Когато през 2011 г. в социалните мрежи се появи фейк новината, че Световната здравна организация е вписала любовта като диагноза в регистъра на заболяванията (в раздела на алкохолизма, игроманиите, токсикоманиите), мнозина специалисти по психично здраве не само повярваха на лъжливата информация, а и намериха убедителни доводи за това решение. Разсъждаваха така: щом, според дефиницията на СЗО, „здраве – това е състояние на пълно физическо, душевно и социално благополучие, а не само отсъствие на болест и физически дефекти“, то влюбеният човек не отговаря на тези критерии и определено не е здрав. Под напора на емоциите нормалният ход на биологичните процеси в организма му е нарушен и много от системите не функционират правилно. Химията на любовта разстройва работата на сърцето и го кара да бие по-учестено (особено при среща с обекта на чувствата), кръвното се покачва, сън се губи, глава боли, апетитът го няма, адреналинът скача... А при нещастно влюбения това е в пъти...

Слава Богу, че любовната страст отминава. Според изследователи от Националния автономен университет на Мексико, тя не продължава повече от 3-4 години, защото организмът просто нямало да издържи повече. Съществува статистика, според която сред мъжете, получили инфаркт във възрастта между 30-та и 40-та година, първопричината е нещастна любов – преди липса на жилище и неуспехи в кариерата. (Не се уточнява националността на анкетираните, но със сигурност можем да предположим, че не са нашенци – българският мъж е генетично имунизиран срещу романтични чувства, та да позволи на някоя си изгора да му изгори сърцето!) Още

древните учени не гледали с добро око на влюбените

Според Хипократ любовта била психоза, форма на безумие, а Гален допускал, че страстната любов е следствие от химически дисбаланс в организма. В своя енциклопедичен трактат „Канон на медицината“ Авицена също споменава любовната треска и влиянието й върху мозъчната дейност и промените в настроението. Днес неврофизиолози и психолози могат и да документират тези промени – наблюдават емоционалните реакции със скенери. И доказват, че в мозъка на влюбения човек отговорните за паметта и концентрацията дялове наистина намаляват активността си, докато други, свързани с емоциите, необичайно се възбуждат. Тоест апаратурата илюстрира как любовта разстройва и ум, и дух. И тяло, разбира се: някои специалисти са на мнение, че влюбването е тежка травматична ситуация за човешкото здраве изобщо, и сравняват преживяванията на влюбения с психичното натоварване на атлет, пробягал 20-километрова дистанция!

Ужас! При такива последици заслужава ли си човек изобщо да се влюбва? А ние го правим дори и след нещастни, разочароващи, драматични връзки, потапяли ни в депресия, мъка, безсъници, сълзи...

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Емилия ДИМОВА