Клетките в изследването били дарени от здрави участници от три лондонски болници, в това число деца от 0 до 11 години, възрастни от 30 до 50 години и, за пръв път, стари хора над 70 години.
Те били култивирани чрез специализирани техники, които им позволили да се развият в различните типове клетки, обичайно откривани в носа. Като използвали техники за секвениране на РНК на единични клетки, които дават възможност на учените да идентифицират уникалните генетични мрежи и функции на хиляди отделни клетки, изследователите открили 24 различни типа епителни клетки. След това културите от всяка възрастова група били лъжливо инфектирани (поставени при същите условия и третирани със същите реагенти като инфектираната група, но без да са изложени на вируса – б.п.) или инфектирани със SARS-CoV-2.
След три дни NEC от децата реагирали бързо на коронавируса чрез увеличаване на интерферона (първата линия на тялото за антивирусна защита), ограничаващ размножаването на вируса. Но този ранен антивирусен ефект ставал по-слабо изразен с напредване на възрастта.
Изследователите открили също, че NEC от старите хора не само произвеждали повече инфекциозни вирусни частици, но и претърпявали увеличена загуба и увреждане.
Силният антивирусен отговор в назалните епителни клетки на децата би могъл да обяснява защо по-младите хора обикновено имат по-леки симптоми. А, за разлика от тях, увеличеното увреждане и по-голямата вирусна репликация, откривани в NEC от хората в напреднала възраст, може да са свързани с по-голямата тежест на заболяването, наблюдавана при тях.

...

Превод от английски
Лина ПОПОВА