• Здравейте! Според Росен Рапчев от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ през 2023 г. са загинали при пътнотранспортни произшествия много повече деца спрямо предходните години. На какво според вас се дължи това?

– Дължи се както на увеличаване на автомобилния трафик с приблизително 10% годишно, така и на неглижирането на обезопасителните системи за деца в автомобилите. Ако ръстът на детето е под 150 см, фабричните автомобилни колани не са в състояние да осигурят максимална безопасност в случай на инцидент.

• По какъв начин едно дете трябва да бъде обезопасено в кола спрямо различните възрасти?

– Съгласно ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА, Чл. 137б, обезопасителните системи за деца са класифицирани в пет класа според теглото. Важен е обаче и ръстът на детето при избора на детско столче. Трябва коланите на стола да обхващат гърдите и торса плътно, без луфтове и празни пространства. Возенето на малки деца в обезопасителна система на предната седалка не се препоръчва като постоянна практика, въпреки че е допустимо. В този случай въздушната възглавница на мястото до водача трябва да бъде изключена и столчето трябва да гледа в посока, обратна на движението на автомобила. При монтаж на столче на задната седалка в посока обратна на движението, също се намалява рискът от смърт и сериозни травми. Не е добра идея и да прекаляваме с обличането на детето, както е закопчано с колан, тъй като дебелите и пухени дрехи способстват за възможното изплъзване на тялото от колана. Ползването на детски столчета и бустери е нужно, докато детето достигне ръст от 150 см и тегло от 36 кг.

• Кои са най-честите травми, които получават подрастващите при катастрофа, и как се процедира?

– Най-чести са травмите на главата, торса и крайниците. В случай на пътно-транспортен инцидент, независимо дали сме участници в него или не, трябва най-напред да се обезопаси мястото. Това става, като се включат аварийните светлини, постави се светлоотразителният триъгълник на необходимото отстояние според вида на пътя и се облече светлоотразителна жилетка. Следващата стъпка е да установим броя на пострадалите и по възможност вида на травмите им. Това е необходимо, за да можем на следващия етап да се обадим на 112 и да укажем мястото на инцидента, броя на пострадалите и вида на получените травми. Ако броят на оказващите първа помощ е повече от един, то може задачите да се разпределят – един да се заеме с обаждане на 112, а друг да пристъпи към самото оказване на първа помощ на пострадалите лица. Най-важно е да се уверим относно налични жизнени показатели у пострадалото дете – съзнание, дишане и сърдечна дейност. Същото е и при възрастните. Проверката на съзнанието започва с опит за вербален контакт. Ако пострадалото лице не отговаря, тогава можем да предизвикаме леко дразнение, разтърсване на лявото рамо или ощипване, за да видим дали ще реагира. Ако няма реакция, приемаме, че пострадалият е в безсъзнание. Следващата стъпка е проверка на дишането – навеждаме се над лицето на пострадалия и следим за дихателни шумове. Погледът ни е насочен към гърдите и корема, за да видим дали се повдигат и спускат при вдишване и издишване. Много често липсата на дишане е съчетана и с липса на пулс. Пулсът трябва да проверяваме на каротидната артерия на шията, тъй като при тежки състояния няма да се открие в периферията. Всички тези знания и умения кандидат-шофьорите придобиват в нашите курсове по първа помощ при пътнотранспортни произшествия.

• Има ли особености на сърдечния масаж и обдишването при малките деца?

– В случай че пострадалият е в безсъзнание, няма дишане и пулс, това означава, че той се намира в клинична смърт. Времето, с което разполагаме, за да върнем такъв пострадал към живот, е от 3,5 до 5 минути. След това мозъчните клетки, лишени от кислород, загиват много бързо и настъпва т.нар. биологична смърт, когато процесите са вече необратими. Започва се кардио-пулмонална ресусцитация, което включва извършване на извънгръдни притискания в средата на гръдната кост, редувани по възможност с обдишвания. Това става в съотношение 30 притискания към 2 обдишвания. При възрастните притисканията се правят с две ръце, поставени една върху друга, като тялото на оказващият помощ се намира над гърдите на пострадалия, който трябва да лежи на твърда повърхност. Притисканията трябва да осигуряват хлътване на гръдната кост от 5-6 см. и да се правят с честота поне 100 за минута. При подрастващи и по-големи деца притискането се извършва само с една длан, а дълбочината му е до около 1/3 от дебелината на тялото. При бебета притисканията стават с два пръста, като дълбочината е до към 3,5 см. Още по-лесно е, ако обхванем гърдите на бебето с две ръце и притискаме само с двата палеца на мястото на гръдната кост. Обдишването на деца и бебета също е съобразено с обема на гръдния кош. Прави се с по-малко въздух, отколкото при възрастни. Друга особеност е, че при тях, поради по-малкият резервен и остатъчен обем въздух в белите дробове, трябва целият този процес да започне първо с 2 до 5 обдишвания и тогава да се пристъпи към притисканията в средата на гръдната кост. Реанимацията продължава до пристигането на линейка на мястото на инцидента или, ако това не се случва, трябва да продължим 30-35 минути, преди да се откажем. В случай че се изморим е добре да има и други помощници, с които да се редуваме – един да обдишва, а друг да прави притисканията.

В случаите, когато малко дете или бебе е в безсъзнание, но диша и има пулс, e добре да се постави в странично стабилно положение с отведена назад глава. Това ще предотврати падането на корена на езика и запушването на дихателните пътища, както и аспирация на евентуално повърнати материи. Причините за подобно състояние са няколко, като най-чести са епилептичните припадъци, травмите на главата, отравянията и хипогликемията.

Задачата на оказващия първа помощ е не да обследва причините, което е задача на лекаря, а да способства за оцеляването на пострадалия до пристигането на линейката на спешна помощ.

• Вярно ли е, че законът ни задължава да помогнем на човек в катастрофа, в случай че това не застрашава собствения ни живот?

– Законът у нас задължава да се помага на пострадали хора в случай на инцидент. Съгласно Чл. 139 от Наказателния кодекс „Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева“. Чл. 140 пък се отнася до водачите на превозни средства: „Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация“. Както е видно от текстовете, оказването на първа помощ, когато това е необходимо, е задължение на всеки гражданин, стига това да е достатъчно безопасно за самият него. Водачите на превозни средства са особено задължени да помагат в такива случаи и подобни текстове има и в ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА. Санкциите при тях са доста по-големи и може да се стигне и до лишаване от свобода до една година. Ето защо трябва да помним, че където и да се намираме, имаме освен морално и законово задължение да оказваме помощ на пострадал човек. Тези текстове в закона не са „мъртви“ и има достатъчно съдебна практика по темата. За да бъдем максимално полезни обаче на себе си, близките ни хора и околните, е необходимо и да имаме познания относно оказването на първа помощ. Такива познания можем да получим в курсовете по Първа помощ на БЧК. Те се провеждат не само за кандидат-водачи на моторни превозни средства, а също и за първа помощ на работното място, за родители, учители и детегледачи на деца до 8-годишна възраст. Напоследък апробираме и свободни курсове за граждани, които желаят да се информират по-подробно и да се обучат по темата.

Интервюто взе

Мартина ЗИНОВИЕВА