Учените от Канада изследвали микробиомите в червата, пикочния тракт и слюнката на 83 пациенти, които имали камъни в бъбреците, и ги сравнили с тези на 30 здрави участници.
Те открили, че промени във всичките три микробиома били свързани с образуване на камъни в бъбреците.
„Бъбречнокаменната болест зачестява в последните години, засягайки около 10% от хората – казва д-р Джеръми Бъртън. – Макар че предишни изследвания показаха връзка между чревния микробиом и камъните в бъбреците при онези, които са приемали антибиотици, ние искахме да проучим и връзката с други микробиоми с надеждата да допринесем за по-добро разбиране и потенциални лечения.“
Изследването включвало участници, които били образували бъбречни камъни, не били приемали антибиотици през последните 90 дни и камъните им били отстранени оперативно.
„Нашето тестване, наречено метагеномно шотгън секвениране, ни позволи да открием кои бактерии присъстват в червата и какви са техните генетични способности, или как функционират. Направихме и по-просто секвениране на оралните и уринарните проби“, обяснява д-р Кейт Ал, водещ автор на изследването и постдокторант в Училището по медицина и стоматология на Западния университет.
Камъните в бъбреците най-често се образуват от калциев оксалат, който е отпаден продукт, произвеждан от тялото. Досега се смяташе, че хората с определени микроби в червата, като например Oxalobacter formigenes, който разгражда оксалата, са по-малко застрашени от образуване на камъни в бъбреците. Новото изследване показва, че има и други фактори.
„Нещата са по-сложни. Микробите изграждат вид мрежа, която е стабилна и благоприятна при здравите хора, но при тези с камъни в бъбреците тази мрежа се разкъсва. При тях не се произвеждат същите витамини и полезни метаболити, не само в червата, но и в пикочния тракт и устната кухина“, обяснява д-р Ал.

...

Елица ТАНЧЕВА