки човек има определени базови потребности: ние имаме нужда от храна, сън, любов и разбиране от страна на околните. Ако тези изисквания остават незадоволени, не само материалните, но и емоционалните, то поради липсата на разреждане започваме да се напрягаме и да насочваме в тази област всички ресурси на организма, а най-главното – паметта. Още през 1925 г. психолозите успели да докажат, че ние помним по-добре незавършените ситуации, отколкото завършените.
През целия живот такива незавършени истории се натрупват и образуват емоционален багаж. Условно тези проблеми могат да се разделят на два типа: ситуации, в които сме се държали лошо с някого, и ситуации, в които ние сме станали обект на лошо отношение.
По-често ние ставаме жертви именно на втория сценарий. Т.е. когато чувстваме, че с нас са постъпили несправедливо, лошо, жестоко, агресивно и не сме успели да отреагираме адекватно, за да завършим ситуация. Още един вариант: нашият партньор по общуване (не е важно, кой е той – приятел, любовник, работодател) ни е лишил от възможността да отговорим, т.е. сложил е край на отношенията едностранно.
Как можем да се обърнем напред и да насочим своя поглед в нужната посока?
Дайте си време
Не е възможно за един ден да се преживее, осмисли и изхвърли неприятният опит. Нищо страшно няма, ако не успеете да се справите напълно с травмиращото преживяване веднага, важно е да започнете този процес и да знаете, че вече вървите в нужното направление. Не бързайте. Това е този случай, когато съветът „прости и забрави“ е способен да навреди: вместо да преживее своите чувства, човек може да ги зарови обратно дълбоко вътре в себе си и да продължи да се измъчва.
Намерете вторични ползи
Както пише в книгата „Психоаналитична диагностика“ Нанси Мак-Уилямс, дори ако човек умишлено остава в сложна или опасна ситуация или дори си причинява физическа вреда, той получава от това определен бонус.
Например малкото дете, чиито психологически потребности остават неудовлетворени, забелязва, че мама му обръща повече внимание, когато се случва нещо с него. Например, когато си удари коляното или си счупи ръката. И следващия път то подсъзнателно търси подобна ситуация, за да получи още повече съчувствие от мама.
Безразличието на родителите е непоносимо за децата, поради това понякога дори шамарите те могат да възприемат като обръщане на внимание. По този начин се появява вторичната изгода от на пръв поглед разрушителни сценарии.
В зрелия живот всичко това може да се трансформира: страданията на човека привличат към него повече внимание, той получава подкрепа и се чувства важен и нужен.
Поработете над увереността в себе си
Увереността в себе си като че ли е един от най-силните ресурси, който помага в борбата със съжаленията, тъй като най-често нас не ни напускат именно тези ситуации, в които не сме имали достатъчно сили да се защитим. Неувереността е следствие от ниска самооценка и негативно отношение към себе си. Тя често произхожда от детството, но възрастният човек е способен да преодолее страховете, определяйки своите силни страни и стараейки се да развива именно тях. Колкото по-добре ви се получава това, толкова повече енергия ще имате. Бавно вдигайте летвата: залавяйте се за по-сложни проекти, не се самобичувайте, ако нещо не се получи. Все пак сте опитали. Адекватната самооценка е най-добрият инструмент, който помага за справяне с емоционалните проблеми.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Симеон НИКОЛОВ
