Психоактивните вещества могат да попречат на способността за шофиране до степен, при която нараства опасността от злополуки или наранявания, напомня в годишния си доклад Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите. Поради тази причина в Европейския съюз имат ежегодна сатистика за злоупотребите с наркотици от хора, седнали зад волана. Оказва се, че и в сочените за пример западни държави, шофиращите карат пили алкохол, употребили канабис или бензодиазепини. Разбира се, тези случаи не са масови и далеч не могат да си съперничат с ежедневно заливащите ни съобщения у нас за засечени автомобилисти с по два промила алкохол в кръвта. Може би затова в България няма данни за шофьорите употребили наркотик, но в същото време войната по пътищата отнема живота на стотици хиляди българи годишно. Колко от заловените шофьори, освен пияни са и дрогирани, това в КАТ не знаят. У нас не се прилагат и тестове за употреба на психоактивно вещество на улицата при проверка на контролните органи.
Проучванията на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите показват, че след алкохола, канабисът и бензодиазепините са най-разпространените психоактивни вещества сред шофьорите в Европа. В Латвия, Финландия, Швеция и Норвегия амфетамините се срещат по-често при шофиращите, отколкото канабисът и бензодиазепините. В Словения опиатите пък са по-предпочитани от последните. Това води до нарушена способност за шофиране, като рискът е още по-голям при комбинирането на наркотици с алкохол. Тези, които употребяват канабис и карат кола, най-често са млади мъже, докато използващите бензодиазепини са на средна възраст или жени. Въпреки това данните и от тази година не оставят съмнение за това, че сред веществата, застрашаващи живота по европейските пътища днес, номер едно е алкохолът.
Законовите мерки по отношение на шофирането под въздействието на наркотици в отделните страни се различават съществено. Те варират от пълна забрана за употреба на психоактивно вещество, до такива, които позволяват определена степен на нарушена способност за шофиране. Закони с нулева толерантност към канабиса са приети в Белгия, Португалия, Швеция, Франция и Финландия. Няколко държави са приели закони, които разрешават или дефинират тестването за наркотици по пътищата. Това са Италия, Полша, Обединеното кралство, Словения, Чехия, Латвия, Австрия, Литва и Португалия. Все пак проектите за оценка на тестването по пътищата са отчели, че няма достатъчно надеждно устройство за извършване на тази проверка. Хората, които вземат лекарства, може да не осъзнават тяхното възможно въздействие върху способността за шофиране. Само в Дания, Франция, Нидерландия, Словакия и Финландия има информация върху лекарствените опаковки за потенциалните нежелани реакции.
Заради тези тревожни данни относни шофирането и употребата на наркотици, европейците държат много строга сметка и за годините, в които децата започват да експериментират с психоактивни вещества, включително алкохол и тютюн. Те, за разлика от нашите управници, свързват тази "любознателност" с изключително повишен риск за възникване на проблеми с наркотиците по-късно през живота. Вероятно заради много по-строгите законови мерки в западните държави от Европейския център за мониторинг на наркотиците с облекчение отчитат, че употребата на дрога сред най-младите (под 15 години) се среща рядко в Европа. Най-често тийнейджърите в тази възраст употребяват канабис, следван от някои инхаланти (например лепило, аерозоли). Средно 1-4% от учениците до 13-годишна възраст за първи път пушат марихуана. Проучванията в училище показват, че еждневното димене с цигари до същата възраст варира в страните от ЕС между 7 и 18% (при нас е над 30%). Също така между 5 и 36 на сто от учещите в Европа съобщават, че са се напивали преди навършване на 13 години.
В същото време само 2% от учениците до 15-годишна възраст употребяват екстази, амфетамини, кокаин или хероин. Докато при канабиса те са 23 на сто. За съжаление в нашата страна статистиката отчита, че всеки трети ученик е опитал някои от изброените наркотици. През 2005 г. в Европа са регистрирани 18 смъртни случая, свързани с употреба на психоактивни вещества сред деца под 15 години. Един от важните рискови фактори, постоянно споменаван в националните проучвания, е неинформираността на родителите за местонахождението на техните деца през свободното им време.
