Учените изследвали как дефицитите на жизненоважни микронутриенти като витамин А, В12, фолат, желязо и цинк засягат общността от бактерии, вируси, гъбички и други микроби, която живее в храносмилателната ни система.
Те открили, че тези дефицити водят до значителни промени в чревния микробиом на мишки – и най-вече до тревожна експанзия на бактерии и гъбички, които са известни като опортюнистични патогени.
И нещо много важно, мишките с дефицити на микронутриенти демонстрирали и по-голяма експресия на гени, които бяха свързани с антибиотичната резистентност.
„Дефицитът на микронутриенти е пренебрегван фактор в дискусията за глобалната антибиотична резистентност – казва д-р Пола Литълджон, постдокторант в катедрите по медицинска генетика и педиатрия на UBC, и в Изследователския институт на Детската болница на Британска Колумбия. - Това е значително откритие, защото предполага, че дефицитите на хранителни вещества могат да направят чревната среда по-благоприятна за развитието на антибиотична резистентност, която е основен глобален здравен проблем.“
Бактериите естествено притежават тези гени като защитен механизъм. Определени обстоятелства, като например антибиотичният натиск или нутриентният стрес, предизвикват увеличаване на тези механизми. Това представлява заплаха, която би могла да направи много мощни антибиотици неефективни и да доведе до бъдеще, в което обичайни инфекции може да станат смъртоносни.
Антибиотичната резистентност често се отдава на прекомерната или неправилна употреба на антибиотици, но трудът на д-р Литълджон и нейните колеги от UBC показва, че „скритият глад“, причинен от дефицити на микронутриенти, е друг важен фактор.

...

Превод от английски
Калина КАМЕНОВА