Известен е отговорът на руския писател Лев Толстой на въпроса дали някое от децата му е наследило неговия талант: „Природа отдыхает на детях...“ („При децата природата си почива“). Така майсторът на словото дипломатично обяснил, че потомците му не са получили „наготово“ писателска дарба. От десетилетия учените развиват интерес към генетичните дарове, но и към рисковете, с които сме „обременени“ от родителите си. От баща си и майка си всяко човешко същество получава по 23 хромозома, които съдържат 50-100 хиляди гена. Генетичните инструкции, информацията, съдържаща се в нашето ДНК, може да е отговорна не само за наследяването на болести и болестни предразположения, творчески заложби и физически белези, а и за някои специфични прояви на характера ни.

Разбира се, поведението на всяка личност се формира и от културата, от обществените норми, но разбирането за генетичната база на странности, аномалии или просто на характерологични особености, може да е ключ за тяхното осъзнаване, а при необходимост – и за терапията им. Ето някои примери за този вид генетично наследство.

Смехът

От родителите си наследяваме генът 5-HTTLPR, който има няколко алели (варианти на даден ген). Според комбинацията между къси и дълги алели той влияе на нашето усещане за щастие или нещастие, за радост и печал. Хора с две къси алели се смеят по-често, отколкото тези с два дълги, са установили генетици, като резултатът е потвърден с оглед на възрастта, пола и етническата принадлежност.

 ...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Лия ЕМИЛОВА