Първите по-задълбочени сведения за организацията на обонятелната система на човека бяха получени съвсем неотдавна. Те са заслуга на американските учени Ричард Аксел и Линда Бак, удостоени с Нобелова награда през 2004 г. Техните изследвания, както и на другите учени в тази област, поставиха много повече въпроси и дадоха много по-малко отговори. Без отговор засега са въпросите, свързани с точния механизъм на действие на обонятелните рецептори, както и кои вещества, как и по какъв начин моделират нервно-психичното състояние на човека, предизвиквайки промени в необичайно широк диапазон – от спокойствие, блаженство и благоразположение, до тревожност, ярост и агресивност.

Обонятелните клетки на човека, които са разположени в носната кухина на нивото на очите, са няколко десетки милиона и заемат повърхност от около 25 квадратни сантиметра. При кучето те са например цели 6 квадратни метра! Любопитно е, че

обонятелните рецептори са единствените, които комуникират директно с главния мозък

Всички останали рецептори в човешкото тяло се свързват с него чрез „посредници“. По тази причина мирисното усещане достига до мозъка по-бързо и от болестното...

По всичко личи, че това как ароматите оказват въздействие върху физическото и емоционално-психичното състояние на човека е било известно на нашите далечни предци още в дълбока древност.

Благовонни масла и множество ароматни композиции са били широко използвани в Древен Египет

– за балсамиране, както и при различни церемонии и жертвоприношения. В онези далечни години основни производители и търговци на различни благовония (канела, сандалово дърво, здравец, лавдан, шафран, мускус, цибетова мас, камфор и др.) били арабите, които добре познавали технологиите за тяхното добиване, приложение и съхранение. Редица благовонни продукти (амбра, алое, жасмин, розова вода) широко се използвали в Сирия, Вавилон, Китай, Индия и в други страни от Изтока. Повечето от изброените ароматни субстанции получили разпространение в Древна Гърция и в Римската империя, където се използвали още тамян, миро, джинджифил и ванилия. Благовонията се използвали в храмовете по време на тържествени церемонии, пирове и погребения, за ароматизиране на помещенията, брачното ложе и дори на фонтаните. По заповед на египетската владетелка Клеопатра с благовонни масла били напръскани лилавите платна на великолепния кораб със златен нос и сребърни весла, с който тя посрещнала един от най-влиятелните мъже на Рим – Марк Антоний. С ароматни рози бил покрит подът на каютата, в която те прекарали нощта. В онези години благовонията били ценени много повече от робите и дори от златото.

В наши дни

въздействието на ароматите върху поведението и психиката на човека е доказано

по убедителен начин. Това е област, която разкрива невероятни възможности за огромни печалби. Едно от направленията (но не единственото!) е парфюмерията. Названието „парфюм“ произхожда от латинските думи „per fumus“ (чрез дима), което прави алюзия с първоначалното използване на ароматните субстанции – чрез хвърлянето им в огъня. Счита се, че първият парфюм – Eau de la Reine dе Hongarie, е дело на монах-отшелник, който го приготвил за унгарската кралица, смесвайки спирт с розмарин и розова вода. 

Светът бързо открил, че парфюмът е надарен с мистериозни, чудодейни свойства, той е невероятно средство за духовно блаженство и съблазняване, един нов свят, в който душата намира покой и уют. Изключително благодатна почва парфюмът получил във френския двор. Негова гореща почитателка била властната кралица Катерина де Медичи, за която придворният ѝ астролог, парфюмерист и по съвместителство отровител – Рене, с еднакво умение приготвял изящни парфюми и коварни отрови, чрез които тя се разправяла със своите врагове. По времето на Краля Слънце – Луи XIV, парфюмите били използвани от кралските и другите златни особи за прикриване на зловонните телесни миризми, преливащи от телата им поради отчайващо ниската хигиена и въпиещата натруфеност на дворцовия тоалет.

В началото на XVIII век италианецът Джовани Фарина, живеещ в Кьолн, създал

одеколона, т.нар. кьолнска вода

(Еau de Cologne). В продължение на много години парфюмите били моноароматни, с определен, най-често цветен, аромат – на жасмин, гардения или роза. През 1921 година парижката дизайнерка Габриел Шанел, по-известна като Коко Шанел, чрез своя фаворит – руския княз Дмитрий Романов, поръчва на руския емигрант – парфюмериста Едуард Бо, създаването на уникален парфюм „с дъх на жена“. Бо подходил съвсем нестандартно – използвал редица продукти на синтетичната химия, главно алдехиди, които предоставят безбрежно море от аромати.

От множеството мостри Коко Шанел избрала тази с № 5, в която, казват, създателят объркал съотношението на осемдесетте съставки. 

Изключително интересно и перспективно направление в областта на ароматните вещества е

ароматерапията, чиито чудодейни въздействия са били познати още в дълбока древност 

Известни са над 3000 ароматни растения, чийто аромат упражнява невероятна палитра от въздействия върху човешката психика и емоционално-психично състояние. В огромната си част те се използват са добиване на етерични масла, които в концентриран вид за дълго време съхраняват техния уникален аромат. Например маслото от иланг-иланг действа като афродизиак, оказва благотворно въздействие върху сърдечно-съдовата система, способства за понижаване на кръвното налягане, сърцебиенето и пристъпите на стенокардия. Розовото масло действа успокоително, антидепресивно и тонизиращо, а лавандуловото подобрява настроението и нормализира съня. Лимоновият аромат има анидепресивно действие, способства за подобряване на самочувствието, когнитивните способности, концентрацията и бързите реакции. Съществуват убедителни доказателства, че този аромат в автомобила съдейства за чувствително намаляване на пътно-транспортните инциденти. Счита се, че сред етеричните масла това на розмарина е най-мощният стимулатор, който подобрява паметта, прояснява мисълта, снема умората и създава чувство за увереност. На домашните животни обаче действа превъзбуждащо. Ванилията притежава уникалната способност да подобрява настроението, внушава склонност към доверие и благоразположение, действа и като силен афродизиак.

Съществуват множество доказателства, че

етеричните масла действат укрепващо на организма и стимулират имунната система

Редица изследвания доказват, че съчетанието на антибиотиците с ароматерапия съдейства за почти десеткратно увеличение на техния ефект.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ